Прочетете статията в нейния оригинал в новия сайт „Визия за България“ – нашата онлайн платформа, съдържаща Проект на Визия за бъдещето на България за обществен и експертен дебат.

Разговор с проф. Валери Стефанов за Мемория и „Визия за България“. Интервю на Камен Парадов

Проф. Стефанов, защо българинът няма особен афинитет към темата за своето бъдеще? Като правило той търси поводите за национална гордост най-вече в миналото. Дори общественият дебат, свързан с проблемите на настоящето, в голямата си част е спор за интерпретацията на миналото – близко или по-далечно. Оттук и непрестанните поводи за разделение между нас.

Човекът е същество, което усърдно се занимава както с археология, така и с футурология. В археологията разкопава миналото си, чрез футурологията конструира бъдещето си. При разкопките на миналото изскачат културни пластове, образи на хора, мисловни отломъци. При конструирането на бъдещето „изскачат“ мечтанията ни, страховете ни… Бъдещето не е просто другото време, то е една от формите на нашата субективност.

Ако обърнем поглед към близкото минало, ще видим, че социалистическият човек неистово копнееше да живее в бъдещето, да прекрачи през светлите му двери. Или поне имитираше подобно желание. Тоталитарната идеология по нашите земи отглеждаше едно общество на симулациите. Много творци, например, симулираха възбуда при виденията на комунистическото бъдеще.

Постсоциалистическият човек заживя по-плътно в настоящето, разпозна живота си като възможност за реализация тук и сега. Част от хората, предимно по-възрастните, се вкопчиха в собствените си образи на миналото и преживяха отдалечаването му като затегнала се биографична щета.

Факт е, че все по-малко хора искат да живеят в бъдещето, това може да е отзвук от доминиращата култура на забавлението и наслаждението, от пресищането с образи. Добре е да знаем, че някаква визия за бъдещето неизменно присъства в настоящето. Бъдещето не е някъде „там“, неговите образи са част от настоящето, те дори го направляват. Така че ние не просто чакаме бъдещето „да дойде“ отнякъде, ние го и живеем.

Има различни времена, има и различно бъдеще. Във всяко бъдеще има катастрофичен заряд. Човек предполага едно, а съдбата решава друго. Винаги ни дебне някаква неизвестна сила, някоя Анушка, героинята на Булгаков, която е готова да разлее олиото и човекът с ясна представа за своето бъдеще да се окаже без глава на трамвайната линия. Винаги можем да се озовем във внезапния край на всичко.

За кое бъдеще искаме да говорим е добър въпрос – за близкото или далечното, за прогресисткото или за апокалиптичното…? Питането е и по-нататък – какви пожелани образи на бъдещето можем да изградим днес? Какъв ресурс можем да инвестираме в тях, за да станат те близка или по-далечна реалност.

Разговорът за българското бъдеще днес е болезнен. Всички актуални симптоми – демографски, социални, ценностни… –  показват, че българкото бъдеще не изглежда да е най-светлото. Ако схващаме националното ни бъдеще не като тема, а като съдба, вероятно ще се потресем. Никакви съдбовни „цивилизационни избори“ няма да ни утешат. Българският народ се свива, както се свива кожата на небето. Българската държава е в ситуация на тежък, дано да е все още обратим, институционален и ценностен разпад.

Гордост в миналото се търси и открива в ситуации на кризис в националната идентичност, при тежък разрив в националното самочувствие. Точно това се случва в годините след Първата световна война. Случва се и сега, под светлите рампи на демокрацията.

За каква национална гордост да говорим днес, след като ни е срам дори от Освобождението! След като охотно възхваляваме робството си, зависимостта си от поредните Световни величия!

Възможно ли е идеята за нашето бъдеще като народ и държава да ни обедини? Или социалната тъкан е разкъсана почти невъзвратимо?

Някъде написах, че българският народ заспива лесно и се буди трудно, че е пеленачето на историята. Много сън има в българската история, а и доста травматични сънища. Затова се налага да се подбутваме и да се питаме „Кое време е?“.

Обединението е възможно около Храм, тоест – символично небе, споделени ценности, силна вяра, колективна воля.  Обединиението е надмогване на егото, признание на различията, способността да простиш и да вървиш напред заедно.

Кое от тези условия можем да различим в днешния ни живот! Нито едно. Болезнено личностно и политическо Его, несломима вяра в собствената правота, никаква милост към никого. Шум, ярост и глупост – почти по Шекспир. Не просто няма накъде да вървиш, няма и с кого. Огромна част от хората са или безразлични към ставащото, или се оставят пасивно да ги хранят с медийния биберон. Липсва ресурс от социална и политическа зрялост. Затова се нуждаем от личностни примери, които да надмогнат колективния инфантилизъм.

  ВИЗИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ – МЕЧТА ОТВЪД ХОРИЗОНТА

Утопия ли е идеята на колективния проект Форум „Визия за България“ да обедини експертния и интелектуалния елит на България в опит за създаване на успешна средносрочна и дългосрочна визия за нашата страна?

Виждам този проект като мисловно предизвикателство и важен акт на гражданско самосъзнание. В България нивото на отговорността е критично ниско, обратно пропорционално на мощта на агресията. Подобен проект  е воден от морален ангажимент към настоящето, не само към бъдещето. Бъдещето, както казах, е зависимо от хиляди непредвидими обстоятелства. Бъдещето е свят, в който нас не ще ни има, но ние продължаваме да се терзаем за него. Чувстваме се отговорни за наследството, което ще оставим. Ако се съберат хора, за които тази тревога е споделима, проектът има реален шанс да успее.

И още нещо – там където се съберат мислещи хора, властта винаги има едно наум, нащрек е. Всяка власт се страхува от мисълта и се радва на глупостта. Най-малкото, което може да направи тя в тази посока, е дискредитацията, под най-различни форми.

А самото ни общество? Узряло ли е то, за да предизвика качествена трансформация в самото себе си? Социален мит ли е гражданското общество в България, или то има своето реално ядро?

Обществото е понятие на модерните времена. Времето на общността е циклично, времето на обществото е историческо. Обществото се ражда в кафенетата, на излизане от топлите общностни утроби. Предполага учредяването на нови граждански пространства, на публични форуми, а не на ритуални мегдани.

За да се случи трансформацията в българското общество, трябва да има форуми на съдбовен дебат, а не места на патриархално бърборене. В света на свръхмодерните технологии ние продължаваме да залагаме на патриархалните си рефлекси. Да излъчваме политици шамани и да делегитимираме принципите и практиките на модерната рационалност.

Вижте какво се случва с електронните медии, най-вече с телевизиите. Те би следвало да са пространства на гражданската публичност, но под нечия диригентска палка са превърнати в места за забавления, игри, бърборене, птичи цвъртеж. И разбира се, място за постоянно присъствие на политици караконджули, които да плашат народа.

Трябва да има критична маса от мислещи хора, а не тълпи от медийно надзиравани бройлери. Тоест, без модерна публичност дървото на гражданското общество ще си остане безплодно.

Проф. Стефанов, можете ли да дефинирате съвременния разлом в българското общество? Част ли е той от глобалния разлом в западния свят?

Хората от едно поколение могат да живеят в различни времена, с различни ценности. Някои живеят добре и без ценности, само с потребности. Нали някога ни се внушаваше, че ще заживеем в свят, където потребностите ще бъдат напълно удовлетворени, а за ценностите ще се грижи идеологията.

При цялото ни желание вече не можем да се заселим нито в дядовата ръкавичка на патриархалния сантимент, нито в утопичната къщичка на красивите думи и образи. Ние сме в медийно обезпечената реалност на потребителския фетишизъм. Там равенство няма, но има настървение. На мястото на старите ценностни парадигми – патриархална, патриотична… – светът няма кой знае какво да предложи. Той измисля глобални глупости, заклинания от типа „политическа коректност“, „трансполова идентичност“  и пр.

Дори да си представим, че един ден се озовем всички в потребителския рай, то със сигурност повечето щастливци ще поискат да го напуснат. Защото ние все още сме хора, същества с фундаментален екзистенциален недостиг, а не щастливи кокошки. Кокошката е щастлива, защото не знае, че ще умре и защото не мечтае да възкръсне във фурната на готвача.

  ВИЗИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ – МЕЧТА ОТВЪД ХОРИЗОНТА

В разговора за бъдещето основен фактор са младите хора на България; бъдещето би трябвало да бъде най-вече тяхна тема. Какви са впечатленията ви от взаимодействието ви с вашите студенти? Вълнуват ли се те от своето бъдеще и от бъдещето на страната си? А какво е отношението им към настоящето?

Има различни „млади хора“. Има хора, които са продукт на общата институционална занемареност, на присъщата ни леност, на отказа да се инвестира в собственото израстване. Има и други „млади хора“, които са изключително мотивирани да се развиват като личности, като професионалисти, граждани.

Младият човек има жизнена перспектива и е нормално да мисли себе си в по-далечни времеви хоризонти.  Имам чувството, възможно е и да се лъжа, че част от младите хора порастват много трудно, пребивават в една протяжна инфантилност.

Другата беда е, че собствената ни държава е демотивиращ фактор за младите хора. Тя не се грижи нито за доброто им образование, нито за реализацията им. Резултатът е масово конформизиране, затъване в стандартите на чалга културата, евакуация от токсичните пространства на крадливата и лъжлива държава.

Много важно за младите хора е да направят правилния избор за себе си, като контрапункт на манипулаторите, които ги заграждат с всякакви изкушения. Когато яхнеш грешния кон, той ще те отведе не към звездите, а към бездната.

Как можем да привлечем младите хора в разговора за тяхното бъдеще и за бъдещето на децата им?

Като направим този разговор интересен. Като го направим притегателен, тоест биографично значим, съдбовно разпознаваем. Хората се нуждаят от вести, не само от новини, заплахи и уплахи.

Повечето хора живеят с едно от лицата на света, но светът има различни лица. Когато видиш интересно лице, когато чуеш различна реч, ако си човек открит и за „нещо друго“, ти ще бъдеш привлечен от тях. Трябва да покажем на хората, че освен Аз, тоест света на мощните его-идентификации, съществува и Ти. Ти е лицето на другия, на другия свят, на съдбовните връзки, на преображенията.

Светът всеки ден бърка в медийната торба с грозните лица, за да ни ги покаже и уплаши. Ние трябва да покажем красивите му лица, различните му ипостаси. Красивият ум е точно това – красивото лице на света, самото възвишение е.

В проекта на Визия за България, който предлагаме тук за обществено обсъждане, основно място заема експоненциалното, неудържимо развитие на съвременните технологии. Българската публика все още не си дава сметка колко скоро животът ни ще се промени драстично и какви съществени обрати предстоят в глобален план. Изкуствен интелект, сингурлярност, роботизация, комуникационни технологии от ново поколение, нано- и био- технологии (които до днес звучаха футуристично, а вече се сбъдват неконтролируемо) – иска ли ни се или не, всичко това идва към нас. При това идва много бързо и вече променя представата ни за самия човек и за човешката душа – в най-дълбинния, екзистенциален смисъл на това понятие. Разкажете как виждате срещата на човешката цивилизация и на нейната изконна трансцендентност с технологичното бъдеще, което лети към нас и може би с основание плаши мнозина?

Човекът не е неизменен, той е съвкупност от променливи.

Едни неща в него изчезват, други се появяват, затова и Фуко обяви човека за скорошно откритие. Когато условията, които са създали определен тип човек се променят, тогава и той ще изчезне, както изчезва образът, начертан на крайбрежния пясък. Този знаменит финал на „Думите и нещата“ оповестява не толкова смъртта на човека, а неговата трансгресивност. Лицето на някакъв човек ще изчезне от пясъка, но лицето на друг човек ще се появи. Ние не знаем със сигурност какви лица ще ни гледат от далечината на бъдещето, можем само да предполагаме.

Технологиите се развиват, философите обсъждат последиците, масите ги понасят. Съществената новина е, че идва време разделно за традиционния тип човек, онзи, когото познаваме по редица изглеждащи неизличими белези.

Когато през 1920 година Карел Чапек е създал думата „робот“, той едва ли е осъзнавал динамиката, която ще ни завлече в радикалните трансформации. Изкуственият интелект ще ни превъзхожда, масовият човек все повече ще оглупява. Макар че хора като Стивън Хокинг се надяват това да не стане, да си удържим контрола.

Ще бъдат създадени елитарни генофондове и от тях може би ще се направи нова раса човеци. Ще възникнат нови типове сегрегации и съответните им фрустрации. Ще се кастрира ненужното, ще се копира нужното. Малтусиански машини за селекция ще бъдат пуснати да обработват някога скромната и пропита с пот и кръв човешка нива. Тялото ни няма да е едно, ще бъдем мултителесни.

Това ще е епохата на трансхуманността, тоест епохата на нашата човешка отвъдност. Казват, че ще заработят квантовите компютри, че решително ще се намесим в ДНК кодировките, ще проникнем в информационните масиви на самата природа…

Ще станем Господ, който ще пренаправи онова древно библейско творение, с всички рискове някой да ни накаже за подобно посегателство.

Но не бива да бъдем носталгиращи песимисти. Може би в тунелите на бъдещето ще открием един много по-интересен и предизвикателен свят.

Постчовешки свят.

Намира ли се човечеството, и по-специално Западът, в криза на смисъла на човешкото съществуване? Изходът?

В дълбока криза е човечеството и дано да намери спасителния изход. Не става дума за погубена духовност, за настъпление на злото и други подобни баналности и публицистични вайкания.

Изключително високо се вдигна скоростта на технологичните промени. Човешката идентичност се гради основно върху тялото и въображението, а днес и двата компонента са подложени на огромен натиск. На човека винаги са му дефинирали какво може да прави с тялото си, как да го пази от греха, от омърсяването, а сега настояват, че може да прави с него каквото си поиска, да бъде конструктор на родовата си идентичност. Съвременната медицина също е на път да проблематизира телесната ни идентичност, тя настървено протезира телата ни, докато един ден изцяло ще ги подмени, удвои, принтира…

Същото е и с въображението, което е претоварено от образи, съсипано е от стимулации.

Питането е – каква е платформата, върху която ще се гради идентичността, ще се отстоява идеята за уникалност, за азова субектност!

Смисълът на живота е персоналистично конструиран, той преминава през фундаменталната тревожност на човека – знанието, че е смъртен. Когато стане безсмъртен, когато бъде копиран и качен на всевъзможни носители, какво ще бъде той и къде ще са неговите граници! Как ще бъде Аз за себе си и Ти за ближния?

  ВИЗИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ – МЕЧТА ОТВЪД ХОРИЗОНТА

Цивилизационният избор на България винаги е бил свеждан до геополитическия сблъсък между Изтока и Запада. Къде е и кое е нашето цивилизационно място , проф. Стефанов?

Нека да е ясно в каква координатна система се намира България, преди да говорим за съдбовни места и „цивилизационен избор“. Ние сме вековна част от християнската цивилизация, вписани сме неизбежно в модерната рационалност. Споделили сме вдъхновяващия, но и горчив технологичен, идеологически и екзистенциален опит на ХIХ и ХХ век. Тоест, ние сме изцяло в западния културен, политически, цивилизационен модел.

Изтокът и Западът са идеологически конструкти, въобразени антагонистични пространства. Едуард Саид показа в „Ориентализмът“ ефектите от идеологическото конструиране на Другия свят. В исторически план Изтокът и Западът са диалогизирали, обменяли са идеи, трансферирали са знания. Не друг, а арабите са спасили огромна част от античното наследство.  Не друг, а Изтокът стои в зората на редица мисловни проекти и технологични открития.

Трябва да престанем със „западното“ си високомерие. Изтокът не може да бъде сведен до негодната алтернатива, той е другата традиция, набор от различни култури, от религиозни доктрини.

Така че когато ставаме част от някаква геополитическа общност или военен съюз, ние не правим цивилизационен избор. Ние правим идеологически прицелен, ценностно мотивиран жест.

И ако трябва накрая да обобщим – може ли според Вас България да бъде субект на своята история и да направи опит да бъде част от силите, които градят нейното бъдеще? В проекта на „Визия за България“ сме дали примери за успешни формули на успеха на други малки страни, които са се възползват максимално от съвременните тенденции и вървят последователно по пътя на обществено благоденствие. Струва ли си да опитаме и възможно ли е общественият организъм у нас да възпита своя елит или да излъчи нов елит, който е способен да дефинира и реализира една успешна визия за родината?

В настоящия момент България е изцяло зависима от собствената си немощ и от волята на геополитическите господари. Нейните действия са лимитирани по силата на вписването й в различни конюнктури и поради очевидната й слабост като държава.

В България е налице разруха на човешката инфраструктура, мощна ценностна конфронтация в обществото. В България доминира един брутален, ненаситен и интелектуално немощен политически елит. Какво визионерство да очакваме от подобен „елит“? Негова основна цел е да оцелее и затова е готов да конформизира по всевъзможни начини. Този елит няма равностойни партньори, но има Началници, на които е готов да слугува.

В условията на символен недоимък страната е принудена да преживява с митологиите на миналото си величие. „Велик е нашият войник…“ наистина звучи гордо, но днес няма нито следа от величие, нито „наш войник“. Говоря за войника като за институционален символ, а не като милитаристичен образ.

Всеки народ си има своята надежда за Ханаан, но умните народи не забравят, че пътят назад, към Египет, е постоянно открит. Да се надяваме, че слабостта на институциите може да бъде компенсирана чрез активността на гражданите и мъдростта на народа. Те са възможният коректив и път към надеждата.

Българският народ не може да пребивава прекалено дълго в историческото си униние, в покрайнината на всички класации и социални показатели. Да се самооплакваш е също толкова неефективно, колкото и да се самозалъгваш. Затова – да гледаме реалността в очите, но да не затваряме окото на надеждата. Ако няма път, да го измислим. Ако вярата е на изчезване, да я родим отново в гърдите си. Бъдещето е синоним на надеждата, на битието, открито към неизвестността.

„Само Бог може да ни спаси!“, казваше Мартин Хайдегер в края на противоречивия си живот. Но ние можем да помогнем на Бог, защото още преди хилядолетия сме личностно призовани да живеем с надеждата и да инвестираме в спасението.

Прочетете статията в нейния оригинал в новия сайт „Визия за България“ – нашата онлайн платформа, съдържаща Проект на Визия за бъдещето на България за обществен и експертен дебат.

***

Днес светът е в турбулентно състояние и се променя с всяка изминала секунда, а това ускорява и историческото време. Нужна е мъдрост, за да разбереш промяната; характер, за да я приемеш; воля, за да се приспособиш. Новите реалности и очертаващите се тенденции за следващите години създават нуждата от преосмисляне на бъдещето на България и мястото й в света. Отваря се исторически процеп от неочаквани възможности. В същото време всяка от големите сили е ангажирана със самата себе си и с вътрешните си проблеми, а това дава шанс на по-малките държави, каквато е нашата, да работят с повече самочувствие в посока на своето развитие.

За да се случи това обаче, е нужно да спрем да търсим вината за днешните си несгоди в другите – в Москва, Вашингтон, Берлин, Лондон, Париж или Пекин. Филите и фобите са симптом на нашия комплекс за малоценност и бягането ни от отговорност. Те са израз и на кризисното състояние на колективния ни дух. Единственото, до което ни водят непрестанните противоречия, е нарастване на напрежението в обществото и неговото допълнително атомизиране с ненужни или изкуствено създадени вътрешни конфликти.

А това е бягство от свободата. Именно в свободата е и отговорността, от която ние сякаш копнеем да се откажем, за да я връчим на някой друг. Големият британски писател Джордж Бърнард Шоу каза: „Свободата е отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея.“ В това се крие дълбоката причина за установената инерция „началниците да се разберат“ – делегирането на собствения суверенитет на външни сили и очакването промяната да дойде от тях. Истината обаче е, че никой, освен нас самите, не може и не е длъжен да се нагърби с проблемите на собствената ни държава. На това ни учи и нашата история, чиито поуки добре помним. Никой няма да ни помисли доброто, ако не го помислим самите ние. Великите философи Барух Спиноза и Георг Хегел разглеждат свободата като осъзната необходимост. Ако ги перифразираме в днешните български реалности, то свободата за нас е възвръщане на вярата в собствения ни потенциал и възможности за развитие.

Преди да се разделяме отново и отново, нека се опитаме да видим кое ни свързва. Обединението ще се случи не на базата на външните ни предпочитания, а на основата на гражданското ни самосъзнание. На мисълта, че тук, в тази страна, живеят хора, които са свързани от обща история, култура, език, ценностна система и споделят обща съдба като народ. Само ако погледнем към себе си и към това какво можем да направим ние, за да подобрим живота си, ще бъдем ковачи на собствената си съдба. Нужен е вътрешен, а не външен импулс. Подобни действия биха ни превърнали в субект на собственото ни развитие, а не в обект на чужди геополитически интереси. Време е да влезем в ролята на летописци на съвременната си история.

България е страна на кръстопът и като такава тя трябва да поддържа добри отношения с всички световни центрове на сила, но следвайки националните си интереси и без да сервилничи. И в живота, и в политиката никой не гледа сериозно на лакеите. В Европа държавите от Вишеградската група са пример за провеждане на националноотговорни политики, следващи интересите на страните им. Те са членки на Европейския съюз, но заедно с това развиват активни отношения с други страни и се осмеляват да поискат нов и справедлив проект за Обединена Европа. Формират противотежест в Съюза и се противопоставят на тези решения на Брюксел, които не съвпадат с националните им интереси и приоритети, като в същото време отстояват своята идентичност и корени.

В този момент, повече от всякога, България трябва да погледне по-мащабно на света и на самата себе си. Да приеме историята такава, каквато е, и да се опита да предизвика своето по-добро бъдеще. Да заговори на реален език, а не на политкоректен новговор с балкански диалект. Трябва да назовем истинските си проблеми, колкото и тежки да са те, и да започнем да търсим пътищата за тяхното решение.

Стъпка в тази посока е изграждането на онлайн платформата „Визия за България“. Тук свободните хора могат да изразят своето експертно мнение в различни области. Можем да се обединим в прозрачна дискусия и консенсус за изграждане на обща визия и стратегии за развитие на нашето отечество. Да влезем в актуален диалог с времето. Да уплътним добрите си идеи с реални действия. Колкото повече говорим и споделяме един с друг, толкова повече връзките в общността ще заздравяват и укрепват. Българското общество доказва все по-често, че пази в себе си съзидателни сили и може да прояви активност по важните теми на деня в отстояването на ценностите, които винаги са ни сплотявали като общност. Все още имаме духовни водачи и институции, които са способни да взимат адекватни решения и да се нагърбват с исторически отговорности.

Трябва да положим усилия, за да променим средата, в която живеем. Да потърсим отново изгубения смисъл. Както е казал великият мъдрец на древния Изток – Лао Дзъ: „И най-дългият път започва с малката крачка”. Тази малка крачка всъщност е с фундаментално смислово значение. Ние, младите, можем да донесем духа на промяната, и в същото време да сме стъпили върху стабилни национални и морални устои. Да се основаваме на хуманното, градивното, жизнеутвърждаващото отношение към живота. Не само вътрешният мир, но и глобалният мир се крепят на високото ниво на обществено съзнание и етика, достигнати от човешката цивилизация. И като всяко достижение, то трябва да се охранява с постоянство, с усилията и на малките, и на големите участници в световните процеси.

Съдбата ни е в наши ръце. Нужно е да покажем на самите себе си, че имаме воля да бъдем свободни и да променим курса към историческия хоризонт. Да преминем от тъмнината към светлината – с малко младежки ентусиазъм, с вяра в промяната и в собствените ни сили нещата наистина могат да тръгнат в добрата посока. И за да се случи това, трябва веднага, без отлагане, да спрем с нихилизма и апокалиптичните сценарии. Това вече не работи. Ние, младите и образованите българи, вече не го вярваме. Вярваме в обратното – точно ние създаваме бъдещето и то ще се случи, ако го предизвикаме.

Ние създаваме бъдещето.

Между Русия и Запада започна многостранна дипломатическа война. САЩ и Европейският съюз експулсират различен брой служители на руските посолства в знак на солидарност с Великобритания. За пръв път държави обострят отношенията си с важен партньор не поради някакъв конфликт с него, а подчинявайки се на блоковата дисциплина. Преди такова нещо се е случвало само в предвоенна или военна ситуация, когато линията на поведение е била диктувана от съюзническите задължения. Сега действията, толкова резки и разрушителни за отношенията, изглеждат демонстративни и изненадващи. Особено на фона на това, че инцидентът в Солсбъри все още е изключително непонятен – на обществеността не е предоставена нито информация за заподозрените, нито картината на местопрестъплението, нито мотив (ако не считаме за такъв аргумента в духа на филмите за Джеймс Бонд –  „Путин е маниак и обича да твори зло“).

Реакцията на Русия е разбираема: във всеки случай тя ще бъде симетрична, което означава, минимум, временна дисфункция на основните механизми на взаимодействие не с конкретни държави, а с цели блокове. Въобще, дипломацията е в криза. На теория задачата й, дори и в най-критичните моменти, е да запази комуникацията и каналите за връзка. Това, което се случва днес, прилича на отричане на самата й функция. Както на публично ниво, където всички отдавна са забравили какво е това „да си подбираш думите“, така и, което е още по-лошо, в отмирането на непубличните форми за сериозна комуникация.

В отношенията между Русия и колективния Запад настъпи най-критичният момент от 80-те години на миналия век. Дори украинската криза от 2014 г. и събитията в Крим, въпреки очевидното сътресение на международните устои, не доведоха до стъпки, подобни на днешните. От една страна, има натрупвания, от друга – случващото се гъсто и обилно беше омесено с вътрешните проблеми на страните-членки на конфликта. Всички те минават през период на мъчително вътрешно преструктуриране и се опитват да се адаптират към драстично променящия се външен ландшафт. Това важи и за Русия, където започва нов отговорен политически цикъл, чийто дневен ред не е напълно известен. Но най-зле са нещата със САЩ и Европейския съюз (Великобритания на първо място). Външнополитическите им действия и техните обяснения до голяма степен са продиктувани от вътрешни цели, което прави конфликтната атмосфера още по-непредсказуема и неуправляема.

Photo: Daniel Leal-Olivas/AFP

Опасността на ситуацията е в това, че съзнателно или спонтанно, по отношение на Путин и Русия върви сценарий под условното название „Саддам Хюсеин“. С подобни категории общественото мнение беше подготвяно да заклейми Хюсеин или Кадафи – с последващи конкретни мерки. Основната разлика е, че конкретни мерки  по отношение на Русия като ядрена суперсила и един от крайъгълните камъни в световната политика, не могат да се правят по дефиниция. Но се създава аналогична атмосфера. Така че всички други форми на натиск и ескалация са почти неизбежни и до какво ще доведе това, можем само да гадаем. Затова смело трябва да предположим нови събития от същия порядък, като това в Солсбъри отпреди седмици – все пак „репутацията“ трябва да се подхранва.

Фактът, че САЩ изгониха най-голям брой служители на руското посолство – шейсет, почти три пъти повече от действително „пострадалата“ Великобритания, повдига въпроса коя всъщност е основната движеща сила и „бенефициент“ на тази история. Излиза, че Вашингтон е флагманът на новата студена война. В обозримо бъдеще няма надежда за подобряване на отношенията или напредък в която и да е област, ние сме в състояние на истинска и пълномащабна студена война с всички произтичащи последствия. Основната и единствена задача е да се минимизират рисковете, да не се допусне конфликтът да премине в още по-остра, военна фаза.

Изобщо, дори и използването на самия термин „студена война“ е доста рисковано. Не защото това е преувеличение – по дух и  атмосфера си е точно такава, степента на взаимно отчуждение е пълна. Но старият термин се отнася до ситуация отпреди четиридесет години, която беше много по-разбираема, управляема и се подчиняваше на ясно дефинирани правила на поведение – формални и неформални. Сега няма нищо от това, симетричността е невъзможна по дефиниция (светът се състои от твърди асиметрии и това многостранно изключване, при което не е ясно как изобщо да се реагира, е убедително доказателство), а безотговорните публични изявления са истинска изненада. Така че в действителност положението е много по-лошо.

Може да се очаква, че основното поле – отчитайки спецификата на  съвременния свят – ще бъде икономиката, така че новата поредица от санкции е почти обезпечена с опитите за финансово задушаване в стила на мерките срещу Иран (за да сме точни – засега с прословутия SWIFT). И накрая, за разлика от втората половина на ХХ век, новото противопоставяне между Русия и Запада не обхваща останалата част от света и не определя поведението му. Останалите държави, включително такива титани като Китай и Индия, наблюдават. За да укрепи позициите си в условия на конфронтация, Русия трябва да удвои усилията си за укрепване на връзките с тези държави, които, в крайна сметка,  запазват свободата си да маневрират и не са подчинени на принципите на „солидарност“, които принуждават другите участници в международните отношения да действат в собствена вреда.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Росийская газета

„Часовникът на Страшния съд“ (Doomsday Clock) е символичен часовник, създаден през 1947 г. от Съвета на директорите на списанието „Bulletin of the Atomic Scientists“ на Чикагския университет. Колкото по-близо е часът до полунощ, толкова е по-близо Земята до глобална катастрофа. Най-новата официално оповестена настройка е направена на 25 януари 2018 г. и показва две минути преди полунощ (23:58 часа), за първи път от 1953 г. Отразявайки международните събития, които са опасни за човечеството, досега стрелките на часовника са били настройвани 23 пъти от 1947 г. насам, когато часовникът е показвал седем минути преди полунощ (23:53 часа). Първоначално часовникът е показвал заплахата от глобална ядрена война, но от 2007 г. насам отразява и технологиите, които влияят на климатичните промени, както и „развитието на науката, която може да нанесе необратими щети“.

Най-тъжният аспект на живота днес е,
че науката събира знание по-бързо,
отколкото обществото събира мъдрост.
Айзък Айзимов

Преди да дефинираме визията за нашата страна, е необходимо да се ориентираме в картината на глобалните тенденции през 21 век. Има много писани и неписани прогнози за бъдещето на света. Всички те могат да се разделят в две категории: първата се основава на разбирането, че както и до сега, бъдещето на човечеството е неотделимо от върховното право на силата във всичките й форми; втората се основава на разбирането, че човечеството е достигнало етап на зрялост в социалната си еволюция, при който бъдещето все повече ще се формира от експертната интелигентност и мирното взаимодействие на всеки с всеки – в един полицентричен, многопластов и мрежово организиран свят. Този исторически преход е с епохално значение и в движението от цивилизационен модел, доминиран от силата, към модел, доминиран от разума, няма еднозначен и универсален отговор на въпроса какво да се прави – нито за големите, нито за малките страни. Ето и част от контурите на тези две несъвместими визии за бъдещето на света.

Според последната прогноза на ООН през 2050 г. на Земята ще живеят 9.8 милиарда, а през 2100 г. – 11.2 милиарда души. Половината от световния ръст на населението ще се формира само в девет страни: Индия, Нигерия, Конго, Пакистан, Етиопия, Танзания, САЩ, Уганда и Индонезия. Нигерия ще стане трета по население страна. Групата на 47-те най-слабо развити страни, начисляваща през 2017 г. около един милиард, през 2050 ще нарасне до 1.9 млрд души. Населението на 26 африкански страни се очаква да се удвои. Населението на Европа ще продължи да намалява и застарява – 25% от населението вече е над 60 години. Този показател се очаква да нарасне до 35% през 2050 г. и да остане около това ниво през втората половина на века.

При запазване на доминиращия днес социално-икономически модел на обществата – либерален капитализъм и еднополюсен световен ред, основаващ се на финансовата и военната сила, а също и на глобализацията в досегашната й форма, най-вероятно нищо хубаво не ни очаква зад хоризонта.

Стотици милиони хора в Африка, Латинска Америка и Азия (а може би и в Европа) ще продължат да страдат от конфликти и полугладно съществувание. Факторите, предизвикващи миграция, ще засилват въздействието си. С нарастване на напрежението и на миграционния поток в пиковите моменти ще стане практически невъзможно затварянето на южните и югоизточни европейски граници. Шоковото, нерегулирано и значимо по мащаби смесване на култури, религии, раси и етноси ще задълбочи противоречията и ще преформатира балансите в Европа по (не)предсказуем начин. От друга страна, контролираният имиграционен подбор и стимулираното изтичане на таланти и капитали от цял свят към САЩ, Англия, Канада и Австралия ще поддържа тяхното развитие за сметка на редуциране на икономически най-активното население на страните-източници на мигранти.

Процесите на глобализацията, манипулирани преимуществено в интерес на няколко развити държави, на мултинационалните компании, на финансовия капитал и на свръхбогатия 0.01%, както стана очевидно дори за Световната банка, доведоха до нарастващи дисбаланси и напрежения във всички региони. Неравенството преминава бързо границата на търпимостта и абсурда: 82% от богатството вече се владее само от 1% от световното население, концентрирано в няколко страни.

Голяма част от хората и политиците, заети с грижите на ежедневието, пренебрегват глобалните и регионални рискове, оставяйки ги в ръцете на тези, за които управлението на рисковете е само още един добър бизнес.

Рискът от преднамерена или случайно задействана размяна на ядрени удари за последните двадесет години е нараснал значително с увеличаване броя на притежателите, промяната на структурата, прецизността и мощността на ядрените арсенали и особено на скоростта и ефективността на техните носители. Новите ракети летят със скорост 6-8 пъти по-бързо от скоростта на звука и не могат да бъдат прихванати от нито една действаща защитна система в света. Само една ракета носи заряди, достатъчни да унищожат напълно страни с размерите на Франция. Всяка от ядрените страни има своя собствена секретна програма за възмездие – нанасяне на автоматизиран масивен ответен ядрен удар върху територията на евентуалния агресор. Очевидно, в ядрената игра няма и не може да има победител.

Прочетете цялата статия в нейния оригинал, с визуализация на данни, официални статистики и снимки, в оналайн платформата „Визия за България“ !

Пустиня е сърце без идеал.
Пенчо Славейков

Нация без визия е като човек без мечтa. В очите няма светлина.

Балансираната национална визия е амбициозна колективна мечта. Има голяма вероятност тя да се сбъдне при благоприятни външни обстоятелствa и последователни усилия на цялото общество, постигайки поредица от общи цели.

Само личностите и нациите, способни своевременно да формулират и последователно да преследват високи благородни идеали и дългосрочни цели-мечти, успяват в развитието си много по-добре от останалите, които живеят без цел, мечта и посока в хаоса от случайни обстоятелства. Успешните начинания в живота и в бизнеса като правило стартират с визия, а реализираните визии са положени на здрави основи и гъвкави планове. Хората и държавите с високи амбиции и дългосрочна собствена визия имат несравними предимства априори. Тези, които сляпо следват чужди визии, обикновено остават в плен на скритите зад тях интереси.

Очевидно сегашната практика на шумни обещания с 3-4-годишен хоризонт, претенциозно наричани „политики” и имащи за цел спечелване на поредните избори при отсъствието на дългосрочни и обединяващи българското общество цели, е неефективен и пагубен модел на развитие. Непрестанното търсене на виновни за грешките и бедите в миналото не ни помага, а само прахосва енергията и отвлича фокуса на обществото от важните днес неща. Така, заровени в миналото и виждащи не по-далече от днешния ден, се лишаваме от бъдеще. Ние, хората, сме създадени не само да помним миналото и да живеем в настоящето, но и да мечтаем, да прогнозираме и да предизвикваме бъдещето. За да успяваме, в мисловния баланс минало-настояще-бъдеще трябва да натежават проекциите на бъдещето. А неговият градеж започва с избора на визия, с решението да се променим и с това, което активно и целенасочено правим или не правим днес, в настоящето.

Националната визия е основата и посоката, върху която формулираме краткосрочните и средносрочни политики и програми. Чрез тях ще реагираме гъвкаво на времевите и съдържателните разминавания между нашите желания и реалността. Не трябва да се заблуждаваме, че сме способни да прогнозираме точно бъдещето, особено по-далечното, но не трябва също да оставяме напълно съдбата си на случайността и на стихията на събитията. Ако сме избрали цел и посока, по-лесно и вярно ще правим избора си в лабиринта от алтернативни пътища. Поглеждайки далеч назад, ние ясно виждаме изминатия път и дори факторите, които са го формирали, но често си задаваме въпроса: а какво би станало, ако някога и някъде там, на поредния кръстопът бяхме направили друг избор? Поглеждайки обаче далеч напред, виждаме само началото на много алтернативи, които се губят в плътната мъгла на неизвестното. Не е възможно да сме сигурни кой е най-добрият път. Обикновено към една и съща цел водят много пътища и най-прекият като правило не е най-краткият. Можем с по-голяма вероятност за успех да изберем само посоката и желаното място. В развитието нищо не е предопределено окончателно. Много са силите, които съзнателно и несъзнателно го формират, и една от тях би трябвало да е нашата. Векторната сума на тези сили чертае ежедневно неповторимата линия на реалния живот, но и част от контурите на утрешния ден.

Предизвикателствата пред България са огромни: демографска криза и разединено общество; нихилизъм и провинциализъм; ниска степен на образованост, квалификация и култура на населението; неблагоприятна бизнес среда; неефективна отраслова и продуктова структура на икономиката; слаба предприемаческа активност; ограничени и все повече намаляващи инвестиции; нарастваща бедност; нездравословен начин на живот и лошо организирано здравеопазване; зависими и манипулиращи медии; организирана престъпност; проблемна правна система; многобройна и корумпирана бюрокрация; усложнена регионална обстановка; екзистенциална криза на Европейския Съюз и разтърсващо преформатиране на световния ред.

Пряко или косвено, силно влияние върху развитието на страната оказват глобалните процеси в началото на 21 век: бързо нарастващо население на развиващите се страни, бедност и безработица; ограничен достъп до образование и здравеопазване; несправедливо разпределение на богатството и ресурсите; опустошителни регионални войни и безкрайни, подклаждани конфликти, превърнали хаоса в начин на живот; стотици милиони икономически мигранти от Азия и Африка на вратите на Европа. Към всичко това се наслагват очевидно непродуктивните международни средства за регулиране и предотвратяване на кризи; остро геополитическо противопоставяне на глобалните и регионалните сили; нарастваща неадекватност на неолибералния капиталистически модел на развитие на икономиката и на представителната демокрация като форма на управление на обществата през 21 век.

Ние, българите, от векове обитаваме един от най-размирните региони, където цивилизационният код на нашия малък народ днес може да бъде необратимо променен – не за десетилетия, а за броени дни, без война, просто от мигрантско нашествие на отчаяни и манипулирани хора. От собствен горчив опит многократно се убеждаваме, че не трябва да се осланяме на „безвъзмездна” външна помощ и защита срещу послушание и васално поведение. Има ли съмнение у някого, че съдбата не харесва пасивните, слаби духом народи и че историята не съди победителите?

Прочетете цялата статия в нейния оригинал в оналайн платформата „Визия за България“ .

„САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“
ЕПИЗОД 2 – ВОЙНИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Част XI: „Добре дошли“ в Сирия 2.0!

Всички части на монографията „САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“ можете да видите ТУК

„Гражданската война в страната приключи и започна напълно нова, в центъра на която са САЩ. Новите борби в Сирия произтичат не от вътрешна сирийска динамика, а от съперничещите си външни сили и техните интереси, преследвани върху руините на Сирия: турците срещу кюрдите, Израел и неговите проксита срещу Иран, САЩ срещу Иран, а сега и потенциално Анкара срещу Вашингтон. Тези външни сили са решени да се надиграват един срещу друг в Сирия. И така, дори когато двата продължителни конфликта в Сирия изчезнат, войната и борбата няма да напуснат района. Добре дошли в Сирия 2.0“, пише във Foreign Policy Джонатан Спайър (Jonathan Spyer), старши научен сътрудник в Центъра за глобални изследвания в международните отношения (Global Research in International Affairs – GLORIA) и  автор на „Трансформиращия огън: Израстването на израелско-ислямския конфликт“ (The Transforming Fire: the Rise of the Israel-Islamist Conflict).

Кои са „двата продължителни конфликта“? – Според автора от средата на 2014 насам се водят „две паралелни войни на сирийска територия“. „Оригиналната“ война e борбата между сунитските арабски бунтовници и режима на Башар ал-Асад, който е съсредоточен върху по-гъсто населената територия на Западна Сирия. Втората война е съперничеството между Ислямска държава и водената от САЩ глобална коалиция, събрана срещу нея.

Тезисът на Спайър, споделян в академическите среди на Запад, е верен единствено дотолкова, доколкото в центъра на войната в Сирия са САЩ и толкова. От самото начало войната в Сирия беше запалена отвън – от САЩ и съюзниците им. Освен това, авторът пропуска един от двата протагониста – Русия – основният антагонист на САЩ – без която Иран отдавна щеше да бъде обект на поредната, 189-та военна интервенция на САЩ от 1992 насам и вероятно най-голямото фиаско за САЩ. Защото през кратката история на своето съществуване САЩ не са воювали срещу толкова огромна държава със значителен човешки ресурс и мощни въоръжени сили.

Стабилна, мирна и единна Сирия е кошмарът за САЩ и съюзниците им. Псевдохалифатът Ислямска държава реално престана да съществува, но създателите му – САЩ и съюзниците им, не само че не се изтеглят от Сирия, а продължават всячески да възпрепятстват мирния процес. Твърдението на военнополитическото ръководство на САЩ, че водената от тях коалиция е в Сирия, за да воюват срещу Даеш, е нищо повече от пропаганда, която прикрива реалните цели на САЩ – свалянето на режима и разрушаването на поредната страна в Близкия Изток, поради факта, че същата е съюзник на Русия и Иран. Защото ако Асад беше съюзник на американския, британския или френския режими, то войната срещу Сирия изобщо нямаше да се случи.

„Американските стремежи, целящи създаването на квазидържава на източния бряг на Ефрат, са напълно неприемливи. Виждаме, че в тези райони се създават не само местни органи на властта, контролирани от САЩ, но и се формират техни въоръжени сили. САЩ водят курс към разчленяването на Сирия, сега вече залагат конфликтния потенциал, който рано или късно ще се превърне в нова война, в която всеки ще бъде против всички“ – Реалната текуща ситуация в Сирия, изказана от генерал-полковник Сергей Рудской, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ.

Сирия е едновременно и бойното поле, и територията, която всеки един от основните играчи се стреми да контролира, воден от диаметрално противоположни геополитически цели.

1) Вашингтон и Израел  преследват:

а) до намесата на Русия – пълен контрол на Сирия чрез смяна на режима и инсталиране на марионетно, русфобско и антииранско правителство;

б) към момента разчленяване на страната и създаване на квазидържавно образувание на окупираните от САЩ и съюзниците им територии;

в) създаване на множество американски бази;

г) американските бази са необходими за война срещу Иран (по примера на тази срещу Ирак) за разрушаването на страната, считана от Израел за екзистенциална заплаха, или като минимум смяна на режима по примера на извършения от Вашингтон и Лондон преврат в Техеран през 1953.

д) лишаване на Китай от стратегически важен енергиен източник;

е) лишаване на Русия от двама съюзници в лицето на Сирия и Иран;

ж) оттам и от присъствието – упражняване на влияние в Близкия Изток;

з) а с неутрализирането на Иран следващата стъпка на САЩ ще бъдат прокси конфликтите с Русия на бойното поле на страните от бившия СССР, както и на територията на самата Русия – в Северен Кавказ. Затова САЩ и Великобритания изживяват така болезнено унищожаването на техните проксита – множеството джихадистки организации, опериращи на територията на Сирия.

2) Русия се стреми към:

а) стабилизирането на Сирия и съхраняването на проруски Дамаск;

б) запазване и разширяване на военното присъствие на Москва;

в) недопускане на военна операция срещу Иран и оттам – предотвратяването на негативни за Русия последици. Поради тази причина, докато за САЩ събитията в Сирия са въпрос на геополитически интереси, то за Русия  те са от екзистенциално значение, именно поради последствията при успех за САЩ и респективно неуспех за Русия.

Динамичното развитие на ситуацията в Сирия от последните три месеца ясно свидетелства, че руските  въоръжени сили в страната са обект на системни атаки (така наречените “harassing attacks”), основните от които са:

1) Минохвъргачният обстрел на руската военновъздушна база Хмеймим на 31 декември 2017;

2) Масираната атака (swarming) на 13 дрона, въоръжени всяка с 10 (по 400 грама) свободнопадащи бомби срещу военновъздушна база Хмеймим и военноморската база в Тартус на 5 срещу 6 януари 2018. На 10 срещу 11 март базата Хмеймим е атакувана от от аналогичен дрон;

3) Поразяването на Су-25 чрез ПЗРК (MANPADS) на 3 февруари 2018;

4) Нанасянето на въздушен удар от самолети на ВВС на САЩ по контрактори от руската частната компания „Вагнер“, на 7 февруари 2018, при която загиват руски граждани;

5) Значително нарастване на силите и средствата на специалните сили  на САЩ, Великобритания и Франция, действащи на окупираната от Задапа сирийска територия, в разрез с резолюциите не ООН по Сирия. Задачите, които специалните сили изпълняват в Сирия, са разузнаване, директни действия и обучение на кюрдските формирования, антиправителствените сили, в това число и джихадисти;

Източник: Anadolu Agency

6) Организиране и провеждане на множество false flag (под фалшив флаг) операции с цел дискредитиране най-вече на Москва и изфабрикуване на поводи за военна агресия срещу Сирия, маскирана зад фасадата на американската псевдодемокрация и перцепция за свобода, както и реална подготовка за нанасяне на въздушни удари срещу правителствените сили, обвинявани в използване на химическо оръжие (което е пълен абсурд и тотален нонсенс).

САЩ планират пълномащабна военна операция срещу Сирия от встъпването на Тръмп в длъжност като президент на САЩ, т.е. от 20 януари 2017. Смяна на режима в Сирия и война срещу Иран – това е главният ангажимент, който Тръмп поема пред Израел, за да бъде избран за президент.

И докато Западът обвинява Дамаск и Москва в използване на химическо оръжие срещу мирното население в Сирия, фактите сочат обратното: именно прокситата на Вашингтон и Лондон използват химическо оръжие срещу мирното население още от самото начало на войната в Сирия, реално убивайки жени и деца за създаване на „достоверност“ и намиране повод за повторна, но далеч по-масирана атака както с крилати ракети, така и с използване на бомбардировъчна авиация. САЩ и съюзниците им предоставят на терористите необходимите компоненти за изготвяне на химическо оръжие,  а самият факт на доставянето се извършва както чрез така наречените „хуманитарни конвои“ на НПО–та, така и чрез съюзнически режими в Близкия Изток. Същите способи САЩ и Великобритания използваха в Чеченската република, когато под предлог, че доставят хуманитарна помощ за населението на републиката, снабдяваха терористите с военна екипировка.

Свидетели сме на началото на нова стратегия на САЩ в Сирия: нанасяне на колкото е възможно повече ущърб на Русия, т.е. принуждаване на руснаците да платят възможно най-висока цена за отстояването на своите национални интереси и териториална цялост на Сирия.

Конфликтът на Запада срещу Русия в Сирия е само част от войната, която Вашингтон, Лондон и сателитите им водят срещу Москва във всеки един домейн, засега избягвайки, но активно подготвяйки се за директна военна конфронтация, включително и ядрена, за което свидетелстват приетите основополагащи документи: 2017 National Security Strategy, 2018 National Defense Strategy и 2018 Nuclear Posture Review на САЩ.

Поредният епизод от войната представлява и нескопосаната театрална постановка „новичок“, която отбеляза най-ниското ниво във външната политика на „Даунинг Стрийт“ 10 от времето на Мюнхенския сговор. Този false flag, дело на службите на Лондон и Вашингтон, за пореден път потвърди водещата позиция на режимите на САЩ и Великобритания в областта на пропагандата, дезинформацията и манипулацията на общественото мнение.

Докато в социалните мрежи и в множество интернет издания се подиграват с британското фиаско, то 29 страни, повтаряйки като папагали и реагирайки като кучето на Павлов на очевидните фалшификации на Лондон и Вашингтон, засвидетелстваха своята „съпричастност“ и сляпа „солидарност“ към Лондон – или вследствие на натиска от Вашингтон и Лондон, или вследствие на шизофренична русофобия, неосъзнавайки, че единствените печеливши от задълбочаващата се конфронтация с Русия са САЩ.

Предвид физико-географските особености Обединеното кралство, Лондон следва да изключва задълбочаване на конфронтацията с Москва, която към момента съвсем очевидно води към реален военен сблъсък. Както по времето на Студената война 1.0, така и сега, Велибритания е приоритетна цел за Русия в Европа, при това не просто за поразяване, а за елиминиране. Ето защо конфронтацията с Москва е екзистенциално противопоказна за Лондон. Все пак Тереза Мей отказа да подкрепи безусловно Тръмп във военна операция срещу Сирия преди да бъдат представени „повече доказателства“, уличаващи Дамаск в използване на химическо оръжие в град Дума. Разбира се, това не пречи на Тръмп да продължава да нагнетява обстановката, отправяйки директна заплаха към Русия.

„Русия се заканва да свали всяка ракета, изстреляна срещу Сирия. Приготви се, Русия, защото те ще дойдат – хубави, нови и „умни“! Не бива да си партньор с животно, изтребващо с газ, което убива хора и изпитва наслада от това“. / Източник: Twitter

Все пак, повече от 160 страни, водени от здрав разум, все още очакват представянето на несъществуващите „доказателства“, уличаващи Русия. А това, което представената от Тереза Мей на 22 март 2018 презентация от 6 слайда доказа категорично, е следното: Великобритания не разполага с доказателства. Въпреки това, Тереза Мей оказва натиск на редица страни от ЕС и НАТО да „накажат“ Москва, което само по себе си представлява намеса в политиката на суверенни държави – нещо, за което Русия е критикувана години наред, отново без наличие на доказателства. А тезата, че Лондон разполагал с доказателства, но те, видите ли, били секретни, е смехотворна: ако британците разполагат действително с доказателства, то те със сигурност нямаше да разпространяват тези откровени глупости, опозоряващи британските тайни, разузнавателни и контраразузнавателни структури, а щяха със сигурност да се възползват от възможността да „заковат“ Русия.

Операцията “Novichok“ е дело на Вашингтон и Лондон.

Дело на Вашинтон и Лондон е и самото название „Novichok” – бойни отровни вещества, които разработва Западът, а не Русия.

Схемата на обвиненията, които Вашингтон и Лондон системно отправят срещу Русия, се базира на следния принцип:

1) False Flag операция, последвана от изфабрикуване и разпространяване на обвинения срещу обект “M” чрез изполване на целия инструментариум на информационните и психологическите операции от страна на “W” и “L” в извършване на престъпление, които “M” реално не е извършвал. Не се представят доказателства. Въпреки това многократно повтаряната в световния медиен ефир дезинформация постига своята цел – вменяване на неистината за истина.

2) Нова False Flag операция и поредното изфабрикуване и разпространяване на обвинения, като този път за подсилване на ефекта, като „доказателство“ се привежда първата  False Flag.

Точно това наблюдаваме в момента: първо „Novichok”, а след това и „химическата атака“ в град  Дума, Източна Гута.

Опасността от тази игра е съвсем реална: Вашингтон отказва да приеме реалността – светът е многополярен, а вместо това води човечеството към ядрена война, чиято вероятност е по-висока от всеки един момент от края на Втората световна война.

С пиесата „Novichok” по музика на Мей и Тръмп, Лондон и Вашингтон брутално унижиха не само себе си, но и своите съюзници от НАТО и ЕС.

Въпреки шизофреничната и истерична русофобия на захранваните марионетки у нас, България взе правилното решение за пръв път от десетилетия насам. Самият факт, че правителството ни отстоя различна от тази на мнозинството в ЕС и НАТО позиция (дори и да допуснем чисто хипотетично, че не е правилна), е повод за надежда, че все още по върховете на поличтичвската власт има индивиди, които правят разлика между сляпа и пагубна за България солидарност и национални интереси.

Наблюдавайки действията на режимите в Лондон и Вашингтон, както и на онези страни от континентална Европа, които безропотно, а някои даже и с охота (Литва, Латвия, Естония, Полша и Украйна) подкрепиха Лондон, просто защото шизофреничната русофобия стои по-високо от националните интереси, някак си спонтанно се сещам за филма „Idiocracy”.

И докато „novichok“ е поредният фарс на британската и американската пропаганда, то с висока степен на вероятност (highly likely), военнополитическото ръководство на Лондон и Вашингтон е жертва на обхваналата Запада пандемия известна като „durachok“, срещу която, за съжаление, няма нито ваксина, нито антидот, но е изключително заразна, а изходът може да бъде фатален.

Конкретно в Сирия противниците на Асад се стремят към:

1) Разчленяване на на Сирия чрез завладяване на сирийската територия на изток от река Ефрат;

2) Заграбване на нефтените находища в североизточната част на Сирия;

3) Създаване на контролирана от САЩ зона, на която подкрепяната от САЩ „умерена опозиция“ да е в състояние необезпокоявано да планира своите операции срещу правителствените сили и съюзниците им;

5) Саботиране на абсолютно всеки опит, подкрепян от Русия, за водене на мирни преговори и стабилизиране на ситуацията в Сирия;

6) Подкрепа за операциите на Израел срещу иранските сили и Хизбула в Ливан и Сирия;

7) Системни въздушни и артилерийски атаки срещу правителствените и проправителствените сили;

8) Представянето на военните действия на водената от САЩ коалиция, на изградените повече от 20 американски бази и на окупирането на 1/3 от територията на страната като „борба срещу тероризма“ и „победa“ над Даеш, с която Тръмп се ангажира към военно-промишления комплекс и израелското лоби в САЩ.

Стратегическите цели на САЩ и съюзниците им по отношение на Сирия, Иран и Русия ще бъдат предмет на отделна публикация.

През целия този период Русия демонстрира търпение и не реагира симетрично на провокациите на САЩ и Великобритания, благодарение на което светът все още съществува. Предвид създалата се ситуация през последните няколко дни обаче, Русия заяви на най-високо политическо и военно ниво, че в случай на агресия срещу Сирия ще защити своя съюзник и своите интереси с оръжие.

Ситуацията в Сирия към 31 март 2018

С освобождаването на Абу Камал на 22 ноември 2017 (виж Епизод 2, част IX на монографията) Даеш престана да съществува като псевдодържавно образувание на територията, контролирана от Дамаск. Към днешна дата сирийските власти успешно водят бойни действия по унищожението на терористична организация Дхабхат ан-Нусра (известна още като Хаят Тахрир ал Шам или Ал-Кайда в Сирия), значително съкратиха контролираната от антиправителствените сили територия в Идлиб и ликвидират остатъците на Даеш в провинциите Дейр ез-Зор и Хомс. Може да се твърди, че Източна Гута вече е под контрола на правителствените сили. Така САЩ и съюзниците им се лишиха от поредното гнездо на подкрепяни, въоръжавани и обучавани от тях реални терористи. Наред е град Дераа, разположен в южна Сирия, на границата с Йордания.

Около 30% от територията на Сирия (североизточната част) е окупирана от САЩ и съюзниците им. След като експериментът на Вашингтон, Лондон, Тел Авив и близкоизточните им съюзници – Даеш – се провали в опита за отстраняването на законните сирийски власти и разпадането на Сирия, САЩ, използвайки сирийските кюрди, дават ход на създаването на квазидържавно образувание със собствени въоръжени сили (до 60 000). На въпросната територия кюрдите реално са малцинство поради факта, че контролираната от тях в дадения момент територия исторически не е била населявана от кюрди (които в Сирия са между 1.5-2.2 милиона души) и обхваща около 8% (15 000 км²) от територията на страната (в североизточния край), докато окупираната от САЩ и сирийските кюрди богата на нефт територия, разположена на изток от Ефрат, е с размер около 55 000 км^2.

Разбира се, намеренията на Запада съвсем не са водени от алтруизъм: кюрдите са просто поредното жертвено агне, което САЩ вече положиха пред олтара на своите геополитически интереси.

 „Съединените щати и коалиционните сили, които работят заедно с нас да победим Ислямска държава, днес контролират 30% от сирийската територия, контролират също така голяма част от населението и голяма част от нефтените полета на Сирия“, казва на 14 февруари 2018 вече бившият държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън.

Изявлението на Тилърсън е в отговор на твърдението на заместник-министъра по дипломацията на Израел Майкъл Орен (Michael Oren), че САЩ нямат „почти никакъв лост за въздействиие на терена“ върху Асад в Сирия.

„Така че аз мисля… това наблюдение, че САЩ имат малко влияние или роля, е просто погрешно“, завършва Тилърсън.

Думите на Тилърсън са потвърждават тезата, че САЩ са в Сирия не да воюват срещу Даеш, а срещу законните сирийски власти.

Примерна карта на Кюрдистан – етническа и географска област, исторически населявана от кюрди. В различни исторически периоди е определяна с размер от 190 000 до 500 000 км2 и население между 35 – 50 милиона души.

САЩ контролират и територия (полуокръжност с диаметър от 100 км) в района на град Ат Танф, в непосредствена близост до границата с Йордания и Ирак. Под контрола на САЩ се намира и 60-хилядният бежански лагер ер-Рукбан (Rukhban), разположен по протежение на демилитаризираната ивица между Йордания и Сирия, т. нар. no man’s land (земя, която не е заета от нито една от двете страни). Окупираната от САЩ територия де факто изпълнява функция на инкубатор за терористи, укриващи се там, преминаващи лечение, възстановяващи силите си, обучаващи се, планиращи и провеждащи атаки срещу правителствените сили и мирното население, поддържащо правителството в Дамаск. Освен потока от терористи, идващи в Сирия от приятелски на САЩ режими в Близкия Изток, радикали биват рекрутирани и от бежанския лагер.

Бежанският лагер ер-Рукбан. Източник: IUVM

И въпреки че САЩ и съюзниците им продължават да пропагандират съществуването на Свободна сирийска армия (Free Syrian Army – FSA), представяна като „умерена опозиция“, в действителност същата поне на 70-75% е изградена от джихадисти.

 „Умереното движение в Сирия може официално да се смята за мъртво от миналата седмица, когато последната фракция на подкрепяните от САЩ бунтовници, Харакат Хазм (Harakat Hazzm), се разпадна, а членовете й се присъединиха към екстремистки групи като фронта ан-Нусра, клона на Ал Кайда в страната. Някои от мъжете се присъединиха към група, наречена Ливански фронт, коалиция от бунтовнически милиции, която също има връзки с Ал Кайда“, пише още през 2015 в International Business Times американската журналистка и експерт по проблемите на Близкия Изток Ерин Банко (Erin Banco).

На 20 януари 2018 турският Генерален щаб дава началото на операция Маслинова клонка (Operation Olive Branch). В операцията участват над 6 400 турски военнослужещи и над 10 000 бойци от Свободната сирийска армия.

На 18 март 2018 Анкара обявява, че турските въоръжени сили и подкрепяната от турците Свободна сирийска армия „са освободили“ град Африн, в Северозападна Сирия, от Отрядите на народната самоотбрана след почти двумесечна военна операция. Военната операция на Турция в Сирия е реактивна – тя е в отговор на действията на САЩ по създаване на доминирано от кюрди квазидържавно образувание на окупираната от САЩ територия в Сирия. Турция възприема проекта на САЩ като пряка заплаха за суверенитета и териториалната сигурност на страната.  Операцията е предхождана от продължила една година широкомащабна пропаганда в турските медии в подкрепа за военните и рекрутиране на турски граждани. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заявява, че Турция контролира над 1000 км² в Сирия – повече от 200 населени места, „неутрализирани“ са 3 603 „терористи“ от  Отрядите на народната самоотбрана, загиналите турски военнослужещи са 46, а ранените са 225. Според Сирийската обсерватория за правата на човека, над 400 членове на ССА са загинали. Според източници, близки до ОНС, загиналите турски военнослужещи и членове на FSA възлизат на 1600. И двете страни в конфликта представят противоречив брой жертви като част от продължаващата пропагандна война между тях.

В продължилата почти два месеца операция, загиват около 500 мирни граждани, 150 хиляди души напускат домовете си, но нито ЕС, нито НАТО си позволиха да отправят критики към действията на Турция, а напротив, както САЩ, така и Великобритания заявиха, че Турция има право да защитава своите интереси в региона.

Победата в Африн става възможна благодарение на политическо споразумение между Анкара и Вашингтон, за което свидетелстват ежемесечните визити на поне един заместник-министър на външните работи на Турция в САЩ. Междувременно Анкара участва в успешен политически диалог с Москва, като по този начин си подсигури ненамеса от страна на Русия в осигуряване на подкрепа за сирийските кюрди. Независимо от това, американско-турската сделка е основният фактор за успеха в Африн. Не случайно САЩ не оказват подкрепа на кюрдите в Африн, а напротив – оказват натиск върху ОНС да не подпомагат своите кюрдски събратя в Африн срещу турските сили.

В резултат на поражението за Африн ОНС и така нареченото самоуправление в града, осъществявано от създадената през 2003 от сирийските кюрди Партия на демократичното единство – ПДЕ (Democratic Union Party – PYD) заявяват, че ще променят стратегията си от директна военна конфронтация във водене на партизанска война.

ПДЕ обвинява Русия в индиректно подпомагане на Турция в провеждането на своята военна операция срещу Африн, предоставяйки на турските ВВС контролираното от ВКС на Русия сирийско въздушното пространство.

Това, което ОНС и ПДЕ не споменават, са многократните опити на Москва и Дамаск за водене на преговори с кюрдските сили в Африн, предлагайки възможност за сключване на споразумение, което да позволи на правителствените сили да разположат свои сили не само в Африн, но и плътно до границата с Турция. Направените от Москва и Дамаск предложения обаче, са отхвърлени от ОНС и ПДЕ. Така кюрдските сили, използвани от САЩ, се оказаха без защита и респективно загубиха не само стратегически важен град, но и значителна по размер територия, погребвайки проекта Рожава (Rojava) или автономията, наречена Демократичната федерация на северна Сирия, за чието дългосрочно съществуване излазът на Средиземно море е безалтернативно и критично условие.

Плановете на Ердоган включват създаване на автономия, обхващаща провинция Идлиб и северна Сирия, значителната част от която все още се намира под контрола на подкрепяните от Вашингтон Сирийски демократични сили (СДС), но за осъществяването н този план САЩ ще трябва да се изтеглят от Манбидж, да оттеглят подкрепата си за СДС, както и да прекратят патрулите си по протежение на сирийско-турската граница, което далеч не влиза в плановете на Вашингтон, поне на този етап – към момента САЩ създават две нови военни бази, разполагат допълнително личен състав и въоръжение, както и провеждат фортификационни дейности в района на Манбидж. Франция също се присъедини към САЩ, изпращайки свой военен контингент, включително и специални части. Турция предложи на САЩ организирането на съвместни патрули по границата, но на предложението на Анкара не беше обърнато внимание.

От друга страна Дамаск, Москва и Техеран няма да позволят на Анкара да реализира проекта си – и трите столици са за спазването на абсолютни всички резолюции на ООН относно съхраняването на териториалната цялост на Сирия.

И накрая, град Синджар,  северен Ирак, също фигурира в така наречения списък на целите на Ердоган, който заяви, че операцията може да започне по всяко време, въпреки факта, че Кюрдската работническа партия (ПКК) обяви изтеглянето си от районите около Синджар. През 2014 ПКК спасява Синджар от Даеш, осигурявайки хуманитарен коридор, по който хиляди язиди успяха да се евакуират в Сирия, а през 2015 ППК участва в боевете за освобождаването на града.

Багдад вече изпрати военни подкрепления и обяви, че контролира Синджар и приграничните северозападни райони,обявявайки официално, че е против всяко наруршение на териториалната цялост на Ирак.

Борбата срещу ПКК в северен Ирак е претекст за Турция в опита й да осъществи контрол над стратегичеки важен регион. Нито Ирак, нито Иран ще позволят това да се случи.

Триъгълникът Турция – Сирийски Кюрдистан – САЩ ще бъде разгледан в една от следващите публикации в контекста на действията на САЩ и съюзниците им по разчленяването на Сирия.

Контролираната от антиправителствените сили територия на Източна Гута с размер на 100 квадратни километра към 24 февруари 2018, непосредствено преди началото на сухопътната операция на правителствените сили по прочистването на района.

 „В Източна Гута екстремисти претопиха въоръжените формирования на опозицията, които преминаха под пълния контрол на терористите, действащи с тях съгласно единен план против правителствените сили. 

Терористите от Джабхат ан-Нусра и присъединилите се към тях формирования на умерената опозиция, които изразиха готовност за прилагането на Резолюция 2401 на ООН на 24 февруари 2018 относно прекратяването на огъня, реално продължиха системните обстрели на жилищните квартали на Дамаск, насила държаха местните жители, използвайки ги в качеството на жив щит и жестоко потискаха  протестните акции на населението, на което под заплаха от смърт му беше забранено да напуска района.

Естествено, че при тези условия правителството на Сирия бе принудено да предприеме мерки за унищожаване на терористите.  При така стеклите се обстоятелства правителствени сили бяха изправени пред задачата да предотвратяват гибелта на мирното население“ – откъс от доклада на началника на Главното оперативно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ, генерал-полковник Сергей Рудской, по време на 7-та Московска конференция по международната сигурност на 4 април 2018.

В географско отношение Гута е оазис, чиято територия се простира западно, южно и източно от Дамаск, образувайки по такъв начин зелен, земеделски пояс около сирийска столица с близо 400 квадратни километра площ. Гута е популярно място за отдих на жителите на столицата. През 80-те години на миналия век урбанизацията и интензивното разрастване на Дамаск започва застрояване на Гута, изграждайки жилищни и индустриални райони и свивайки по този начин размера на зелената зона.

Преди началото на гражданската война, в Източна Гута живеят около 2.2 милиона сирийци. Към началото на март 2018 те са в рамките на 350-400 хиляди души, половината от които са деца.

Източна Гута, разположена източно от магистралата Дамаск – Хомс (M5), е един от първите райони, оказали се под контрола на подкрепяната от Запада Свободната сирийска армия – още през 2011. Предвид географското и стратегически важното положение на този район – непосредствената му близост до Дамаск – бойните действия са изключително интензивни, като и двете страни в конфликта използват тежко въоръжение. В резултат на стълкновения между джихадистките групировки, Източна Гута преминава под контрола на терористични организации Джебхат ан–Нусра и Джейш ал–Ислам, като през 2015 същите предприемат няколко атаки срещу Дамаск. През октомври 2015 правителствените сили предприемат офанзивни бойни действия в източните покрайнини на Дамаск и те продължавт с променлив успех и през 2016, когато през есента и зимата на същата година сирийската армия успява да превземе стратегическата височина Тел-Саван. В края на 2016 бойните действия в Източна група са практически завършени. Със сключването на споразумението от 4 май 2017 между страните-гаранти за прекратяването на огъня (Русия, Иран и Турция), Източна Гута е включена в списъка на зоните за деескалация, установени в даденото споразумение. Оказва се хуманитарна помощ.

От началото на 2018 антиправителствените сили (основно Джейш ал-Ислам, Тахрир ал-Шам, Ахрар ал-Шам, Свободната сирийска армия) групировки нападат практически ежедневно гарнизона на правителствените сили в Хараст, Източна Гута, а ескалирането на ситуацията започва в средата на февруари 2018, когато екстремистите от Източна Гута подновяват и интензифицират артилерийския и минометен обстрел на жилищни райони на столицата Дамаск, включително и посолството и търговското представителство на Русия.

На 19 февруари 2018, по време на ежедневната пресконференция на Офиса на говорителя на Генералния секретар на ООН, Фархан Хак (Farhan Haq), помощник прес-секретар на Генералния секретар на ООН, съобщава относно Сирия, че хуманитарните работници „са загрижени за защитата и благосъстоянието на близо 400 000 души в обсадената Източна Гута в Сирия, вследствие на доклади за допълнителна военна ескалация в района. Днес обстрелването и въздушните бомбардировки на Дума (град, чийто център се намира на около 10 километра североизточно от центъра на Дамаск – бел. авт.), според съобщенията, са причинили 30 смъртни случая. От 15 февруари насам постъпва информация за атаки в Източна Гута, довели до десетки смъртни случаи и наранявания на гражданско население, включително много жени и деца. През същия период 36 мини и ракети са поразили квартали и предградия на град Дамаск, същите са причинили смъртни случаи и наранявания сред мирното население“.

На 24 февруари 2018 е приета Резолюция 2401 на Съвета за сигурност на ООН за 30-дневно примирие в Сирия и влиза в сила незабавно за територията на страната. Резолюцията не се отнася за контролираните от джихадистите райони, както и не ограничава воденето на бойни действия срещу терористичните организации на територията на страната.

В Резолюция 2401 на Съвета за сигурност на ООН се казва:

„Изразявайки възмущението си от неприемливите нива на насилие, ескалиращи в няколко части на страната, по-специално в провинция Идлиб, Източна Гута, но също и в град Дамаск, включително обстрелване на дипломатически сгради и атаки срещу граждански лица, граждански обекти и болнични съоръжения…

Иразявайки отново дълбокото си безпокойство от липсата на хуманитарен достъп на ООН до обсаденото население през последните месеци, изразявайки сериозна тревога за тежкото положение на стотиците хиляди мирни граждани, заловени в обсадени райони в Сирийската арабска република, особено в Източна Гута, Ярмук, Фуа и Кефрая и потвърждавайки, че обсадите,  насочени срещу мирното население в Сирия, са нарушение на международното хуманитарно право и призовавайки за незабавното вдигане на всички обсади,

…

Изисква от всички страни да прекратят на бойните действия, без закъснение, и незабавно да се ангажират в осигуряването на пълно и всеобхватно прилагане на това искане от всички страни за трайна хуманитарна пауза в продължение най-малко на 30 последователни дни в Сирия, за да се даде възможност за безопасно, безпрепятствено и продължително предоставяне на хуманитарни помощ и услуги и медицинска евакуация на критично болните и ранените в съответствие с приложимото международно право;

Потвърждава, че прекратяването на бойните действия няма да се прилага за военни операции срещу Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ, известен също като Даеш), Ал-Кайда и фронта ан–Нусра (ANF) и всички други лица, групи, групировки и лица, свързани с Ал Кайда или ИДИЛ, и други терористични групи, определени от Съвета за сигурност,

…

Призовава всички страни незабавно да вдигнат обсадата на населените места, включително в Източна Гута, Ярмук, Фуа и Кефрая, и изисква всички страни да разрешат предоставянето на хуманитарна помощ, включително медицинска помощ, да прекратят лишаването на цивилни граждани от храна и лекарства, които са им необходими, за да оцелеят, и да осигурят бърза, безопасна и безпрепятствена евакуация на всички цивилни, които искат да напуснат, и подчертава необходимостта страните да се договорят за хуманитарни паузи, дни на спокойствие, локализирани прекратявания на огъня и примирия, за да позволят на хуманитарните агенции сигурен и безпрепятствен достъп до всички засегнати райони в Сирия, припомняйки, че гладът на цивилното население като метод на борба е забранен от международното хуманитарно право“.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

По повод приемането на Резолюция 2401 от Съвета за сигурност на ООН министерството на външните работи на Русия публикува съобщение до средствата за масова информация, в което се казва:

„Разчитаме на това, че чуждестранни поддръжници на антиправителствени въоръжени формирования най-накрая ще изпълняват своята част от „домашното“ и ще обезпечат прекратяването  бойните действия от техните подопечени в интерес на по-скорото и безопасно преминаване на хуманитарните конвои... Може би някой не е знаел за това или преднамерено го е игнорирал, но бяха водени преговори за прекратяване на огъня с воюващите в Източна Гута – те обаче отхвърлиха всички варианти, които им бяха предложени. Освен това те отказаха да освободят мирните жители, които използват в качеството на жив щит, а в контролираните от тях райони възпрепятстваха работата на хуманитарните коридори.

….

В резолюцията изрично се посочва, че действието й не засяга военните операции срещу ИДИЛ, Джабхат ан-Нусра, Ал-Кайда и свързаните с тях организации и други терористични групи. Тази борба ще продължи, въпреки опитите на някои външни играчи да задействат терористичния интернационал и срастналите се с тях отряди на опозицията за реализиране на плановете си по свалянето на законното правителство на Сирийската арабска република и разчленяването на страната. Терористите няма да получат почивка“.

На 25 февруари 2018 сирийската армия дава началото на сухопътна офанзива срещу позициите на джихадистите в Източна Гута.

Острието на офанзивата в Източна Гута са така наречените Tiger Forces (елитни сили за специални операции), части от Републиканската гвардия, 14-та дивизия Специални сили и  и 4-та танкова дивизия. 1-ва танкова дивизия, 7-ма механизирана дивизия и 9-та танкова дивизия също участват със свои формирования в района. Общото в операцията участват до 15 000 проправителствени сили, подкрепяни от ВВС на Сирия и ВКС на Русия.

Президентът на Сирия Башар Асад при сирийските военнослужещи в Източна Гута, 18 март 2018. Източник: La Nación

Успехът в Източна Гута също ще позволи насочването на значителни сили и средства на сирийската армия в последващи операции срещу Хайат Тахрир ал-Шам в провинция Идлиб.

Въпреки създаваните от САЩ, Великобритания и съюзниците им препятствия от всякакъв род, към 30 март 2018 повече 90% от територията на Източна Гута вече е освободена.

На 30 март 2018 началникът на Главното оперативно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ генерал-полковник Сергей Рудской провежда брифинг за представителите на средствата за масова информация, в който съобщава:

„Към днешния ден е постигнато споразумение с лидерите на незаконните въоръжени формирования за напускането на град Дума в близко бъдеще от бунтовниците и членове на техните семейства“.

Същевременно, военният представител на Джейш ал-Ислам, която е основната групировка, контролираща град Дума, отрича казаното от генерал Рудской.

„Нашата позиция все още е ясна и твърда и отхвърля принудителното разселване и демографски промени в останалата част от Източната Гута“, заявява Хамза Биргдар в Telegram.

1065 бунтовници заедно с техните семейства напускат Дума на 2 април 2018 и се отправят към контролираните от Турция северна част на провинция Алепо, на 3 април 2018 евакуринатите са 1198, на 4 април – 635. Общото количество на представителите на различни антиправителствени групировки, напуснали Дума, е 2 928, плюс членовете на семействата им. Сред евакуираните няма активни членове на Джейш ал-Ислам.

На 3 април 2018 политическият лидер на Джейш ал-Ислам Мохамед Алуш (Mohamad Alloush) отрича достигането на каквото и да е споразумение с Москва и Дамакс, окачествявайки подобни твърдения като „мечта на дявола“.

На 4 април 2018 ливанскат al-Mayadeen TV съобщава, че Русия е дала 5-дневен срок на Джейш ал–Ислам да се съгласи на пълна евакуация в контролираните от Турция райони в северна Сирия.

Разбира се, вариантите са два: мирна и доброволна евакуация на антиправилтествените сили или щурмуването на града и унищожаването на незаконните формирования.

Към 5 април 2018 напусналите общо количество граждани Дума възлиза на 33 345 души. В същия ден евакуацията на цивилни от града е прекратена.

Радикалната част от Джейш ал-Ислам отказва да изпълнява поетите ангажименти по евакуиране от град Дума както на мирното население, така и на самите членове на организацият, както и техните семейства. Така на 6 април 2018 правителствените сили подновяват бойните действия в Дума в отговор на интензивен ракетен и минометен обстрел от страна на Джейш ал-Ислам върху квартали на Дамаск, причинявайки за пореден път жертви сред мирното население. Заповедта за началото на настъплението срещу антиправителствените сили е издадена лично от генерал Сухел Ал-Хасан. На 7 април 2018 става ясно, че е унищожен щабът на покровителстваната от Вашингтон и Лондон Джейш ал-Ислам. Успехът на правителствените сили принуждава ислямистите да използват стария изпитан подход – инсценировка на използване химическо оръжие срещу мирното население, разпространяване на предварително  подготвени видео – и снимков материал – и обвиняване на Дамаск и Москва. Следват дежурните обвинения от администрациите на Донанд Тръм и Тереза Мей.

Организираният по сценарий на Вашингтон и Лондон false flag се проваля напълно, въпреки мащабната дезинформационна кампания, политическата риторика и демонстрацията на активна подготовка за военна операция срещу Сирия – практически доказателства няма.  Вместо това, на 8 април 2018, по молба на Джейш ал-Ислам, която все още контролира град Дума, се провеждат преговори с руския Център за помирение на враждуващите страни, като се постига споразумение за прекратяване на огъня, разоръжаване на групировката и възобновяване на операцията по изтегляне на членовете на организацията от град Дума. Постигнато е окончателно споразумение, което означава признато поражение от страна на Джейш ал-Ислам и победа за Дамаск. Хуманитарният коридор е отворен отново, а бойните действия са прекратени. Дадено е началото на евакуацията на членовете на Джейш ал-Ислам. В същия ден в Дума пристигат сто автобуса за извозването на членовете на организацията и семействата им.

„Това още веднъж доказва, че никакво химическо оръжие в този район не се е използвало и всички обвинения срещу правителствените войски от Запада не са нищо повече от поредната фалшификация“, се казва в брифинга на Центъра по помирение на враждуващите страни.

Още на 8 април се подновява евакуацията на мирни жители. На 8 април вечерта напускат града и първата група от бойци на Джейш ал-Ислам.

На 10 април 2018 министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заявява: „Град Дума е напълно освободена от джихадистите и се контролира от сирийски правителствени войски, а руските военни наблюдатели и военна полиция присъстват намясто“. Това, което има предвид Лавров, са де факто прекратените бойни действия и доброволното напускане на град Дума от страна на антиправителствените сили.

Н 11 април 2018 заместник-началникът на Главното оперативно управление на ГЩ на РФ генерал-лейтенант Виктор Познихир отбелязва, че 3 354 членове на Джейш ал-Ислам и 8 642 членове на техните семейства са напуснали град Дума. „От страна на сирийското правителство  е предприета мащабна работа по възстановяване на гражданската инфраструктура в Източна Гута“, съобщава Познихир. Обстановката в Източна Гута е напълно стабилизирана, като 60 хиляди души са се завърнали по домовете си.

 „В същото време, успехите на Русия и Сирия в борбата срещу тероризма не устройват всички. В хода на хуманитарната операция многократно се предприемаха опити от страна на незаконните въоръжени формировани, действащи в Източна Гута, за организиране на прокации с предполагаемо използване на отровни вещества, с цел обвинение на сирийските правителствени войски в използването на химическо оръжие. Дадените провокации и средства за тяхното провеждане предварително бяха разкривани от сирийските власти и от руския Център за помирение, за което широко бяха осведомявани средствата за масова информация и международната общност. Един такъв пример беше разкриването още на 3 март, в един от подземните тунели на град Хазрам, на работилница на екстремистите по снаряжаване на импровизирани беприпаси с отровни вещества.

От началото на хуманитарната операция в Източна Гута терористите не успяха да организират нито една така наречена „хуманитарна атака“ срещу мирно население. Поради това на 7 април беше направен последният опит за фабрикуване на неверни свидетелства за „използване“ от страна на сирийските власти на отровни вещества в Източна Гута. Действайки изключително в редиците на терористичните и одиозни „Бели каски“, за пореден път имитират пред видеокамери постановъчна „химическа атака“ срещу мирни жители в гр. Дума. Напомняме, че още от 2013 насам представители на тази псевдоорганизация съвместно с терористите репетираха подобни инсценировки в различни региони на Сирия, използвайки за тази цел даже деца, включутело и бебета. Обективни видеосвидетелства за такива репетиции на „химически атаки“ многкратно ставаха достояние на международната общност (виж Епизод 2, част VIII на монографията Дисекция на западната пропаганда – бел. авт.)

Искам да подчертая, че на 9 април, ден след инсценираната химическа атака в Дума, руски военни специалисти в областта на радиационната, химическата и биологическата защита, както и военни лекари, пристигнаха директно на мястото на предполагаемия инцидент. От специалистите от РХБ защита (радиационна, химическа и биологическа – бел. авт) са взети проби от местата на „използване“ на химическо оръжие. Проведената от тях експертиза показва отсъствие на нервно-паралитични и хлоросъдържащи отрвони вещества“, заявява генерал Познихир.

Генерал-лейтенант Виктор Познихир

Напомням, че на 11 април 2018 представителят на Световната здравна организация (СЗО), австралиецът д-р Питър Салама (Peter Salama) съобщава за наличие на 500 пострадали, обърнали се към болничното заведение, както и за поне 70 загинали вследствие на химическа атака в Дума. Голословните твърдения на представител на световна организация реално свидетелстват за огромните мащаби на дезинформационната война и ресурса, с които Западът разполага.

В отговор на твърденията на СЗО генерал Познихир подчертава:

“В резултат на проучването на територията и на посещението в лечебното заведение, показано на снимките от Белите каски, и от разпита на медицинския персонал и пациентите, не бяха намереи факти относно употребата на отровни вещества, нито пострадали сред жителите на този град. Лекарите от това учреждение, представителите на местното население, както и самите екстремисти, напускащи Дума, дори не знаят за съществуването на жертви в резултат на използването на химическо оръжие.

При посещение на единствената местна болница в Дума и при изследването на пациентите там военните лекари от Центъра за помирение на враждуващите страни установиха, че никакви пострадали със симптоми на поражение от отровни вещества от типа зарин и хлор не са постъпвали и не са се обръщали към лечебното заведение. Също така не са намерени и телата на уж загиналите вследствие на отровните вещества. Медицинският персонал и местните жители нямат информация относно възможните места за тяхното погребение“.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш  заявява, че ООН не е в състояние да провери достоверността на изнесената от СЗО информация. Освен това, представителите на сирийския Червен полумесец – организация, ползваща се с изключително добра репутация в световен мащаб, както и местната служба на координатора на ООН в Сирия, активно участващи в хуманитарната операция в Източна Гута, заявяват, че никой от тях не разполага с данните, изнесени от СЗО. Русия изразява готовност да осигури безопасност на представителите на СЗО действително да проверят на място ситуацията в Дума, но СЗО не реагира, което косвено свидетелства за постановъчния характер на случката.

„Също така искаме да припомним, че и през 2015 в хода на хуманитарната операция в Алепо представители на Световната здравна организация многократно правеха изявления относно уж катастрофална ситуация и отсъствие на лекарства в подконтролните от екстремистите райони на града. След освобождаването на Алепо, обаче, бяха открити препълнени складове на терористите с внесени лекарства и медицинско оборудване, включително и такива, постъпващи в Сирия по линия на СЗО, продължава представителят на ГЩ на РФ.

Въпреки многобройните призиви от страна на Русия СЗО така и не предоставя обяснение на този факт. С подобни безотговорни изявление СЗО не само дискредитира себе си, но и допринася за ескалация на обстановката, вследствие на което жертва отново е мирното население. Същевременно Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) реши да отправи свои представители на място, като руската страна ще осигури безопасен достъп и охрана. Очаква се, че организацията ще започне работа на 14 април.

Въпреки всичките опити на Запада, преди всичко в лицето на Вашингтон, Лондон и Париж, да сринат усилията на Русия по стабилизирането на обстановката в Сирия, работата продължава успешно, като към процеса на помирение са се присъединили общо 2 501 населени места. Подписани са 234 споразумения за прекратяване на бойните действия с различни въоръжени формирования.

И докато вследствие на безраборните бомбардировки Рака е пред епидемиологична катастрофа, Западът се подготовя за поредната война, която отново би довела единствено до разрушения, възникване на властови вакуум, преумножаване на терористичната активност, дестабилизация на целия реагион, ЕС, Русия и Азия.

 „Вместо да правят извяления относно готовността на коалицията за нанасяне на ракетни удари срещу Сирия, САЩ би трябвало да се заемат с възстановяването на разрушения град и да осигурят всестранна помощ на бедстващото население“, завършава генерал-лейтенант Познихир.

В ежедневния брифинг на разположения в Сирия руски Център по помирение на протиниковите страни от 12 април 2018 се казва:

 „Ситуацията в Източна Гута се стабилизира. Не се водят бойни действия в град Дума, жителите започват да възстановяват мирния живот. 250 души се завърнаха в домовете си. С цел изключване на провокации, гарантиране на сигурността, поддържане на закона и организиране на помощта за местното население, подразделения на руската военна полиция пристъпиха към работа в град Дума. Установените от руската страна контролни пунктове функционират.“ В брифинга се подчертава още, че „приключва изтеглянето на останалите части от екстремистите и членовете на техните семейства от незаконното въоръжено формирование Джешй ал-Ислам от град Дума“, като напускат града 1 521 членове на организацията и техните семейства, които се отправят към северната част на провинция Алепо. Към 12 април 2018 общото количество граждани, напуснали Дума, достига 42 734. На 13 април 2018 последната група членове на Джейш ал-Ислам заедно с техните семейства напускат гр. Дума.

И докато Западът, търсейки си повод за война, механично продължава да отправя всевъзможни, лишени от здрав разум и логика обвинения срещу Москва и Дамаск – от нарушаване на Резолюция 2401 до използване на химическо оръжие срещу мирното население – използвайки „широк арсенал от методи: клевета, обиди, войнствена реторика, изнудване, санкции и заплахи за използване на сила срещу суверенна държава“, както отбелязва постоянният представител на Русия в Съвета за Сигурност на ООН Василий Небензя, то фактите, които западният мейнстрийм и военнополитически елит напълно са изключили от своя дневен ред, са диаметрално противоположни на внушавания от Вашингтон и Лондон,  и изграден върху целенасочена дезинформация наратив:

1. Де факто подкрепяните от Лондон и Вашингтон Джабхат ан-Нусра, Фейлак ал-Рахман и Ахрар аш-Шам

А) използват мирното население в качеството му на жив щит;

Б) изпълняват публични екзекуции чрез разстрел и обеглавяване на мирни граждани, несъгласни с порядките;

В) водят снайперски огън и минохвъргачен обстрел по жителите, които напускат Източна Гута по откритите от сирийските и руските сили хуманитарни коридори;

Г) изготвят боеприпаси с отровни вещества (основно газ хлор) с намерение да бъдат използвани срещу мирните жители, провеждайки false flag с цел дискредитация на правителствените сили. На 20 март 2018 министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу в хода на селекторно съвещание съобщава, че само в рамките на седмица са осуетени три опита за провеждане на провокации с  използване на химическо оръжие;

Д) ежедневно обстрелват посредством минохвъргачен огън и ракетни удари Дамаск, убивайки и ранявайки жители на столицата.

Кратка справка:

На 20 март 2018 от района на населен пункт Айн Тарма (Ein/Ayn/Ain Terma) в Източна Гута групировката Фейлак ар-Рахман провежда ракетна атака по пазар в жилищен квартал на Дамаск, вследствие на което загиват 37 мирни жители и над 40 са ранени. Още 5 загиват и двама са ранени вследствие на минометен обстрел в района на Мазе (Mezzeh), Дамаск. В рамките на един ден столицата Дамаск е обстреляна четири пъти от страна на джихадистите в Източна Гута.

На 23 март 2018 джихадисти изстрелват от района на Източна Гута четири ракети по Дамаск. Загиват 4 мирни жители, а 18 са ранени.

На 26 март 2018 от град Дума, Източна Гута, в резултат на ракетна атака и минометен обстрел осъществени от Джейш ал–Ислам загиват 7 и са ранени 13 мирни граждани на Дамаск.

На 5 и 6 април 2018 вследствие на ракетен и миниметен обстрел обстрел (общо 25 мини и ракети) от страна на радикалната групировка Джейш ал-Ислам (град Дума) по столицата Дамаск загиват 7 мирни граждани, а други 42 са ранени.

 „На този фон опитите да се попречи на решаването от сирийската правителствена армия задача по ликвидирането на  терористичните опорни пунктове в Източна Гута изглеждат като съучастие в терористичните зверства. Очевидно е, че в настоящите условия в Сирия не се изисква консервация на положението, при което терористите биха се чувствали необезпокоявани, а решителни действия за възстановяване на мира и единството на страната чрез политическо уреждане въз основа на Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и на резултата от Конгреса на сирийския национален диалог в Сочи“, се казва в коментара на министерството на външните работи на Русия.

Е) изземват предназначената за мирното население хуманитарна помощ – храна и лекарства – като продават хранителните продукти на  многократно по-високи цени от тези в Дамаск. А тези, които нямат пари, за да получат храна, са принуждавани да воюват срещу правителствените сили. Така процедираха и джихадистите през 2016 в  контролираните от тях райони в Алепо, в които, след като бяха освободени, „бяха открити големи складове със стотици тонове храна с изтекъл срок на годност, както и големи складове с лекарства. Всичко това, терористите държаха при себе си, а мирните граждани гладуваха. Ето защо представителите на западните страни, които се опитват да представят тези терористи като „умерена опозиция“, трябва да разберат, че те се превръщат заедно с тях в съучастници в сериозни хуманитарни престъпления“,  отбелязва официалният представител на МО на РФ генерал-майор Конашенков.

2. Жители от Източна Гута

А) воюват в редиците на правителствените сили, които се борят за освобождаването на Източна Гута;

Б) организират и  провеждат протести срещу антиправителствените сили;

В) формират въоръжени групи, воюващи срещу джихадистите.

Г) доброволно биват евакуирани.

От началото на т. нар. хуманитарна пауза, обявена на 27 февруари до 30 март 2018, от Източна Гута са евакуирани 143 194 души, включително 105 857 мирни жители, 13 793 членове на антиправителствени фракции и 23 544 членове на техните семейства. Към 5 април 2018 числото на евакуираните достига 157 255 души, а към 11 април 2018 тяхното число е 165 123, от които 20 398 представляват члновете на антиправителствените сили. Към 12 април 2018 евакуираните вече са 166 644 души.

 „В районите, освободени от незаконни въоръжени формирования, се установява мирен живот. В населените места в Източна Гута се завръщат бежанците, които няколко дни по-рано ги напуснаха по хуманитарните коридори. Към днешна дата около 45 000 души са се завърнали в домовете си“, съобщава на 4 април 2018 генерал-полковник Сергей Рудской.

През 2016 САЩ, Великобритания и Франция пропагандираха фалшивата си загриженост относно съдбата на мирното население в Алепо, настояваща за изпращане на хуманитарна помощ до момента, докато терористите загубиха контрола над източните райони на града. А след като повече от 100 хиляди мирни граждани, включително 40 484 деца, бяха евакуирани и се нуждаеха от храна, дрехи и лекарства, Западът забрави за тях. Дотогава мирното население беше фасада, зад която Западът прикриваше реалните си намерения – доставяне на помощ за антиправителствените сили.

 „Днес повече от всякога е необходимо и важно да има възможност да се помогне на тези хора. Не със слова, а с реални дела. Знаейки прекрасно и наблюдавайки на страницата на министерството на отбраната на Русия и в ефира на средствата за масова информация ежедневните многохилядни потоци от мирни жители от Източна Гута, е видно, че няма никаква реална помощ от тези, които уж искаха да помогнат повече от всички – САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Затова сега е очевидно, че те са имали намерение да помагат съвсем не на мирните жители на Гута“, отбелязва официалният представител на МО на РФ генерал Конашенков.

Още преди приемането на Резолюция 2401, постоянният представител на Сирия в ООН д-р Башар ал-Джафари (Bashar al-Jaafari) заявява,  че застрашаването на живота на 8 милиона мирни граждани в Дамаск, за да бъдат защитени терористите в Източна Гута, е неприемливо. Защото именно това беше целта на Вашингтон и Лондон.

Стотици хиляди загинаха във войната, която САЩ, Великобритания и съюзниците им в Близкия Изток водят срещу Сирия, но вместо да престанат да въоръжават доказани джихадисти, те продължават да търсят повод за нанасяне на масиран ракетно-бомбен удар по Сирия, снабдявайки джихадистки групировки с  химическо оръжие, обучавайки ги в организиране и провеждане на false flag атаки срещу мирно население с използване на химическо оръжие, за да обвинят след това Москва и Дамаск. Това вече го гледахме многократно. Ще го гледаме и занапред.

Всеки сам за себе си може да прецени чия е вината за големия брой жертви сред мирното население – на онези, които се стремят да прекратят войната в Сирия или на онези, които се стремят към 1) продължаването на конфронтацията, 2) вътрешното противопоставяне на етнически и религиозен принцип и 3) разчленяването на страната.

Събитията в Източна Гута, както и театърът около така наречената химическа атака, ще бъдат във фокуса и на следващата публикация.

„Има истина, а има и неистина, и ако се придържаш към истината, дори когато си сам срещу целия свят, ти не си луд“ – Джордж Оруел, (1984)

*Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на автора чрез запитване до изданието Memoria de Futuro.

От военна гледна точка военновъздушната операция на САЩ в Сирия от днес, 14 април, нямаше никакъв смисъл и не постигна никакъв резултат, напротив – тя е пълен провал и отново направи световния „хегемон“ на посмешище. Близо 70% от ракетите (общо около 110 на брой) са прихванати и унищожени от сирийските ПВО (руски), които Русия не произвежда поне от 30 години. Генерал Али Майхуб заяви по сирийската национална телевизия, че „нашата ПВО ефективно свали повечето от тях“. Ракетите са уцелили научно-изследователския център „Барзе“, намиращ се край Дамаск, и са повредили сградата. А целите, т. нар. инсталации за производство уж на химическо оръжие (нещо, което така и не беше доказано, както все още не е доказано наличието на химическа атака в Дума), даже не са функционирали отдавна. В провинция Хомс една от ракетите е била отклонена, като е ранила трима цивилни граждани. Нито едно летище не е поразено. Толкова за „умните“ и „красиви“ американски ракети. Пълен цирк в стила на холивудските бутафории.

Русия беше предупредена дни по-рано. Във военното изкуство основно правило и принцип при започване на военна операция е изненадата, а тук тя липсваше.

Защо ли?

Много просто. Ако беше загинал и един руски войник от американска ракета, ответният удар на Русия щеше да е мълниеносен. Не само, че няма нито една ракета в зоната на ПВО на Русия, но и нито един убит сирийски войник. Франция даже не е участвала реално с авиация, поне според Генералния щаб на Руската федерация.

САЩ разиграват световен цирк и всички го знаят. Американският военнопромишлен комплекс и финансовата олигархия искат голяма война, но Русия даде да се разбере, че пълномащабна операция срещу Сирия ще бъде война срещу Русия. Всички се уплашиха, това е. Затова и няма жертви. Русия беше пребазирала няколко ескадрили в Астрахан. Още от 9 април ВКС на Русия са в пълна бойна готовност, включително и ядрените сили. Тези неща се виждат ясно от космоса и не са тайна за САЩ, нито за НАТО. Още след изявлението на Путин от 1 март т.г. за новите свръхмодерни руски оръжия, срещу които системите за противоракетна отбрана са безсмислени, западните съюзници са, меко казано, объркани. Днес те трябваше да „ударят“ Сирия, колкото да си запазят имиджа, но на практика го разрушиха още повече, защото техните „умни“ ракети просто бяха свалени от 30-40-годишни руски ПВО.

Днес Русия притежава най-модерния стратегически военен арсенал. Самолетоносачите на САЩ са предназначени да плашат държави без авиация, ПВО, ракети и торпеда. Срещу Русия обаче те са купчина желязо. С днешна дата САЩ и НАТО не могат да победят Русия. Ако САЩ можеха да смажат Сирия (подобно на Ирак, Либия, Афганистан) и да им се размине, отдавна щяха да го направят. Номерът им обаче днес не минава. Неочаквано на сцената се появи възкръсващата военна сила Русия, подкрепена от Иран, Китай, и дори от Турция. Русия победи в Сирия и сегашните бездарни холивудски продукции са предсмъртните конвулсии на победените агресори, които за пореден път, без резолюция на ООН и с помощта на изфабрикувани „доказателства“ за химически атаки, нападат суверенни държави и ги разрушават, заедно със своите проксита и със създадената от тях мрежа от терористични ислямски групировки и джихадисти.

Така действат и до днес старите, морално прогнили империи, опитващи се да задържат хегемонията си над цялата планета. Времето им обаче изтича и това е видно от смехотворните военни операции като днешната, с която демонстрират мускули пред света, за да им повярваме, че все още те водят световния парад.

Да, ама не.

Вярно е, че Тръмп няма да се откаже лесно от Сирия, защото явно е поел ангажимент към Израел и защото Дълбоката държава го контролира жестоко. Да си спомним, че още генерал Флин искаше твърда линия по отношение на Иран и Сирия. Само че времето, когато САЩ можеха да унищожават цели държави, отмина. А президентът в САЩ, който и да е той, на практика доказа, че е Никой. За да бъде Някой, той трябва първо да спечели вътрешната битка с Дълбоката държава в подмолната американска гражданска война, простираща се и върху зомбираната, подопечна Европа, и в частност върху ЕС.

Гледайки CNN, в чийто ефир се изказват „експерти“, генерали, адмирали, шефове на служби, или четейки ги във Foreign Policy – няма как да не забележим, че тези хора или са напълно неадекватни на световните реалности и на живота и нуждите на хората, или в САЩ всичко вече тече по Оруел и Хъксли. В Западния свят, както и у нас, почти не останаха качествени и читави аналитични медии. Но пък в малките алтернативни издания, блогове и форуми, с времето наред със зомбитата, които сякаш буквално не знаят къде се намират, има и все повече мислещи хора, виждащи нещата извън розовите очила и кухата патетика на мейнстрийма. Факт е, че западната интелигенция и новите политически елити все още нямат силите да се противопоставят ефективно на безумците, тласкащи света към унищожителна война. Но пък кой знае, току виж, перестройката се случи и там.

Светът е в процес на качествено нова трансформация.

Хвърлете пуканките и напуснете бездарната прожекция на Холивуд.

Проумейте простичката истина, че Бъдещето зависи от нас – от способността ни заедно да отстоим нормалността и здравия човешки разум.

Данни и обобщение на социологическата агенция „АФИС“ от последното национално представително изследване

Изследователската ни практика доказва, че повече от събитията във вътрешния и международния живот се осмислят през призмата на трайни нагласи в по-продължителен период от време. Макар и рядко обаче, има събития, които имат мигновен ефект, и водят до съществени промени в обществените настроения и ориентации. Такова събитие навремето беше войната в бивша Югославия. Такова събитие е и сегашното развитие на кризата в Сирия, която противопостави двете световни суперсили – САЩ и Русия –  една срещу друга. Българските страхове, че новата студена война може да прерасне в гореща, се изострят.

Над половината (55%) от пълнолетните граждани са на мнение, че напрежението между Запада и Русия през идните месеци ще продължи да нараства, показват данните от последното национално представително изследване на Агенция „АФИС“. На обратното мнение – че ще спадне, са едва 17%. Още 30% смятат, че градусът на напрежението ще се запази на сегашното ниво.

Наистина, периодът на провеждане на изследването съвпадна с американските ракетни удари над Сирия, които създадоха риск конфликтът между САЩ и Русия да навлезе в неуправляема спирала на „нападение – отговор на нападението – отговор на отговора“. В този смисъл лидерите на двете суперсили си размениха остри закани. Русия заплаши, че ще прихваща американските ракети и ще унищожи платформите, от които са изстреляни, а реакцията на САЩ беше не по-малко твърда – „Готви се, Русия, защото ще долетят нови ракети – хубави и умни“. Мнозина наблюдатели сравниха случващото се с Кубинската ракетна криза от 1962 г., когато светът бе на ръба на ядрено самоунищожение.

Няма народ по света, който да не изтръпне при подобна размяна на закани за въоръжен сблъсък. Не прави изключение и общественото мнение в България. На въпроса „Кой, спаред Вас, се стреми към подобен конфликт?“, 44% отговарят, че „главно Западът“ желае влошаване на обстановката. Само 5% дават противоположния отговор – „главно Русия“.

Необичайно високият дял на хора, затруднени да избират измежду три логически варианта, може да се обясни само с тревожна обърканост.

В медиите тече политически дебат за това, трябва ли България да вземе страна в противоборството на световните сили и ако да, чия страна и колко решително да го направи. Какво мислят гражданите на България? Картината е: на въпроса, „Ако подобно напрежение се запази или нарасне, каква трябва да бъде позицията на България?“, категорично преобладаващият отговор на 64% от хората е – „Възможно най-неутрална“. Общо 11% смятат, че България трябва да застане на страната на Запада, а общо 25% – на страната на Русия.

Трябва да се подчертае, че България не прави изключение във възприемането на Запада или част от Запада като източник на заплаха за мира. От години насам реномирани агенции, например  американската Pew Research, показват следното (цитираме публикация  от 2017 г.): 38% от анкетираните в 30 страни смятат „силата и влиянието на САЩ“ за „водеща заплаха“ за собствената си държава, а 24% – за „малка заплаха“. Сред 21 страни, в които това усещане расте, попадат европейски държави като Испания, Германия, Франция и Великобритания ( http://www.pewresearch.org/fact-tank/2017/08/01/u-s-power-and-influence-increasingly-seen-as-threat-in-other-countries/). Последните две са преки участници в настоящия военен конфликт.

Що се отнася до България, тук спецификата е следната: политическият и медийният дебат протичат единствено в отсечката между напълно безрезервна или по-въздържана подкрепа на Запада. Той обхваща тревогите на едва 11% от българските граждани и не се доближава дори и на половин крачка до доминиращите обществени страхове и настроения.

Влияе ли случващото на международната арена на вътрешнополитическите нагласи и ориентации? Отговорът е и не, и да. Промяна в електоралните нагласи няма. Готовността за гласуване за отделните партии и коалиции се запазва на досегашните нива. Ако сега се стигне до избори за Народно събрание в новия парламент ще попаднат в низходящ ред ГЕРБ, БСП, ДПС и Обединените патриоти. Всички останали политически сили засега остават извън сметките на евентуалното бъдещо разпределение на депутатските мандати. За сметка на това рязко е скочил делът на гражданите, които не възнамеряват да подкрепят нито една партия или коалиция – от 29% на 36%.

Геополитическата криза обаче оказва силно влияние на доверието в някои основни институции и водещи политически лидери. Рязък спад на доверието регистрираме спрямо Европейския съюз и Българската армия – съответно с 9 и 5 пункта в рамките само на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция. От тази гледна точка разгорещената размяна на реплики между държавния глава и лидера на парламентарното мнозинство прилича на препирня между Давид и Голиат.

От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на мнозинството от хората се възприема позицията на трима от политическите лидери – Бойко Борисов, Корнелия Нинова и…, колкото неочаквано да е, на Волен Сидеров. Доверието в тях е нараснало съответно с 3, 5 и 5 пункта. Доверието във всички останали политически лидери спада.

Всичко това едва ли може да се тълкува като изненада. Борисов, наред с няколко страни в ЕС, се въздържа да даде безрезервна подкрепа за акцията на трите западни страни в Сирия, преди това и по казуса „Скрипал“. С това се доближи до доминиращото обществено мнение по въпроса и получи подкрепа дори от страна на лидера на БСП. На свой ред реакциите на Нинова й привлякоха по-висока обществена подкрепа, без това на този етап да се отразява на подкрепата за ръководената от нея партия. Сидеров пък е известен с откритите си проруски позиции, което го прави по-адекватен спрямо мнението на преобладаващото мнозинство в страната.

В частност руските симпатии нито намаляват, нито се увеличават, но за сметка на това бележат съществен ръст антизападните настроения.

Това е обяснимо предвид на обстоятелството, че в периоди на големи изпитания и смутове партиите и другите структури на гражданското общество отстъпват на заден план, а напред излиза лидерството. Уместно е да припомним, че през далечната 1998-99 година, когато избухна войната в бивша Югославия, в първия момент реакцията на народа бе сплотяване около правителството на Иван Костов, доверието в когото нарасна и продължи да расте до момента, в който той разреши въздушен коридор за американските бомбандоровки. Тогава доверието в него рязко се срина и получи израз в съкрушителната загуба на СДС на кметските избори в края на 1999 г.

Критичните ситуации често катализират отдавна назрял прелом в политическите нагласи между елит и народ. Очевидно с нарастването на международното напрежение подобни ситуации ще зачестяват. С други думи влиянието на подобни кризи е толкова изразително, че при едно или друго развитие на ситуацията и най-вече на промяна в позицията на българската държава, това може да доведе до съществено пренареждане на сегашните съотношения между политическите сили.

––––––––––––

Коментарът е въз основа на данни от национално представително изследване на общественото мнение на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 13-17 април 2018 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в техните домове са 1021 пълнолетни български граждани. Изводите са представителни за мнението на населението с избирателни права.

Източник: Afis

Колаж: Доналд тръмп и Владимир Путин. Reuters; RBTH

„САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“
ЕПИЗОД 2 – ВОЙНИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Част XII: Сирия – Апокалипсис сега или Болшой театър – част 1

Всички части на монографията „САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“ можете да видите ТУК

„Моето мнение е, че въоръжена атака срещу която и да е страна може да бъде извършена единствено със съгласието или мандата, което е същото, на Съвета за сигурност на ООН. Единственото изключение, което признавам, е ударът срещу ислямските терористи в Афганистан. Това, разбира се, не се отнася за Сирия, защото има ислямски радикали, които воюват срещу президента Асад, а не на негова страна… Освен това бих искал да обърна внимание на факта, че първите бежанци започват да се връщат в Сирия, което е изключително положителна новина и ако ‘Каубойският’ проект възпрепятства този процес, разбира се, това е грешка.

Ако погледнете на напрежението… Западът по невъобразим начин унищожи Близкия Изток. Нека започнем с инвазията в Ирак, под предлог за наличие на оръжия за масово унищожение. Нищо не беше открито. Искам да поздравя моя предшественик – президентът Вацлав Клаус, който по това време каза, че атаката е безсмислена. Вместо да се поучим от операция, която доведе до човешки загуби, включително загуби на американски военни, сега там воюват кюрдите срещу иракчаните, иракчаните помежду си, шиити и сунити, да не говорим за големите материални щети. И вместо да сме се научили от тази глупост, ние направихме втора безмислица. И това беше Либия. И благодарение на “страхотната” намеса на Европейския съюз начело с Франция… днес в Либия не само, че няма редовно правителство, но хиляди и хиляди нелегални имигранти се отправят към Европа през територията на Либия.

Интелигентният прави една грешка и след това не я повтаря. Човек със средна интелигентност… ще направи две едни и същи грешки, а какво да кажем за онези, които правят същата грешка три пъти… Това е глупаво и това е най-меката дума, която мога да кажа“ – Милош Земан, президент на Чехия в интервю за радиостанция Frekvinci 1, 15 април 2018.

На  14 април 2018 г., между 03:42 и 05:20 часа (по сирийско време) САЩ, Обединеното кралство и Франция нанасят по отделни обекти, разположени на контролираната от правителството на Сирия територия, серия от удари, включващи крилати ракети, изстреляни както от морски, така и от въздушни носители.

Вашингтон, Лондон и Париж заявяват, че военната операция е в отговор на извършената от правителствените сили химическа атака срещу мирното население в град Дума, Източна Гута.

Сирийските власти отричат обвиненията и окачествяват въздушните удари като нарушение на международното право.

„Перфектно изпълнен удар миналата нощ. Благодаря на Франция и Обединеното кралство за тяхната мъдрост и силата на техните отлични военни. Не бихме могли да имаме по-добър резултат. Мисията изпълнена!“ Източник: Официален профил на Доналд Тръмп в Twitter

Веднага след края на операцията в Министерството на отбраната на САЩ се провежда пресконференция от главния говорител на Пентагона Дана У. Уайт (Dana W. White) и директора на Съвместния щаб (Director of the Joint Staff) генерал-лейтенант Кенет Ф. Макензи (Kenneth F. McKenzie).

Дана Уайт:

„Атаката на режима на Асад срещу невинните сирийци в Дума, Сирия, на 7 април е ужасяваща и трагична и изискваше незабавен отговор. Вчера американските сили под ръководството на президента Тръмп предприеха точкови удари срещу цели на режима на Асад, свързани с използването на химическо оръжие в Сирия. Предприехме тези удари, за да отслабим способността на Сирия да използва химическо оръжие в бъдеще. Към нас се присъединиха Обединеното кралство и Франция, които демонстрираха солидарност в отнасянето към тези зверства. Американците са обединени в осъждането на непростимото използване на химическо оръжие от страна на Сирия, което никоя цивилизована нация не би толерирала“.
…
Тази операция не представлява промяна в политиката на САЩ, нито опит за сваляне на сирийския режим. Ударите бяха оправдан, легитимен и пропорционален отговор на продължаващото използване на химическо оръжие от сирийския режим върху собствения му народ. Не търсим конфликт в Сирия, но не можем да допуснем такива тежки нарушения на международното право. Нашата цел в Сирия,  остава да бъде победа над ИД чрез, посредством и с коалицията от 70 държави. Но няма да останем пасивни, докато Асад, подкрепян от Русия и Иран, пренебрегва международното право.
…
Призоваваме Русия да изпълни ангажимента си да гарантира, че режимът на Асад е прекратил програмата си за химическо оръжие и никога повече не използва химическо оръжие“.

Генерал-лейтенант Макензи:

„В мощна демонстрация на съюзническо единство ние използвахме 105 оръжия срещу три цели. Това ще окаже значително влияние върху способността на сирийския режим да разработва, развръща и използва химическо оръжие в бъдеще“.

105-те оръжия, за които говори генералът, са крилати ракети.

Генерал-лейтенант Макензи отбелязва:

„Никое от нашите въздухоплавателни средства или ракети, участващи в тази операция, не беше успешно поразено от сирийската противовъздушна отбрана, а  нямаме никакви индикации, че са били използвани руските системи за противовъздушна отбрана. Убедени сме, че всички наши ракети достигнаха целите си. След изпълнението на мисията по нанасянето на въздушните удари всички наши самолети се върнаха в базите си. Оценихме, че над 40 ракети земя-въздух са били използвани от сирийския режим. Повечето от тези изстрелвания се случиха след като нашият последен въздушен удар приключи… Оценяваме, че отбранителните усилия на Сирия бяха в голяма степен неефективни“.

Източник: U.S. Department of Defense

Разпределение на изстреляните ракети по страни, видове и платформи за изстрелване:

1.Великобритания изстрелва 8 крилати ракети Storm Shadow от самолети Tornado GR4 на Кралските военновъздушни сили;

2. Франция изстрелва 12 крилати ракети:
– от Източното Средиземноморие фрегата Languedoc (D653), клас Aquitaine, изстрелва  3 х MdCN (Missile De Croisière Naval naval);
– 9 х SCALP EG(Système de Croisière Autonome à Longue Portée – Emploi Général) от самолети Rafale и Mirage.

3. САЩ изтрелват 85 крилати ракети:
– 66 х TLAM (Tomahawk Land Attack Missile)
*от акваторията на Червено море USS Monterey (CG-61) изстрелва 30 х TLAM, а USS Laboon (DDG-58) изстрелва 7 х TLAM;
*от Арабския залив USS Higgins (DDG-76) изстрелва 23 х TLAM;
*от акваторията на Средиземно море подводницата клас Virginia USS John Warner (SSN-785) изстрелва 6 х TLAM;
– 19 x AGM-158B JASSM-ER (Joint Air-to-Surface Standoff Missile-Extended Range) от двойка бомбардировачи B-1 Lancer.

Свръхзвуков стратегически бомбардировач B-1 Lancer. Източник: The Joint Staff (Twitter)

Относно трите предварително набелязани цели генерал-лейтенант Макензи казва:

„Трите съоръжения са – или по-подходящо сега – са били основни компоненти на инфраструктурата на режима за химическо оръжие“.

ПОРАЗЕНИ ЦЕЛИ И КОЛИЧЕСТВО ИЗРАЗХОДВАНИ КРИЛАТИ РАКЕТИ ЗА ТЯХНОТО ПОРАЗЯВАНЕ:

1.Център за изследване и развитие в Барза (Barzah Research and Development Center)

Източник: DigitalGlobe

76 крилати ракети (57 x TLAM и 19 x AGM-158B JASSM-ER) са изразходвани за поразяването на разположения североизточно от столицата Дамаск, на няколко километра от град Дума, Източна Гута, Център за изследване и развитие в  Барза (Barzеh Research and Development Center). Съоръжението представлява комплекс от три разположени една до друга и свързани помежду си сгради.

Според председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Джоузеф Дънфорд „това военно съоръжение беше сирийски център за изследване, разработване, производство и изпитание на химически и биологически военни технологии“.

Относно значимостта на обекта Макензи казва: „Съоръжението в Барза е основно за тях (сирийските власти – бел.авт.)… Ние вярваме, че… те са загубили много оборудване. Изгубили са много материал. И това ще окаже значителен ефект върху тях“.

И още:

„Атакувахме сърцето на сирийската програма за химическо оръжие“.

2. Съоръжение за съхраняване на химическо оръжие, Хим Шиншар (Him Shinshar Chemical Weapons Storage Site)

Източник: DigitalGlobe

22 крилати ракети (9 x TLAM, 8 x Storm Shadow, 3 x MdCN, 2 x SCALP EG ) са изразходвани за поразяването на разположения на около 23 киломентра западно от Хомс съоръжение за съхраняване на химическо оръжие (Him Shinshar Chemical Weapons Storage Site). Според Дънфорд това е основното място за производство на зарин, както и оборудване за производство на прекурсори.

3. Бункер (подземно хранилище) за химическо оръжие, Хим Шиншар (Shinshar Chemical Weapons Bunker)

Източник: DigitalGlobe

7 крилати ракети х SCALP EG са изразходвани за поразяването на бункер за химическо оръжие Хим Шиншар (Shinshar Chemical Weapons Bunker), разположен на 7 км от гореспоменатия обект, западно от Хомс. Според Дънфорд бункерът е съхранявал оборудване за химическо оръжие и е представлявал важен команден пункт.

„Бих използвал три думи, за да опиша тази операция – точнa, съкрушителна и ефективна“, убеден е Макензи.

В заключение генералът отбелязва, че „ние не видяхме какъвто и да е военен отговор от участващи в Сирия страни. И ние оставаме готови да защитим нашите сили и тези на коалицията, ако нещо се случи“.

„В 02.00 часа британско време на 14 април британските сили се присъединиха към близки съюзници в прецизен удар по сирийските съоръжения, причастни към използването на химическо оръжие от режима срещу собствения си народ. Ударът беше предприет в отговор на атаката с химически оръжия на 7 април в Дума, която уби 75 души, включително малки деца; значителен набор от информация, включително разузнавателна информация, показва, че сирийският режим е бил отговорен за последната атака.
…
Действията ни са пропорционални, насочени специално към унищожаване на способността на режима да използва химическо оръжие и възпиране на такива ужасяващи действия… (ударът – бел. авт.) се фокусира върху съоръженията на режима, свързани с производството и употребата на химическо оръжие.
…
Торнадо-тата изстреляха осем ракети Storm Shadow по площадка за съхранение на химически оръжия Хим Шинхар. Военното съоръжение е бивша ракетна база, разположена на около петнадесет мили западно от Хомс, където е оценено, че режимът съхранява прекурсори на химически оръжия, натрупани в нарушение на задълженията на Сирия по Конвенцията за химическите оръжия.

Беше приложен много внимателен научен анализ, за да се определи къде е най-добре да бъдат насочени Storm Shadow, за да се максимализира разрушаването на натрупаните запаси от химикали и да се сведат до минимум рисковете от замърсяване на околната среда.

Съоръжението, което беше ударено, се намира на известно разстояние от всички известни концентрации на цивилно население, което допълнително намалява този риск“ – откъс от официалното изявлението на министерството на отбраната на Обединеното кралство.

В публикацията си във вестник The Times секретарят по отбраната Уилямсън до голяма степен повтаря официалното изявление на подчиненото му ведомство:

 „Този координиран и целенасочен отговор на Обединеното кралство… идва след седмица, в която светът се отврати с ужас от ужасяващите изображения на деца, страдащи от огромна болка след химическа атака в град Дума. До 75 души са били убити и много други са били ранени в това, което може да бъде описано само като хуманитарна катастрофа. Значителен набор от разузнавателна информация показва, че Асад е отговорен.

И още:

„Военните действия винаги са последната възможност, а не нещо, което приемаме леко. Нашето предпочитание несъмнено ще бъде за Кремъл –  основният защитник на Асад – да използва влиянието си, за да окаже натиск върху сирийския режим да прекрати окончателно незаконното използване на химическо оръжие“.

Същевременно Уилямсън утвърждава, че задачата на координирания удар от САЩ, Великобритания и Франция в Сирия не е да наруши стратегическите цели на Русия в страната:

„Съвместните действия, които предприемаме, са ограничени и пропорционални. Не става въпрос за намеса в гражданската война, смяна на режима или нарушаване на стратегическите цели на Русия в Сирия“.

Източник: AFP News Agency (Twitter)

Министърът на отбраната на Франция Флоранс Парли (Florence Parly), приветствайки „успеха“ на проведената съвместно с американците и британците мисия, заявява: „Способността на Сирия да разработва, произвежда и складира химическо оръжие беше значително редуцирана… Сега е моментът за дипломатически и хуманитарни действия“.

“Всичките ракети, изстреляни от Франция и без съмнение от нашите съюзници, са достигнали целта си“, обявява началникът на Щаба на отбраната на въоръжените сили на Франция корпусен генерал (генерал-лейтенант) Франсоа Льокоантр (François Lecointre).

Льокоантр е категоричен, че няма свалени крилати ракети, противно на твърдението на МО на Русия, подчертавайки, че „ефективността на сирийската противовъздушна отбрана е много ниска или дори по-малко от това“.

Според корпусния генерал „сирийските военновъздушни сили въобще не се намесиха и останаха в базите, особено там, където присъстват руснаците, което им даде някаква фактическа защита“, утвърждавайки, че „нямаше прехват“ от страна на руските средства за ПВО на „ракетите, изстреляни по случай на рейда от различни съюзнически средства. Поведението на руските средства, които защитаваха територията на Сирия, не беше нито активно, нито проактивно, просто наблюдение на случващото се и защита на собствените си средства“.

Изображението е примерно: то не отразява реалната диспозиция на надводните и подводните платформи на ВМС на САЩ, Франция и Великобритания. Източник: ФАН

„На 14 април, между 03:42 и 05:10 часа (московско време) е нанесен ракетен удар от въздушни и морски носители на САЩ и техните съюзници по военни и граждански съоръжения на Сирийската арабска република.

Чрез руските системи за противовъздушна отбрана на базите Хмеймим и Тартус своевременно се установяваха и контролираха всичките пускове на ракетите, както от морските, така и въздушните носители на САЩ и Великобритания. Анонсираното участие на френската авиация не беше зафиксирано.

Бяха задействани самолети B-1B, F-15, F-16 на Военновъздушните сили на САЩ, както и самолети ‘Торнадо’ на Кралските военновъздушни сили над водите на Средиземно море, корабите Лабун и Монтерей на ВМС на САЩ от акваторията на Червено море.

Стратегическите бомбардировачи B-1B се насочваха към обектите на ударите над сирийска територия в района на ет-Танф, незаконно удържана от САЩ.

На ракетно-бомбен удар бяха подложени редица сирийски военни летища, промишлени и научно-изследователски обекти. По предварителни данни няма жертви сред гражданското население и военнослужещите от сирийската армия…

Според наличната информация, общо са били изстреляни 103 крилати ракети, включително с морско базиране ‘Томахоук’, както и управляеми авиобомби GBU-38 от самолетите B-1B, самолетите F-15, F-16 използваха ракети ‘въздух-земя’.

От самолетите ‘Торнадо’ на британските ВВС бяха изстреляни осем ракети ‘Scalp EG’.

Ударите на авиационните и морските средства за поражение бяха успешно отразени от сирийските средства за противовъздушна отбрана, основата на която е изградена от комплекси за противовъздушна отбрана (ПВО) съветско производство. Прехванати са 71 крилати ракети. В отразяването на ракетния удар са били задействани сирийските средства ПВО С-125, С-200, ‘Бук’, ‘Квадрат’ и ‘Оса’
…
Бих искал да отбележа, че преди няколко години, отчитайки настоятелната молба на някои от нашите западни партньори, ние се отказахме от доставки в Сирия на занитно-ракетни системи С-300. Предвид това, което се случи, смятаме, че е възможно да се върнем към разглеждането на този въпрос – и не само по отношение на Сирия, но и на други държави. Цели на ударите бяха… и авиационните бази на сирийските ВВС“, съобщава началникът на Главното оперативно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация генерал-полковник Сергей Рудской относно ситуацията в Сирия.

По време на въздушната атака „руските сили за ПВО бяха приведени  в боен режим на работа. Изтребителната авиация носи дежурство във въздуха“, като „нито една от крилатите ракети не навлезе в зоната на руските средства за ПВО. Нашите противовъздушни системи не бяха използвани“, подчертава Рудской.

И още:

„Считаме този удар не като отговор на мнимата химическа атака, а реакция на успехите на сирийските въоръжени сили в борбата за освобождението на своята територия от международния тероризъм.

При това ударът е нанесен именно в този ден, когато в Дамаск трябваше да пристъпи към работа специалната мисия на ОЗХО по разследване на инцидента в град Дума, където се твърди, че е било използвано химическо оръжие.

Искам специално да обърна внимание, че в Сирия няма никакви обекти за производство на химическо оръжие, което беше констатирано от Организацията по забрана на химическото оръжие.

Този факт на американска агресия свидетелства за незаинтересоваността на САЩ към обективността на провеждащото се разследване, за стремежа към проваляне на процеса по мирното урегулиране в Сирия и за дестабилизация на ситуацията в региона на Близкия Изток, и няма нищо общо с обявените цели по борба срещу международния тероризъм“, се казва в брифинга на ГЩ на РФ.

Източник: МО на РФ

В брифинга от 25 април 2018 генерал Рудской актуализира информацията.

Относно ефективността на изстрелятени крилати ракети по Сирия:

 „Генералният щаб на въоръжените сили на Руската федерация проведе подробен анализ на резултатите от ударите. Събраните фрагменти от ракети, изучаването на ямите, вследствие на разривите и характера на разрушенията на обектите, ни ни позволяват да заключим, че от сто и пет заявени попадения в района на целите са идентифицирани не повече от 22 от тях.

Конкретно за научния център в Барза:

„В района на изследователския център “Барза” са открити само 13 попадения от 76 заявени. За това свидетелстват характерът на разрушенията на сградите и съоръженията на дадения център и напълно запазените сгради, които се намират около него на разстояние не повече от сто метра“.

Относно количеството поразени крилати ракети в района на Дамаск:

 „Получените от нас разузнавателни данни, обективният контрол от системите за ПВО, работата на място и разпитът на свидетели показват, че с ракетните системи за противовъздушна отбрана ‘Панцир’, ‘Оса’, ‘Стрела-10’, ‘Бук’, ‘Квадрат’ и ‘С-125’, прикриващи столицата на Сирия и близките летища на ВВС на Сирия – Дювали, Дюмер, Блей и Мезе – са унищожени 46 крилати ракети“.

За двата обекта в провинция Хомс:

„Според представителите на Пентагона 22 ракети са поразили наземните съоръжения. Ние отчетохме не повече от седем попадения, което е отразено и на спътниковата снимка (представена на презентацията в хода на брифинга – бел. авт.).

Подземното хранилище, както смятат американските военни, е поразено от 7 ракети. Според данните на нашето разузнаване са отчетени само  2 попадения по този обект.

В същото време най-големи щети скъпите и така наречените “умни” ракети са причинили на стопански сгради, нямащи нищо общо с военната дейност“.

Относно количеството поразени крилати ракети в Хомс:

„По уточнени данни от зенитните ракетни комплекси Панцир, Оса, Бук, С-125 и Квадрат на сирийските въоръжени сили са поразени 20 ракети“.

Източник: ТАСС, МО на РФ

А) Промяна на първоначалния замисъл на операцията

Разполагаме с надеждна информация за подготовка от страна на терористите на инсценировка за използване на химическо оръжие от правителствени войски срещу мирното население. За тази цел в няколко района на Източна Гута е събрана масовка от докарани от други райони жени, деца и старци, на които им предстои да бъдат представени като жертви на химичен инцидент. Там вече се намират активистите на „Белите каски“ и снимачни екипи с апаратура за сателитно видеоизлъчване. Това се потвърждава от откритата лаборатория за производство на химическо оръжие в освободения от терористите населен пункт Афтрис.

Според сведенията, с които разполагаме, след провокацията САЩ планират да обвинят за използването на химическото оръжие сирийските правителствени сили и да представят на световната общност така наречените “доказателства” уж за масова гибел на мирно население по вина на сирийското правителство и “поддържащото го руско ръководство”.

Под формата на ответни мерки Вашингтон планира да нанесе ракетно-бомбов удар по правителствените квартали на Дамаск. В същото време в Дамаск, в учрежденията и съоръженията на министерството на отбраната на Сирия, се намират руски военни съветници, представители на Центъра за помирение на воюващите страни и военна полиция“
…
„В случай на заплаха за живота на нашите военнослужещи, въоръжените сили на Руската федерация ще вземат ответни мерки по въздействие както срещу ракетите, така и срещу носителите, които ще ги употребяват“ – Откъс от направеното по време на Селекторното съвещание на МО изявление на началника на Генералния щаб на ВС на РФ, армейски генерал Валерий Герасимов.

Проведената на 14 април 2018 г. ограничена военна операция срещу Сирия по своето изпълнение представлява драстично съкратена версия на първоначално планирания и подготвян в продължения на повече от една астрономическа година мащабен удар на Вашингтон по Сирия. Замисълът на САЩ включваше съсредоточаването в региона на надводни и подводни платформи с капацитет до 800-1000 крилати ракети от всякакъв тип, както и около 300 самолета на разположение. Разбира се, това далеч не означава, че целият този ресурс щеше да бъде използван, като количеството на изстреляните ракети и броят на полетите щяха да зависят от това доколко успешно са поразени предварително набелязаните цели на територията на Сирия.

Това, което наложи кардиналната промяна на плана, беше готовността и демонстрираната решителност на Русия да защити себе и своите интереси. Сигналът беше недвусмилено изпратен от най-високо ниво, чрез А) направеното ежегодно послание на президента Путин към Федералното събрание на 1 март 2018 г., както и чрез Б) споменатото вече изявление на Валерий Герасимов (към когото във военните кръгове на Запад изпитват огромен респект), направено месец преди военната операция на Вашингтон, Лондон и Париж, в което се открояват два основни момента, а именно: 1) Русия обявява, че знае за намеренията на Запада за военна операция срещу Сирия;  2) Русия обявява недвусмислено, че ще отвърне на удара в случай, че руски военнослужещи пострадат.

Фактът тук е неоспорим: Западът не премина червената линия, която Русия ясно обозначи.

Б) Относно разузнавателния доклад на френските служби и повода за военна операция (накратко)

Публикуваният от Париж няколко часа след въздушния удар срещу Сирия разузнавателен доклад със заглавието Национална оценка: Химическа атака от 7 април 2018 (Дума, Източна Гута, Сирия),  тайната програма за химически оръжия на Сирия (National assessment: Chemical attack of 7 April 2018 (Douma, Eastern Ghouta, Syria) Syria’s clandestine chemical weapons programme) започва така (стр. 2):

„Няколко смъртоносни химически атаки се случиха в град Дума в късния следобед на събота, 7 април 2018, и ние оценяваме с висока степен на убеденост, че те са извършени от сирийския режим“.

Още от самото начало се наблюдава така наречената логическа грешка: преди да се отправят обвинения към евентуалния извършител на престъплението, следва да се докаже фактът на престъплението. Вместо това докладът приема допускането за факт и стъпва на този „факт“ в построяването на тезата си относно виновността на сирийските власти. Недопустимо за един разузнавателен доклад. Тази грешка наблюдаваме в изявленията на всяка една от трите страни, за което ще стане дума и по-долу.

В доклада се твърди, че Франция разполага с „надеждна разузнавателна информация“ (reliable intelligence) която уличава сирийското правителство в използване на хлор срещу мирното население в град Дума: „Надеждна разузнавателна информация показва, че сирийските военни са координирали това, което изглежда да е използване на химически оръжия, съдържащи хлор, срещу Дума на 7 април“ (стр. 3).

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

Една забележка: според Admiralty code на НАТО, в която организация Франция членува, информацията се оценява не за надеждност, а за достоверност на основата на вероятност и нива на потвърждение от други източници. Оценяването става чрез използването на цифров код от 1 до 6, където „1“ е най-високото ниво и означава, че информацията е потвърдена от други независими един от друг източници и съответства с друга информация по темата, а „6“ е най-ниското ниво и означава, че истината не може да бъде преценена: няма основание за оценка на валидността на информацията.

Източникът се оценява за надеждност на основание преценка на неговите способности или историята, която източникът има като информатор, например. Оценката на надеждността се извършва чрез буквено кодиране от A до F, където „А“ е напълно надежден, няма съмнения за автентичността и компетентността; има история на пълна надеждност. „F“ означава, че надеждността не може да бъде оценена, защото липсва база за оценка на надеждността на източника. При положение, че в доклада френските служби де факто признават, че не разполагат с доказателства, събрани от техни оперативни работници (агенти), то и дума не може да става за „надеждна разузнавателна информация“. Въпреки това, обаче, според заключенията е била проведена химическа атака, а отговорен за нея е Дамаск. Тези изводи са направени на основата на  косвени „доказателства“, добивани от социални мрежи като Facebook, Twitter и вече разобличени клипове в YouTube.

Докато френските служби са абсолютно убедени в това, че е имало химическа атака в Дума, извършена конкретно от правителствените сили, то в доклада пише (стр.4):

„Френските служби нямат информация, за да подкрепят теорията (theory), според която въоръжените групи в Гута биха искали да придобият или притежават химическо оръжие“.

Една малка забележка: „теория“ – това е потвърдена  и подкрепена на базата на експерименти и факти хипотеза. А хипотеза – това е предложено обяснение на дадено явление, твърдение, което трябва или да бъде доказано или да бъде отхвърлено. Така че в този случай не става дума за теория, а за хипотеза. Неразполагането на информация относно даден обект не отрича обективния факт на разработване и използване на химическо оръжие от страна на джихадистите (тук, тук, тук, тук, тук,  тук, и тук).

И още (стр.4):

„Френските служби също така преценяват, че манипулирането на изображенията, разпространявани масово от събота, 7 април, не е достоверно, отчасти защото групите, намиращи се в Гута, нямат ресурси да осъществяват комуникационна операция в такава степен“.

След като френските служби не разполагат със свои оперативни работници на земята, то не биха могли да притежават достоверна информация относно ресурса и възможностите на терористите. С други думи, направената преценка е базирана на „надеждна разузнавателна информация“ от основния за западните служби „източник“, който е компрометираният филиал на Ал-Кайда и креатурата на MI6, известна като „Бели каски“ (виж Епизод 2, част VIII на монографията – Дисекция на западната пропаганда).

Според доклада френските служби категорично изключват манипулацията на снимките, както и постановъчния характер на така наречената химическа атака, независимо от факта, че същите тези „Бели каски“ разполагат с 24/7 сателитен интернет, непрекъсната възможност за ъплоуд на продуктите си, подвижни студия за видео и звукозаписи. Постановъчният характер на „инцидентите“, заснемани от „Белите каски“, категорично е доказан и даже не подлежи на дискутиране ((виж Епизод 2, част VIII на монографията – Дисекция на западната пропаганда).

Макар и да не са споменати директно прословутите „Бели каски“, то фактът, че изфабрикуваните от тях видео- и снимкови материали са сочени като „доказателства“ за „химическата атака“, потвърждава тезата, че именно те са основният източник на информация, въпреки че в доклада се посочват и други НПО-та, служещи като „източници“ на информация, отново с опетнена репутация:

1) Сирийско-американското медицинско общество (Syrian American Medical Society – SAMS) със седалище в щата Илинойс и финансирано от американското правителство. Активистите на тази организация са основно базирани в провинция Идлиб – гнездото на ислямистките групировки. Именно SAMS преди година обвини Дамаск в употреба на химическо оръжие в Хан Шейхун – първият изфабрикуван повод за военна агресия от встъпването на Тръмп в длъжност;

2) Съюз на организациите за медицински грижи и подпомагане (Union of Medical Care and Relief Organizations) – основан през януари 2012 г. във Франция. Едва ли може и дума да става за обективност.

Когато източникът е компрометиран, т.е, ненадежден, то няма как информацията, която той подава, да бъде считана за достоверна. Огромното количество видео- и снимкови материали, „изстреляни“ в социалните мрежи, YouTube и оттам копирани и разпространени от водещите западните медии, вече са разобличени, при това категорично: постановъчният характер на това, което е окачествено като „надеждна разузнавателна информация“, е неоспорим. Всичко около така наречената „химическа атака“ в Дума свидетелства за едно – False Flag.

Сирийското момче Хасан Диаб, представен в клипа на „Белите каски“ като жертва на химическа атака в Дума, разкри подробности за снимките. Източник: РИА Новости

Аргументи и факти: тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, и тук.

Според доклада отделенията на сирийския Център по изучаване и научни изследвания в Барза и Жамрая са били декларирани едва през 2018 г. „Първоначално тя (Сирия – бел. авт.)  не успя да декларира районите Барза и  Жамрая, правейки го в крайна сметка през 2018 г.“, се казва в разузнавателния доклад (стр. 4). Тогава възниква въпросът по какъв начин ОЗХО е получила достъп до съоръженията още през ноември 2017 г.

И докато в доклада се срещат определения от рода на „висока степен на убеденост“ (high degree of confidence – p. 2), “много вероятно“ (very likely – p. 5), то заключението (стр. 6) на така наречения разузнавателен доклад е категорично:

„Въз основа на тази цялостна оценка и на разузнавателната информация, събрана от нашите служби, и при отсъствието до момента на химически проби, анализирани от нашите собствени лаборатории, Франция счита, че извън всякакво съмнение химическа атака  беше извършена срещу цивилни в Дума на 7 април 2018 г.; и че няма правдоподобен сценарий, различен от този на атака от сирийските въоръжени сили, като част от по-широка офанзива в анклава от Източна Гута“.

Тази пародия на „разузнавателен доклад“ е вторият по рода си резил за разузнавателните структури във Франция в рамките на една година: подобна жалка демонстрация на невежество наблюдавахме при аналогичен „разузнавателен доклад“ относно „химическата атака“ в Хан Шейхун от 4 април 2017 г.

Щеше да е смешно, но реално е трагично, защото подобни „разузнавателни доклади“ утре ще изправят света пред ядрена война. Животът на планетата зависи от тези имбецили във Вашингтон, Лондон и Париж. И ако все още няма ядрен армагедон и ние с вас сме живи и се радваме на живота, то това не се дължи на НАТО, САЩ, Франция, Великобритания, фалшива солидарност, лицемерие и други евроатлантически „ценности“, а на благоразумието на Кремъл и на професионализма на руските служби.

Нивото на достоверност на информацията на дадения доклад е 5 – липсва вероятност: не се потвърждава, отсъства логика, противоречи на друга информация по този въпрос.

Нивото на надеждност на източника е E – ненадежден: не може да му се има доверие поради липса на компетентност и история на невалидна (фалшива) информация.

(При проява на интерес ще направя пълен разбор на така наречения разузнавателен доклад с неговите противоречия, множеството допускания, недоказани твърдения, на чиято основа се правят заключенията – практика, която би следвало да бъде недопустима в разузнавателната общност.)

От момента на така наречената „химическа атака“ в град Дума (7 април 2018 г.) Тръмп, Мей и Макрон многократно заявяваха в уверение на това, че разполагат с достоверна разузнавателна информация, уличаваща Асад в използване на химическо оръжие срещу мирното население. Въпреки това въздушният удар срещу Сирия беше проведен непосредствено преди експертите от Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) да започнат своето разследване  в град Дума: ако Вашингтон, Париж и Лондон бяха убедени в своята правота, то те щяха да проведат военната си операция след публикуването на резултатите от разследването на ОЗХО, по този начин поне частично легитимирайки нелегитимните си от гледна точка на международното право действия срещу, а и на територията на  Сирия.

Въпросът е в това, че „трите грации“ бяха напълно наясно от самото начало на False flag, че ОЗХО няма как да намери несъществуващи доказателства срещу Асад (разбира се, „доказателства“ могат да бъдат и подхвърлени), тъй като никаква химическа атака не се е провеждала в град Дума. А в случай, че „тройката“ беше проявила търпение до обявяване на официалните резултати от разследването, то тя щеше да се лиши от така необходимия casus belli, което пък щеше да рефлектира на и без това омърсената репутация на САЩ, Франция и Британия на международната сцена. Затова и трябваше да избързат с нанасянето на удара, надявайки се, че по този начин биха могли даже и да предотвратят разследването на ОЗХО. А когато фалшификацията бъде разкрита, Тръмп, Макрон и Мей просто ще кажат, че разузнавателните служби са ги подвели – това вече сме го гледали два пъти – относно Ирак и относно Либия (виж Епизод 2, част I и Епизод 2, част II). Затова и предприеха удара без да са напълно готови, а операцията се оказа фарс.

От момента, в който Асад отказа да капитулира, той вече е набелязан за „дежурния виновен“, но и този мит вече е разбит: противно на това, в което ни убеждаваше западната пропаганда, върху която стъпи и измисленият предлог за нанасяне на ракетен обстрел по Сирия, прикрит зад фасадата на лицемерна и фалшива „загриженост“ относно съдбата на многострадалния сирийски народ, след освобождението на град Дума населението искрено ликува и приветства правителствените сили навсякъде в Източна Гута, включително и в Дума.

Ако същото това население само допреди няколко дни е било подложено за пореден път на химическа атака от „чудовищата“ Асад и Путин, остава необяснима радостта на хората по улиците на освободената територия. Ако Западът „спасява“ угнетения сирийски народ от „животното“ Асад, чудно защо тогава вместо народът да се вдигне и да свали Асад веднага след нанесената по Сирия ракетна атака, сирийски граждани в намиращите се в контролираната от правителствените сили територия се събират на спонтанни митинги в подкрепа на „животното“ Асад, развявайки сирийски и руски знамена, и срещу „хуманитарната“ операция, проведена от западните „филантропи“.

Източник: AFP 2018 / Louai Beshara

Подкрепата за Асад в Сирия е далеч по-голяма, отколкото същата за Тръмп, Макрон и Мей в САЩ, Франция и Великобритания. Както вече писах преди, чрез десетките си интервюта и изказвания, които специализиралият офталмология в Лондон (а не в Москва) доктор Башар Асад дава и прави, откакто Сирия е във война, той демонстрира ерудиция, уравновесеност, съобразителност, адекватност, резон и логика – качества, които лидерите на САЩ, Великобритания и Франция все още не са доказали, че притежават.

Ето защо, въпреки многобройните обвинения за използване на химическо оръжие от страна на сирийските власти, въпреки неадекватните изводи на пародийния „разузнавателен доклад“ на френските служби, Дамаск със сигурност няма мотив за използване на химическо оръжие, 1) саботирайки по този начин собствения си успех, 2) дискредитирайки най-верните си съюзници в лицето на Техеран и Москва, 3) де факто предоставяйки casus belli на Вашингтон, Лондон и Париж, които се заканиха да нанесат ракетен и бомбен удар срещу Асад в случай, че използва химическо оръжие, 4) унищожавайки всичко постигнато през последните две години и половина, 5) значително увеличавайки вероятността да последва съдбата на Хусейн и Кадафи, 6) довеждайки по тозин начин до сигурен разпад на Сирия.

Асад не би направил и нито крачка, без да се консултира с Москва и да получи зелена светлина за евентуалните си действия. Същевременно, на фона на пълномащабната хибридна война срещу Русия (във всеки един от основните домейни) и очевидно успешни бойни действия срещу антиправителствените сили, използването на химическо оръжие, още повече пък срещу мирно население, е абсурд от гледна точка на военната наука.

Единствените, които имат мотив от подобен род провокации – това са: 1) курираните от Запада ислямисти и 2) Западът и някои от близкоизточните му съюзници, предимно Израел и Саудитска Арабия.

И ако френските служби са неспособни да видят очевидното, то по-добре Макрон да ги разпусне, за да не „трошат“ парите на народа.

Без да се спирам подробно, само ще отбележа, че САЩ също не разполагат с доказателства, а доводите им са също така неадекватни, което става очевидно в хода на пресконференцията на Пентагона. На въпрос с какви доказателства разполагат САЩ относно използването на хлор в Дума и уличаващи Асад в провеждането на химическата атака, Дана Уайт отговаря:

„Ние все още оценяваме, но както каза секретарят (по отбраната) снощи, той е убеден в доказателствата, които вече имахме и затова той препоръча това – ударите снощи. Но ние все още оценяваме и получаваме подробности и ще можем да предоставим повече подробности, когато ги имаме“.

Доказателства не са представени, но генерал Матис е убеден в тях. И забележете – процесът на оценка не е завършен, т.е. не може да има разузнавателен доклад, но решението е взето, което доказва хипотезата, че ударът е предварително подготвен и не е в резултат на така и недоказаната „химическа атака“. Ако поне някакви доказателства съществуваха, както твърди Уайт, то те трябваше да бъдат представени. А когато няма достатъчно убедителни доказателства, подобен удар срещу суверенна държава е международно престъпление. За съжаление в наше време престъпниците са по-силни от международното право.

И понеже журналистът не получава отговор, а увъртания и общи приказки, (така характерни за западните режими днес), то той отново задава същия въпрос: „Можете ли да ни дадете представа какви доказателства имате?“

Вторият опит за отговор на Уайт е също толкова нелеп: „Различни – има различни разузнавателни данни и няма да говоря за това. Но когато имаме повече доказателства и подробности, аз ще … ще ти отговоря, Том“.

Към края на конференцията същият журналист (Том) отново задава своя въпрос: „Казахте, ‘ние сме много уверени в доказателствата, които имаме’. Сега Русия и Сирия отрекоха използването на химическо оръжие. Просто се чудя защо не споделите вашите доказателства със света? Адлай Стивънсън (постоянен представител на САЩ в Съвета за сигурност на ООН в периода 1961-1965) постъпи отлично, като отиде в ООН през 1962 с доказателства относно нарастването на военните сили и средства на Русия в Куба. Защо не направите нещо подобно, особено ако има съмнения?

Уайт: „Е, за нас съмнения няма“.

Том: „Защо тогава не споделите доказателствата?“

Уайт: „Първо, много от това е свързано с разузнаване. И ще съм много щастлива да покажа доказателства, ако мога. Но бяхме много уверени в решенията, които направихме“.

Събитията около Кубинската криза от октомври 1962 бяха изключително свързани с разузнаването, поради и което САЩ представиха пред света обективна разузнавалтена информация.

Това, с което САЩ разполагат, са снимки и кадри от кинопродукция, защото ако САЩ разполагаха с доказателства, то те отдавна щяха да бъдат представени в ООН, а Дана Уайт нямаше да говори общи приказки, които звучат смешно. Защото, когато даден индивид в съда се обвинява в извършване на престъпление, то убедеността на обвинителя не е равносилна на доказателства. Постановъчният характер е очевиден.

Скучни сте, момиченца, както неведнъж се обръща към Запада Владимир Путин, осмивайки нелепата до абсурдност, не, до малоумие реторика на лидерите на „цивилизования свят“.

На 16 април 2018 aдмирал Алън Уилям Джон Уест (Alan William John West), изразявайки съмнения към  официалната позиция на Вашингтон, Лондон и Париж относно предполагаемата химическа атака в Дума и обвиненията към Асад, заявява, че очаква още химически атаки в Сирия от страна на антиправителствените сили с цел провокация и дискредитиране на Дамаск и убеждаването на Запада в нанасяне на поредния ракетен удар срещу правителствените сили.

 “Знаем, че в миналото някои от ислямските групи са използвали химикали и, разбира се, би имало огромно предимство за тях, лепвайки етикет на атаката, като идваща от Асад“, казва адмиралът.

Адмиралът допуска, че така наречената разузнавателна информация, с която Макрон твърди, че разполага, е по същество false intelligence. В това, което Макрон нарича „разузнавателна информация“, и дума не става за информация, събрана от агенти (агентурно разузнаване, внедрени служители, разпит на местни жители и т.н.). Ето как Вашингтон, Париж и Лондон принасят в жертва професионализма на собствените си разузнавателни структури, дискредитирайки ги пред света, когато твърдят, че разполагат с разузнавателна информация, а всъщност привеждат като „доказателства“ снимки от Facebook, Twitter и видео от YouTube с участието на „Белите каски“.

Джон Уест твърди още, че когато е бил на активна служба, върху него е оказван политичеси натиск да оправдае бомбардирането на позициите на босненските сърби от страна на британските ВВС: „Върху мен беше оказан огромен политически натиск да се опитам и да кажа, че нашата бомбардировъчна кампания в Босна постигаше всякакви неща, което не беше така. Бях подложен на огромен натиск, така че знам, че тези неща се случват“.

Журналистката Анита Маквей (Annita McVeigh)  е толкова стресирана от откровеността на адмирала, че даже изразява опасения от това, че той разобличава лъжите на Франция, Великобритания и САЩ в момента, когато между тях и Русия се води информационна война:

“Като се има предвид, че се намираме в информационна война с Русия на толкова много фронтове, смятате ли, че е непрепоръчително да заявявате това така  публично, като се има предвид вашата позиция и профил, няма ли опасност да замърсите водите“, пита журналистката.  Щеше да е смешно, ако не беше трагично.

 „Мисля, че отговорът е, че ако има истинско безпокойство, нека го изясним, ако [Асад] не го е направил, това е изключително лоша новина. Ако Асад не е извършил атаката, мисля, че си струва да бъде ясно. Мисля, че политиката на правителството ни към Асад не е умна от 2013 г. насам“, отговаря бившият топ военен разузнавач.

Кой е Алън Уилям Джон Уест? – Шеф на британското военно разузнаване – Difense Intelligence (DI) в периода 1997-2000, командващ флота на ВМС на Великобритания (2000-2002), Първи морски лорд (професионален главнокомандващ на Кралския военноморски флот на Великобритания и всички Военноморски сили на Великобритания) в периода 2002-2006, младши държавен секретар по сигурност и борба с тероризма на Обединеното кралство (2007-2010).

Военната история свидетелства, че към употреба на химическо оръжие или въобще оръжие за масово поразяване прибягва:

– Воюващата страна, която или се стреми да спечели инициативата във воденето на бойните действия или е застрашена да я загуби, или вече е изгубила. Оръжието за масово поразяване се използва като крайно средство (last resort) с цел нанасяне максимален брой загуби в жива сила, което евентуално би довело до спечелване, удържане или възвръщане на инициативата в хода на боя;

– Воюващата страна, която осъзнава своята безизходица и неизбежно поражение, поради което се стреми да нанесе максимален урон на побеждаващия противник;

– Воюващата страна, която има за цел нанасяне на възможно най-големи щети сред мирното население, подкрепящо противниковата страна с цел деморализация на населението и загуба на бойния дух сред противниковите сили (военно и политическо ръководство).

Нито едно от трите условия не са налице при Асад, който от края на 2015 г. уверено удържа инициативата и печели битка след битка. Даже и когато Асад губеше, правителствените сили не прибегнаха до такова крайно средство като използване на химическо оръжие.

Следва част 2…

*Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на автора чрез запитване до изданието Memoria de Futuro.

Photo: Mikhail Klimentyev /AFP /Getty Images

„САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“
ЕПИЗОД 2 – ВОЙНИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Част XII: Сирия – Апокалипсис сега или Болшой театър – част 2

Всички части на монографията „САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“ можете да видите ТУК

…Продължение на „Апокалипсис сега или Болшой театър – част 1“.

„Въз основа на натрупания неотдавна опит, ние очакваме сериозна дезинформационна кампания през следващите дни от онези, които подкрепят режима на Асад. В стремежа да се поддържа прозрачност и точност, моята асистентка по публичните въпроси Дана Уайт и генерал-лейтенант Маккензи, директорът на Съвместния щаб, ще изнесат брифинг относно известните детайли утре в 9:00 часа сутринта“ – откъс от изявлението на секретаря по отбраната на САЩ Джеймс Матис относно Сирия, 13 април 2018.

След края на дадена военна операция се правят оценка и анализ на пораженията вследствие на удара (battle damage assessment). На база на резултатите от този процес се заключава доколко дадена операция е била успешна.

В информационния век, когато частните компании по света притежават сателити, а какво остава за водещите военни сили, последствията от даден въздушен удар е невъзможно да останат скрити. Състоянието на разрушенията на обектите, както и районът непосредствено около тях, дава най-ясна и обективна представа относно ориентировъчното количество боеприпаси (крилати ракети), поразили целта. Ето защо в този случай всяка невярна информация, без значение na източника, има краткосрочен ефект.

Точно това наблюдавахме непосредствено след въздушния удар, както и няколко дни по-късно: създаване и разпространение на дезинформация, но не от Русия, а от САЩ, Франция и Великобритания, които уверяваха и продължават да уверяват света в успеха на своята операция, в ефективността на своите крилати ракети и в неефективността на руските и сирийските средства за противовъздушна отбрана, в легитимността на незаконната военна операция (по същество агресия), в това, че Асад избивал народа си, употребявайки системно химическо оръжие срещу него: всичко това беше във фокуса на официалните изявления на президенти, премиер-министри, министри на външните работи, официални представители в Съвета за сигурност на ООН и министри на отбраната на „тройката“, както и брифингите на официалните представители на Пентагона датирани 14 април 2018 и 19 април 2018.

В нито едно от направените от Тръмп, Мей, Макрон и техните подчинени изявления няма нищо, което може да се квалифицира с думите „прозрачност и точност“.

С тази втора част на публикацията ще довърша започнатото – разобличаването на опитите за дезинформация и манипулация, уверявайки се за пореден път в истинността на народната мъдрост „Kрадецът вика, дръжте крадеца“.

Що се касае до думите на секретаря по отбраната Матис, те по-скоро са косвено признание за неуспеха на операцията, поради което и оправдаването започва веднага след въздушния удар.

Част 2

В) Oтносно поразените обекти

Според председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Джоузеф Дънфорд „това военно съоръжение беше сирийски център за изследване, разработване, производство и изпитание на химически и биологически военни технологии“ .

Коментирайки научно-изследователския център в Барза, генерал-лейтенант Кенет Ф. Макензи отбелязва: „Първоначалните оценки са, че тази цел е била унищожена. Това ще върне сирийската програма за химически оръжия години назад“.

В хода на пресконференцията, дадена от Дана Уайт и генерал-лейтенант Макензи, на въпроса дали „трите цели, които ударихте, бяха тези, произвеждащи или изследващи хлор или сарин?“, генерал Макензи отговаря: „По малко и от двете. И особено в целта в Барза, но има и по малко от двете“.

„И имат ли някои от тези съоръжения някакво друго невоенно приложение“, е следващият въпрос.

„Не, по същество, точно с това се занимават основно. Може да има други дейности, които се извършват там, но това е основната дейност, свързана с тези места“, подчертава Макензи.

А дали е така?

Пентагонът твърди, че преди въздушните удари съоръженията, особено това в Барза, са се използвали от сирийските власти за  производство и изследване на хлор и сарин, а разследването на Организацията за забрана на химическото оръжие стига до противоположни заключения.

На 13 март 2018 г., по време на 87-та сесия на Организацията за забрана на химическото оръжие, в своето встъпително изявление до Изпълнителния съвет Генералният директор отбелязва (страница 2):

„На 22 ноември 2017 г. приключи вторият кръг от инспекции в съоръженията на Центъра за научни изследвания и проучвания (Scientific Studies and Research Centre) в Барза (Barzah) и Жамрая (Jamrayah). През февруари тази година пробите бяха изпратени до две определени за тази цел лаборатории за анализ. Резултатите от инспекцията бяха публикувани на 28 февруари като допълнение към моя доклад EC-87 / DG.15 (от 23 февруари 2018) и беше отбелязано, че инспектиращият екип не е наблюдавал никакви дейности, които не съответстват на задълженията по Конвенцията“.

Поради разположението на Центъра за научни изследвания (на снимката) в непосредствена близост до градската част, преди, в хода и и след края на операцията, западни експерти, анализатори и журналисти изказаха опасения от заразяване на зоната вследствие на ракетния удар и разрушаването на сградите. Вместо това, на нито един от трите поразени с крилати ракети райони не беше зафиксирана дисперсия на химически агенти в атмосферата. Фалшът беше развенчан.

В брифинга на Пентагона двата обекта в Хим Шиншар са дефинирани като „съоръжение за съхранение на химическо оръжие“ (chemical weapons storage facility) и „бункер за химическо оръжие“ (chemical weapons bunker).

„Неразбираема е логиката на военно-политическото ръководство на Съединените щати, Великобритания и Франция относно избора на дадените обекти за нанасяне на ударите. Ако според тях там действително е имало запаси от отровни вещества, тогава при нанасянето на удари с крилати ракети щяха да възникнат големи огнища на замърсяване на терена. А в случая с Дамаск неизбежно щяха да загинат десетки хиляди души“, смята генерал-полковник Рудской.

Противно на твърденията на „тройката“, на двата обекта не се е съхранявало или разработвало химическо оръжие. Това се потвърждава от фактите, че след поразяването на двата обекта а) отсъства изтичане на бойни отровни вещества, б) няма съобщения  за абсолютно никакви жертви, както сред мирното население, така и сред предполагаемите работещи на тези съоръжения.

Разбира се, съществува и друг вариант – САЩ са осведомили предварително Русия кои обекти ще бъдат цели за поразяване. Косвено тази хипотеза може да бъде потвърдена от пресконференцията на Пентагона.

Въпрос: „Имаше съобщения днес, че тези съоръжения са били евакуирани в дните преди вчерашната атака. Имате ли някакви индикации, който и да е от вас, че това е така? И до известна степен това няма ли да понижи оценката ви относно нанесения на режима ущърб?“

Генерал Макензи: „Разбира се, сирийският режим знае, че ние от дълго време разглеждаме тези цели. Така че е възможно – възможно е да има – някои хора биха могли да го напуснат.“

В тази връзка ще си позволя едно кратко отклонение: възниква риторичният въпрос къде е изненадата, която е един от основните фактори за успешна операция. В дадената операция изненадата очевидно не присъства.

„Нямаме индикации, че са били използвани руски системи за отбрана“, казва Макензи.

При положение, че става дума за крилати ракети, то няма как руските сили в Сирия да оценят дали дадените ракети са изстреляни срещу тях или не, поради фкта, че предварително зададеният маршрут е известен само на страната, която го е въвела. Освен това маршрутът на ракетата може да се препрограмира, докато същата е в полет. С други думи ако руският контингент в Сирия не е бил предварително осведомен, то руските средства за ПВО със сигурност щяха да посрещнат ракетната атака. Разбира се всичко това не пречи на Дана Уайт да заяви:

„Миналата нощ ние бяхме много успешни. Постигнахме целите си. Ударихме местата, сърцето на програмата за химически оръжия. Така че мисията беше изпълнена“.

Ето го и разковничето – подчертавайки, че „не сме направили нито координация, нито споразумения с руснаците преди ударите“, генерал Макензи казва: „Ние деконфликтираме. Ние не правим нищо повече от това“.

На въпроса „бяхте ли готови вчера да нанесете удар по  руски цели в случай, че Русия беше отговорила на тази атака?“, генералът отговаря: „Ние имаме активен, ефективен канал за деконфликт с Русия. Използва се месеци преди тази атака. Използва се по време на удара. Използва се и след това“. Обяснявайки какво представлява тази линия за деконфликт, генералът отбелязва: „Това е многослойна, стабилна система за комуникация, която използваме от известно време“.

И още:

„Руснаците нямат вето върху нищо, което ние правим… Ние не си сътрудничим с тях в Сирия. Ние не искаме да се бием с тях. Те не искат да се бият с нас. Най-добрият начин да направите това е да споделяте определена информация за това, което правите, внимателно – внимателно измерена от нас“.

С други думи, вероятността руснаците да знаят за операцията е далеч по-голяма, отколкото „тройката“ да притежава каквито и да са доказателства в подкрепа на обвиненията им срещу Дамаск.

Г) Относно използваните от САЩ, Британия и Франция оръжейни системи

Отчитайки факта, че TLAM и AGM-158B JASSM или JASSM-ER са снабдени с 453-килограмова бойна глава, Storm Shadow/ SCALP EG – с 450-килограмова бойна глава, MdCN  – с 250-килограмова бойна глава, това означава, че следното количество взривно вещество е било детонирано за поразяването на всяка една от трите цели:

– 34 428 килограма за Barzah Research and Development Center;
– 9 327 килограма за Him Shinshar Chemical Weapons Storage Site;
– 3 150 килограма за Shinshar Chemical Weapons Bunker.

А поразените три цели се състоят общо от 9 отделни обекта. Не само, че не звучи убедително, но звучи нелепо, имайки предвид и размерите на целите.

На скрийншота от Google Map (на снимката) приблизително може да се определи размерите/квадратурата на трите сгради (сумарна площ 50% от тази на един съвременен хипермаркет), по които, според „тройката“, са изстреляни 76 крилати ракети. С такова количество крилати ракети даже огромна сграда като Пентагона щеше да получи значителни щети.

Кратка справка: по време на операция Allied Force през 1999г. срещу Сърбия и Черна гора са изстреляни 218 крилати ракети. През 2011г. срещу Либия са изстреляни 112 крилати ракети. Вследствие на ударите последствията, както за Сърбия, така и за Либия, бяха изключително тежки.

Източник: Forbes. Данните са към 7 април 2017

Досега конкретно срещу правителствените сили в Сирия са изстреляни 59+105=164 крилати ракети на стойност близо 50% от военния бюджет на България за 2018 г. Резултатите – близки до нулата.

Обяснението е просто, но логично – когато НАТО нападна Сърбия, тогава Русия беше достатъчно слаба и на практика не присъстваше на международната сцена. А докато Русия разбере, че е била измамена чрез Резолюция 1973, Либия вече беше опустошена. Затова и Русия сега е решена да не допусне подобен сценарий по отношение на Сирия. Дори и да има трети удар с крилати ракети, чийто брой да е 500, то резултатът ще е същият – status quo.

Извършените обследвания, включително количеството идентифицирани отломки и фрагменти след края на въздушната атака на поразения комплекс в Барза, категорично отхвърлят обявения от САЩ огромен брой на достигнали целта си крилати ракети. На излъчените кадри непосредствено след нанасянето на въздушния удар по Научния център ясно се вижда, че сградният комплекс е поразен, но не е сринат до основи, какъвто би следвало да бъде последствието от детонирането на повече от 34.5 тона взривно вещество.

Източник: Digital Globe

Публикуваните множество сателитни снимки на обекта в района на Барза също свидетелстват, че естеството на разрушенията в резултат на ракетния удар не съответства на мащаба на разрушения вследствие на 76 крилати ракети.

Според Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация ВВС на Франция не се участвали в операцията. Данни от открити източници относно състоянието на въоръжените сили на Франция показват следното:

– 56% от самолетите във ВВС на Франция са непригодни за полети, т.е., готовността на ВВС на страната е 44%, като смятаният за един от най-добрите в света изтребители Rafale е с готовност 49%, т.е., повече от половината са непригодни за полети. За сравнение с ВВС на Обединеното кралство – 1 на всеки 3 Торнадо е непригоден за полети;

– годни за полети са 22% от военнотранспортните самолети C-130 Hercules,  25% от многоцеливите хеликоптери Eurocopter EC725 Caracal (Super Cougar), 25% от ударните хеликоптери Eurocopter EC665 Tigre и 26% от многцелевите хеликоптери Lynx;

– 30% от плавателните съдове на ВМС на Франция са годни за мисия.

Експерти нарицателно наричат военновъздушните сили на Франция не Air Force, а Ground Force.

Във военната операция ВМС на Франция са представени от три многоцелеви фрегати от типа FREMM (Frégate européenne multi-mission): Aquitaine, Auvergne, и Languedoc. Приетата на въоръжение през 2015г. Aquitaine е трябвало да произведе два залпа с по три крилати ракети SCALP–EG. Поради технически причини фрегата не е успяла да изстреля ракетите. В крайна сметка 3 крилати ракети са били успешно изстреляни единствено от фрегатата Languedoc. След известно време проблемите по фрегатата са били отстранени, но пък вече е бил «затворен» прозорецът за стрелба с ракети в дадения район. Това, което се знае със сигурност е, че Франция не успява да изстреля планираното първоначално количество крилати ракети.

На този фон твърдението на генерал-полковник Рудской, че „анонсираното участие на френската авиация не беше зафиксирано“, е highly likely, (много вероятно), както обичат да се изразяват в Лондон, Вашингтон и Париж.

На 20 април 2018г. министър Лавров казва в интервю за генералния директор на Россия сегодня Дмитрий Кисельов:

„Американските колеги заявяват, че всички ракети до една са достигнали целите си, френските ракети достигнали целите. Генералният ни щаб има много ясна картина, гледахме всичко, което се случва в реално време, на живо. И статистиката, която нашите военни представиха – ние сме готови да отговаряме за нея. Ако някой твърди, че всички 105 ракети са достигнали целите си, нека да представи своите статистически данни. Най-малкото доказателства, че нашите изявления, нашите изчисления, нашата аритметика не са безпочвени, ще бъдат представени от нашите военни, както разбирам, съвсем скоро“.

Няколко дни по-късно, на 25 април 2018 г., едновременно с пресбрифинга на генерал-полковник Рудской, е организирана и експозиция на  фрагменти от крилати ракети Tomahawk и Storm Shadow/SCALP EG/.

Източник: RIA World News

Останки от прихванати ракети. Ясно се виждат пораженията върху фрагментите от корпусите на крилати ракетите. Източник: RT

Част от крилата ракета Storm Shadow/SCALP EG/ с видими белези от външно въздействие. Източник: МО на РФ

„Фрагменти от крилатите ракети, намерени в указаните райони на прехваще, намиращи се в тези зони за прихващане, имат характерни пробойни от поразяващите елементи на зенитните управляеми ракети. На възлите и агрегатите има маркировка със серийни номера, дати и фирми-производители и други данни. Специалистите ще могат лесно да идентифицират принадлежността на тези фрагменти“, отбелязва в Рудской.

„Русия се заканва да свали всяка ракета, изстреляна срещу Сирия. Приготви се, Русия, защото те ще дойдат – хубави, нови и „умни“! Не бива да си партньор с животно, изтребващо с газ, което убива хора и изпитва наслада от това“. / Източник: Twitter

Когато едно военно формирование загуби 70% от личния си състав, то се определя като небоеспособно. А когато 83 от общо 105 „умни“ ракети не стигат до целта, това прави неефективност от 79%. Подобна операция със сигурност не е Mission Accomplished (изпълнена мисия), както Тръмп, Мей и Макрон обявиха, а Missiled Failed (провалена мисия) – точно както се провали и фалшивият повод, планиран и разработван месеци наред, но изпълнен нескопосано.

Д) Относно ефективността на ПВО на Сирия

Противовъздушната отбрана на Сирия е изградена от:

1) С-125 Нева е приета на въоръжение през 1961г.,
2) С-200 Ангара е приета на въоръжение през 1967г.,
3) Бук М-1 е приет на въоръжение през 1983г., Бук М-2 е модификация, приета на въоръжение през 2008г.,
4) Квадрат (експортна версия на Куб) е създаден през 1971г.,
5) 9К33 Оса е приета на въоръжение през 1971г.,
6) 9К35 Стрела-10 е приета на въоръжение през 1976г.,
7) 96К6 Панцир-С1 – безусловно най-съвременната от всички ПВО системи, с които разполага Сирия, способна да унищожи всяка цел, летяща по небалистична траектория: на този етап НАТО не разполага с крилата ракета, която да не може да бъде унищожена от този комплекс. Комплексът е приет на въоръжение през 2008 г..

Според източник от МО на РФ до началото към 9 април 2018 г. Сирия разполага с минимум 40 комплекса, всеки от които разполага с 12 ракети „земя-въздух“. Самото наличие  на този комплекс, доказал вече своята ефективност в бойни условия, сериозно оспорва твърдението на Пентагона относно неспособността на сирийската ПВО да порази нито една от изстреляните крилати ракети.

Панцир-С1

В брифинг от 16 април 2018 г.  генерал-майор Игор Конашенков информира, че „в противовъздушния бой се е използвал активно зенитният ракетно-оръдеен комплекс ‘Панцир’ руско производство, по-рано доставен на въоръжените сили на Сирия“. Според изнесените данни „в хода на противовъздушния бой този комплекс е показал почти 100% ефективност“. ПВО на Сирия е изградена на обектна отбрана, т.е., охраняват се обекти, а не площ. „Тези обекти, които са били прикрити от комплексите на ПВО, практически всички са отразили удара“, отбелязва Конашенков.

Несъмнено Панцир и Куб са системите, които се представят най-добре в хода на отразяването на въздушната атата.

– Панцир – изстреляни 25 ракети, поразени 23 цели: 1.08 ракети за поразяване на една цел. Коефициент на успеваемост – 0.92;
– Бук – изстреляни 29 ракети, поразени 24 цели: 1.21 ракети за поразяване на една цел. Коефициент на успеваемост – 0.83;

Към момента представената информация от страна на Русия, придружена с аргументи, веществени доказателства и обективни факти, изглежда по-убедителна и логична от тази на Пентагона. На база на изнесените данни от МО на РФ, може да се заключи, че успеваемостта на ПВО на Сирия възлиза на 62.85% (66 поразени крилати ракети от общо 105). Ако вземем предвид твърдението, че само 22 от 105 ракети достигат целта си, а други 17 са „неизправни“, тогава успеваемостта достига 82.5% (66 поразени крилати ракети от общо 88). Предвид факта, че целите са крилати ракети, т.е., изключително труден за поразяване летящ обект, преди всичко поради малката ефективна отразяваща повърхност, може да се заключи, че сирийската ПВО се е справила отлично с отразяването на въздушната атака.

Между другото, според руски експерти, през седмицата след схватката между крилатите ракети и ПВО-системите по адрес на Русия са отправени „повече от три десетки нови предложения за преговори за доставка на системи за ПВО и ПРО“.

Е) „Руската следа“

Източник: Официален профил на Доналд Тръмп в Twitter

Недостигналите поради неизправност целта си 17 крилати ракети всъщност може да са били обект на външно некинетично въздействие, например средства за електронна борба (EW) – сфера, в която Русия доминира. Не е изключено Русия да е използвала и боен лазер. Напомням, че Пересвет – боен лазерен комплекс за водене на противовъздушна и противоракетна отбрана, е приет на въоръжение през 2017 г.

Хипотезата, че силите и средствата по РЕБ на Русия са участвали в отразяването на масираната атака с крилати ракети, намира косвена подкрепа във факта, че на  17 април 2018 г. са проведени учения в Сибир с използването на комплексите Красуха-2  и Красуха-4. Основната задача, която комплексите изпълняват в хода на учението, е отразяване на масиран удар с крилати ракети.

Разбира се количеството неутрализирани (вследствие на некинетична интерференция) крилати ракети може да е далеч по-голямо.

В подкрепа на тази хипотезата за некинетично въздействие са и множеството твърдения на висши американски военни и експерти, относно EW-въздействие от страна на разположените в Сирия руски EW-сили върху летатените апарати (пилотирани и безпилотни) на САЩ.

На 24 април 2018 г. командирът на командването на специалните операции на Съединените щати (USSOCOM) четиризвезден генерал Реймънд (Тони) Томас (Raymond A. Thomas/ Tony Thomas) признава: „Точно сега в Сирия ние оперираме в най-агресивната среда на електронна борба (EW) на планетата от страна на нашите противници“.

При това, става дума за самолети от типа на EC-130H Compass Call, чието предназначение водене на EW. В EC-130H са внедрени последните достижения на САЩ в областта на електронната борба, включваща прекъсване на комуникациите на противника, радарите, командване и контрол (C2), както и противовъздушната отбрана. Самолетът е най-модерното некинетично оръжие, с което ВВС на САЩ разполагат в дадената сфера.

„Те ни пробват всеки ден, разбиват комуникациите ни, изваждат от строя нашите EC-130 и т.н.“, казва още генерал Томас, който подчертава, че „руснаците са преработили и ремонтирали целия си EW парк през последните 20 години… Те са постигнали убийствени способности, заглушаване в множество честоти на  стотици километри“.

На същия форум експертът по стратегически анализи Роджър Макдермот (Roger McDermott) отбелязва:

„Не можем просто да премахнем способностите на електронната борба  и да я разглеждаме отделно от кибер (борба), SIGINT (радиоелектронно разузнаване), противовъздушна отбрана“.

„Присъства във всеки род, във всеки вид въоръжени сили, почти е невъзможно да се избегнат способностите на EW, което контрастира със западните въоръжени сили“.

„Русия е интегрирала електронна борба и офанзивен и дефанзивен електромагнитен спектър от способности в своите операции и стратегии по начин, който не е виждан от силите на НАТО в Европа“.

Всъщност още на 10 април представител на департамента по отбрана на САЩ заяви, че заглушаването реално оказва „оперативно въздействие върху операциите в Сирия“.

Докладите относно способностите на Русия в сферата на електронната борба са направени по време на симпозиум посветен на GEOINT (Geospatial intelligence – геопространствено разузнаване) пред аудитория от 2 000 (две хиляди) представители на разузнавателната общност в САЩ, при това, само 10 дни след обявената за „успешна“ проведената от САЩ, Великобритания и Франция операция срещу Сирия, респективно определените като „неефективни“ руски средства за ПВО.

На фона на мнението на авторитетите (които едва ли биха могли да бъдат квалифицирани от родните грантови апологети на евроатлнатизма като агенти на Путин), официалните твърдения на „тройката“ няма как да не породят, най-малкото, скепсис, отчитайки факта, че това, за което експертите говорят – интегрирани ПВО, ВКС, кибер-способности, EW и т.н. – беше до голяма степен демонстрирано на 5 срещу 6 януари 2018 в отразяването на масираната въздушна атака от 13 дрона въоръжени с бомби срещу военновъздушна база Хмеймим и военноморската база в Тартус. 7 от дроновете бяха унищожени посредством Панцир-С, а 6 чрез средствата за електронна борба, като дроновете са приземени.

В този ред на мисли прави впечатление, че изказванията на високопоставените лица рязко контрастират на наратива на военнополитическите ръководства на САЩ, Британия и Франция пред своята собствена публика, както пред съюзниците от НАТО и ЕС.

Според сирийското министерство на отбраната две ракети, които не са детонирали, са били открити от сирийската армия „в доста добро състояние“ и са били предани на 17 април на руските военни, като на 18 април са били изпратени за Русия. Не е изключено, че тези ракети са били обект на въздействие от страна на средствата за радиоелектронна борба (РЕБ), с които Русия разполага на територията на Сирия. На първо място, става дума за постъпилия на въоръжение през 2012г. комплекс Красуха (Красуха-2 с аналогово оборудване и Красуха-4 с цифрово оборудване). През октомври 2015г. Русия разположи Красуха-4 на военновъздушната си база Хмеймим. Според открити източници радиусът на действие на системата е 150-300 км.

Към 19 април руските медии съобщават, че „руските специалисти вече започнаха да изучават системите за насочване на американските ракети, както и радиопоглъщащото покритие на корпусите и елементната база“.

В руски специализирани издания се твърди, че става дума за AGM-158B JASSM-ER (Joint Air-to-Surface Standoff Missile-Extended Range), т.е., за сочените за най-модерни крилати ракети в света. Точно тях имаше предвид президент Тръмп, наричайки ги „хубави, нови и умни“.

Виктор Мураховский, член на експертния съвет на борда на Военно-промишлената комисия на Русия, е убеден, че изучаването на ракетите ще помогне на Русия да усъвършенства своите противоракетни системи и средства за електронна борба.

На 19 април 2018 г., обаче, официалният представител на Централното командване на военновъздушните сили на САЩ (United States Air Forces Central Command) капитан Марк Граф (Mark Graff) коригира предоставената веднага след края на въздушния удар срещу Сурия информация. Според Граф използваните на 14 април ракети JASSM „всъщност не бяха JASSM Extended Range (JASSM-ER), но по-скоро използваните боеприпаси бяха JASSM-A или стандартни, без увеличен радиус на действие боеприпаси“.

Фактът, че тази „корекция“ е направена а) 5 дни след официалния брифинг на Пентагона, б) 2 дни след като МО на Сирия съобщава, че са открити две крилати ракети, както и в) часове след като руски медии съобщават, че крилатите ракети вече са в Москва, то очевидно САЩ се стремят да редуциират репутационните си загуби от това, че най-съвременната „нова и умна“ крилата ракета с въздушно базиране се оказва в лабораториите на най-големия им враг, поне според военно-политическия елит на САЩ. 

За справка: на 14 април 2018 г., в хода на пресконференцията след края на въздушния удар, на „последния върпрос относно оръжията – беше ли използвана JASSM, JASSM с увеличен радиус на действие или просто първото поколение JASSM“, генерал-лейтенант Макензи отговаря: “Използвахме JASSM-ER“ (We did employ the JASSM-ER).

На 25 април 2018 г. генерал-полковник Рудской съобщава в пресбрифинга, че  „крилата ракета Tomahawk и авиацонна високоточна ракета са доставени в Москва… Сега те се изследват от нашите специалисти. Резултатите от тази работа ще бъдат използвани за подобряване на руските образци въоръжение“.

JASSM-A е на въоръжение от 2009 г., докато JASSM-ER е приета на въоръжение през 2014 г. Въздушният удар от 14 април е първото бойно използване на дадената ракета.

Когато страната-обект на въздушен удар допуска неточности в оценката на количеството, видовете и модификации въоръжение, това е напълно разбираемо, но когато страната, предприела удара, не може да назове точния брой, вид и модификация на средствата за доставка и ракетно-бомбеното въоръжение, това е провал, компрометиране с последваща дискредитация.

Към 2016 г. доставеното на ВВС на САЩ количество ракети JASSM от двете модификации възлиза на 2 000. Цената на стандартната ракета е $850 000, а на тази с увеличен радиус – $1.359 000. Според американски експерти в областта на въоръжението и ракетните технологии, дадената ракета представлява върхът на научно-техническите достижения. При всички случаи, освен огромния удар по имиджа на САЩ, финансовите и технологичните загуби ще имат многомилиардни измерения.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

Освен чрез разположените на територията на Сирия сили и средства, Русия, най-вероятно, е оказвала подкрепа на сирийската ПВО и от акваторията на Средиземно море, където корабите на ВМС са в състояние да откриват и съпровождат ракетите, предавайки данните на сирийската ПВО (целеуказване). Много „експерти“ се усъмниха в ефективността и възможностите на руските ПВО-системи в Сирия, аргументирайки се с това, че не са участвали в отразяването на удара.

На 19 април 2018 официалният представител на Пентагона Дана Уайт заявява: „Следвайки нашата операция, Русия фалшиво твърдеше, че противовъздушната отбрана на Сирия е свалила значителен брой ракети. От ракетите ‘земя-въздух’, които режимът на Асад изстреля, почти всяка от тях беше изстреляна след като нашите ракети достигнаха целите си. Произведените от Русия системи за противовъздушна отбрана бяха напълно неефективни. Русия и режимът демонстрираха неефективността на своите системи отново два дни по-късно, когато тези системи се включиха случайно“.

Риториката е насочена към Турция, на която се оказва сериозен натиск от страна на САЩ, за да се откаже от закупуването на С-400. Въпросът е в това, че когато две явно не чак толкова “умни“ американски ракети се намират вече в Москва, а части на очевидно свалени крилати ракети на „тройката“ (а не детонирали в целите си, което ясно може да се констатира), бяха представени от МО на РФ, то Турция единствено ще си затвърди взетото вече решение.

А и след като руските системи са „напълно неефективни“, тогава възниква поредният риторичен въпрос защо САЩ изразходват $ стотици милиарди за разработването и производство на „невидими“ (stealth) летателни апарати, аргументирайки новите си разработки именно с превъзходните характеристики на руските ПВО-системи. Както вече бе споменато, Русия предупреди, че ще сваля както средствата за поражение, така и средствата за доставка, а това означава самолети, подводни и надводни съдове. През нощта на ракетната атака  А-50 (самолет за ранно предупреждение и контрол) на руските ВКС е във въздуха. Това означава, че всяка крилата ракета и всеки самолет на „тройката“ са били засичани на стотици километри от границата на Сирия. През цялото време Русия е контролира ситуацията напълно. Не е била отчетена заплаха за руския военен контингент, поради и което Русия не отговаря на ударите.

В случай на ескалация и удар (случаен или нарочен) по руските сили и средства, Москва щеше да задейства незабавен отговор 1) прехващачи МиГ-31, въоръжени с най-новите хиперзвукови (12 250 км/ч или Мах 10) крилати ракети с радиус на действие от 2000 км – Кинжал, срещу които няма противодействие на този етап, 2) Ту-160 и Ту-95МСМ въоръжени с Х-101, 3) Ту-22М3 въоръжени с Х-32 (обхват до 1000 км и скорост до 5400 км/ч), 4) както и Каспийската флотилия.

И накрая, Русия е в състояние да засече всяка една ракета, която би могла да достигне територията на Сирия още от момента на нейното изстрелване. Припомням, че на 3 септември 2013 г. разположената в Краснодарския край радиолокационна станция (РЛС) Воронеж-ДМ (обсег на действие до 6 000 км) засече изстрелването на две балистически цели от страна на САЩ и Израел от централната част на Средиземно море. Израел и САЩ в началото отричаха за случката, но след като Русия представи данните от РЛС, тогава Израел призна, че е провеждал изпитание на своята ПРО.

Източник: ISI

Към 11 април 2018 г. руските бойни кораби и подводници в акваторията на Средиземно море са напуснали своите докове в Тартус за участие в „маневри“ в открито море. Единствено подводница  Варшавянка (проект 636.3) остава в Тартус.

Източник: ISI

Впоследствие втората Варшавянка също се отправя за участие в „маневрите“.

Британският The Times съобщава, че една или две руски подводници са преследвали британска подводница от най-съвременния клас Astute атомни подводници на кралските ВМС, които „са най-големите, най-модерните и най-мощни атакуващи подводници, управлявани някога от Кралския флот“, според Министерството на отбраната на Великобритания. Играта на „криеница“ (hide and seek) e продължила 4 дни. Британската подводница не е успяла да изстреля нито една от своите 20 крилати ракети Tomahawk Block IV.

Атомна подводница клас Astute. Източник: Supplied

Ж) Разбор на официалното изявление на министерството на отбраната на Обединеното кралство, както и на публикацията на секретаря по отбраната Уилямсън във вестник The  Times

„Беше приложен много внимателен научен анализ, за да се определи къде е най-добре да бъдат насочени Storm Shadow, за да се максимализира разрушаването на натрупаните запаси от химикали и да се сведат до минимум рисковете от замърсяване на околната среда“, се казва в официалното изявление на МО на Обединеното кралство. – Тотален нонсенс е преди всичко обида, която режимите на Мей, Тръмп и Макрон нанасят на всеки средноинтелигентен индивид, който е наясно, че нанасяне на удар с крилати ракети, носещи тонове взрив в тротилов еквивалент, по складове с химическо оръжие неизбежно ще доведе до изтичане на химикали и последващо химическо заразяване в района. Защото няма как да се спука водопровод без да се предизвика теч или разлив на вода.

Правителството на Сирия НЕ разполага с химическо оръжие. И самият факт, че „тройката“ нанесе удар по съоръженията, го потвърждава. Защото независимо от исторически доказаната жестокост на конкретно тези три държави, то нито Тръмп, нито Мей, нито Макрон биха посмели да поразят съоръжения, в които действително се е съхранявало химическо оръжие. Здравомислещият знае, че ако бъде нанесен ракетно-бомбен удар по хранилище на ядрени боеприпаси, то съвсем логично ще се проявяват поразяващите фактори на ядрения взрив.

В изявлението на Уилямсън се казва още:

„Осъдителното използване на химическо оръжие в Дума е допълнително доказателство за ужасяващата жестокост на сирийския режим спрямо собствения му народ. Няма да стоим, докато невинни цивилни граждани, включително жени и деца, са убити и претърпели страдание“.

Поредната логическа грешка, на която вече обърнахме внимание, когато с едно недоказано твърдение се аргументира друго недоказано твърдение – несъстоятелно и абсурдно, но същевременно характерен  шаблон във външната политика на САЩ, Великобритания и Франция. Напомням, че задачата на ОЗХО в Дума се заключава в 1) да установи имала ли е място химическа атака в града и 2) кой стои зад нейното провеждане.

„Международната общност реагира решително със законова и пропорционална военна сила. Нека тези обединени действия да изпратят ясно послание до режима – използването на химическо оръжие, е категорично неприемливо и ще ви бъде държана сметка“.

Ще си позволя да изразя своето несъгласие, защото:

а) Военната операция представлява военна агресия, директно нарушаваща Устава на ООН. Всяка различна от тази трактовка е нищо повече от политика и демонстрация на липса на елементарно познаване на международното право;

б) САЩ, Великобритания, Франция, изобщо НАТО и ЕС са част от международната общност: те нито обхващат цялата международна общност, нито я представляват. И докато населението на държавите-членки на НАТО е около милиард, то населението на планетата е около 7.5 милиарда.

При прочит на публикацията на Уилямсън се открояват няколко некоректни твърдения:

1.„Значителен набор от разузнавателна информация показват, че Асад е отговорен“.

Нищо по-различно като разузнавателна информация от тази в споменатия вече доклад на френските служби не е изнесено от която и да е от страните, като нито една от трите страни не е представила в ООН неопровержими доказателства, а единствено спекулации на основа предположения, които „тройката“ отъждествява с реални доказателства.

2. „От 2013г. насам ние виждаме шаблон на смъртоносни токсични атаки, предприети срещу сирийския народ от собственото му правителство“.

Нито една от химическите атаки не беше атрибутирана на база на обективно разследване и представени реални доказателства като дело на правителствените сили. Шаблон има, но се заключава в еднотипните постановки и в лишените от здрав разум  обвинения и предположения, които Западът окачествява като „доказателства“.

3. „Москва наложи вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за установяване на независимо разследване на атаката срещу Дума“.

Това твърдение е олицетворение на западната пропаганда, съдържаща в себе си дезинформация и манипулация.  Да започнем с това, че Москва налага вето не на резолюция, а на проекторезолюция. Проекторезолюцията става резолюция след като 5-те постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН гласуват положително. Веднъж приета, резолюцията има задължителен характер и се изпълнява от всички касаещи ги страни. И ако до момента няма резолюция за Сирия, с която Русия да не се съобразява, то няма резолюция за Сирия, която да не е системно нарушавана от САЩ, Франция и Великобритания. Достатъчно е да се спомене фактът на незаконна окупация на 1/3 от територията на Сирия от водената от САЩ коалиция под фалшивия предлог за борба срещу тероризма.

Написаният от САЩ проект на резолюция е абсолютно неприемлив за Русия, именно поради което и САЩ го внасят в СС на ООН – защото са убедени, че Русия ще наложи вето. По този начин САЩ се опитват да си намерят оправдание за отдавна планирата военна операция срещу Сирия. Тактиката на „тройката“ в Съвета за сигурност на ООН е една и съща от началото на Арабската пролет. Проектът на резолюцията, на която Русия налага вето, съдържа в текста си недоказаното твърдение, че в Дума е проведена химическа атака, което автоматически води до обвинения по адрес на Асад, тъй като Западът априори счита, че единственият, който притежава химическо оръжие в Сирия – това е Асад, както и че единствено той има мотиви за използване на химическо оръжие – тотален парадокс, върху който се основава и последната агресия срещу държава-член на ООН, каквато е Сирия. В това и се заключава неприемливостта на проекта на резолюцията. Съвсем логично на 10 април Русия налага вето, като същевременно внася свой проект за разглеждане, според който това, дали химическа атака е провеждана или не, трябва да се констатира на място. САЩ, Великобритания, Франция, Холандия, Перу, Полша и Швеция гласуват против.

Съветът за сигурност на ООН гласува проекторезолюция относно Сирия. Източник: UN News

Вторият написан от Русия проект на резолюция, разглеждащ работата на мисията на ОЗХО за намиране на факти (OPCW Fact-Finding Mission), също е отхвърлен от САЩ, Великобритания, Франция и Полша.

Припомням, че Москва беше първата, която поиска независимо разследване в Хан Шейхун, което Западът не подкрепи. Москва беше първа, която поиска независимо разследване в Дума. Именно Москва и Дамаск отправиха покана към ОЗХО да проведе разследване намясто в град Дума.

Въздушният удар беше насенен преди провеждане на разследването от представителите на ОЗХО, за което не Западът, а Москва и Дамаск настояваха. И докато „тройката“ реално се опита да осуети това разследване, то западните политици, в това число и постоянните представители на Лондон и Вашингтон в Съвета за сигурност в ООН, оправдаваха военната операция, окачествявайки я като последна мярка вследствие на наложеното от Русия вето на проекта на резолюция на САЩ – това твърдение не отговаря на истината по обективни причини: проведената операция е обединена и съвместна. Обединена, защото в нея участват въоръжени сили от няколко съюзнически държави. Съвместна, защото в нея участват повече от един вид въоръжени сили. Подготовката на Combined and Joint Operation не се извършва в рамките на 3 дни (колкото е времето между гласуването на проекторезолюцията по Дума и началото на операцията), а отнема месеци. Както писах в предишната част, операцията срещу Сирия се подготовя повече от една година. Още на 13 март 2018г. МО на Русия заяви, че знае за плановете на САЩ по нанасяне на въздушен удар по Сирия. А постановката в Дума бе на 7 април – повече от 3 седмици по-късно. Разбира се, опитът за оправдаване на действията на „тройката“ и придаване на легитимност на военната операция чрез Русия не е изненада, но е нищо повече от поредния абсурд в реториката на представителите на  „международната общност“.

От самото начало на войната проекторезолюциите, които „тройката“ предлага относно Сирия, са като Истанбулската конвенция – заглавието не отразява съдържанието: зад лицемерната фасада винаги се крият перфидни намерения.

З) Последици от операцията

Последствията от въздушния удар (според сирийската и руската страни):

1.Не загива нито един цивилен – нито една от прозападните НПО-та не оспори изнесената от официалните сирийски власти информация, което, най-вероятно, означава, че загинали действително няма. Ако приемем това за достатъчно силен аргумент, тогава можем да предизвикаме твърдението на Вашингтон, Лондон и Париж относно това, че цели за унищожение са станали обекти, на които се е съхранявало химическо оръжие. Предвид вече представените по-горе аргументи, highly likely изявленията на официалните представители и на трите държави не отговарят на истината;

2. Не загива нито един военнослужещ от състава на правителствените сили – това твърдение също не беше опровергано от финансираните от Запада НПО;

3. Няма поразен нито един летателен апарат, принадлежащ на ВВС на Сирия. При положение, че именно авиацията на правителствените сили е сочена за платформа за доставка на химическото оръжие, съвсем логично би било „тройката“ да се стреми ако не към пълното ликвидиране, то поне минимизирането на количеството летателни средства от ВВС на Сирия.

4. Нито едно от използваните от сирийските ВВС летища не е пострадало. Точно година преди постановката в Дума, на 7 април 2017г. САЩ нанесоха удар с 59 крилати ракети по военновъздушната база Шайрат. Основният аргумент, който Пентагонът изтъкна тогава беше, че именно оттам са излетели летателните апарати, извършили химическата атака над Хан-Шейхун. Съвсем логично би било обектите, на които са базирани средствата за доставка, т.е., самолети и хеликоптери, да бъдат първостепенна цел за поражение. Според „тройката“, обаче, летищата не са били сред целите, което от военна гледна точка е лишено от смисъл. Ако руснаците докажат своята версия, тогава провалът за „тройката“ ще е още по-голям.

5. Зоната на отговорност на руските системи за ПВО не е била нарушена нито веднъж.

6. 62.85% от общото количество (105 според САЩ) и 82.5% от изправните (88) крилатите ракети са били поразени.

Всичко това потвърждава символичния характер  на операцията и практически нулев ефект.

Небето над Дамаск по време на въздушните удари, 14 април 2018 / Photo: El Pais

Де факто, ефектът от два пъти по-малко изстреляните ракети преди година е по-голям: 1) бяха поразени няколко нефункциониращи вече към онзи момент самолета, 2) полетите на летището бяха прекъснати за няколко часа, 3) няколко военни и цивилни бяха загинали.

Военната операция срещу Сирия се превърна преди всичко в информационна операция, насочена към западната общественост, отколкото в пълноценна военна интервенция с постигнати ясно дефинирани цели. Де факто, постигнатият ефект е минимален, което означава, че САЩ, Британия и Франция очевидно са приели думите на Путин и Герасимов наистина сериозно. Ето защо този фарс е по-скоро нещо като последни гърчове на загубилите битката за Сирия, които все още се отказват да осъзнаят реалността и да приемат достойно поражението.

Стратегическият положителен ефект за режимите на Тръмп, Мей и Макрон от поредната военна агресия е нулев. Трите държави-агресорки постигат краткосрочна и абсолютно лишена от логика „победа“. Негативният стратегически ефект – Западът се простреля. Защото агресивната политика на Запада мотивира все повече и повече страни да търсят начин да се сдобият с ядрено оръжие, за да защитят суверенитета си. Сега, когато Северна Корея е ядрена сила, способна да порази САЩ, то едва ли Вашингтон ще посмее да нанесе удар по Пхенян, осъзнавайки неизбежността от ядрен удар на възмездието. И единственото, което остава, са преговорите. Ако Ирак, ако Либия, ако Сирия бяха ядрени сили, то нито една от тях нямаше да се превърне в жертва на ракетно-бомбено демократизиране от „цивилизования свят“.

Как ли ще реагира Западът, ако под същия фалшив предлог, без да представя каквито и да са доказателства, Русия обвини хунтата в Киев в използване на химическо оръжие срещу мирното население в Донбас, предприемайки хуманитарна операция, наречена „Тържеството на справедливостта“, чиято цел да бъде свалянето на хунтата?  

Независимо от опитите на западните съюзници да представят събитията в Сирия като гражданска война, противопоставяйки Дамаск срещу сирийския народ, реалността е друга: войната е срещу Сирия, а законните власти на страната, правителствените сили и огромната част от сирийския народ са на една страна в тази война.

Въпреки намеренията на Запада, отстраняването на Асад си остава mission impossible. САЩ пропуснаха прозореца на възможността да се намесят директно във войната в Сирия преди Русия да стъпи здраво на терена в края на септември 2015 г. Днес както Русия, така и Иран стоят не толкова до Асад, колкото до запазването на държавността в страната, и по никакъв начин няма да позволят Сирия да сподели съдбата на Ирак и Либия, дори и това да доведе до пълномащабна война срещу НАТО.

Иначе Асад спечели войната срещу Запада, за което говорят фактите: 4/5 от населението на страната е под контрола на Дамаск, както и близо 2/3 от територията на страната.

Ако все пак Западът не е в състояние да направи трезва оценка на ситуацията и реши да предприеме по-мащабна военна операция, включваща значителен сухопътен компонент – поне в рамките на 50 000 души, то 1) директният военен сблъсък с Русия и Иран ще бъде неизбежен, 2) САЩ / НАТО ще „затънат“ в „сирийското блато“ за години напред, 3) предвид рисковете и последствията, цената за САЩ и съюзниците им ще се окаже твърде висока.

Във военните, политическите и академическите кръгове на САЩ смятат, че Вашингтон няма стратегия за Сирия, с което обясняват неуспешната външна политика на САЩ в региона – на първо място репутационните загуби, което се отразява негативно върху влиянието, което Вашингтон упражнява.

Възниква въпросът каква беше стратегията на САЩ по отношение на Ирак, Афганистан и Либия. Това, което се разбира под „стратегия“ в САЩ е пълномащабна военна операция, чрез която САЩ успяват да наложат на практика своите намерения – разрушаването на Ирак и Либия и доразрушаването на Афганистан (първият етап беше в периода 1978-1989).

И понеже САЩ не успяха да превърнат Сирия в провалена държава, „ястребите“ твърдят, че САЩ нямат стратегия.

Подобно твърдение не е вярно, защото САЩ имаха стратегия по отношение на Сирия, но тя се провали: Вашингтон смяташе, че ще успее да отстрани Асад чрез оказване на подкрепа на всички антиправителствени сили, включително и на терористичните организации, действащи на територията на страната. След изтощителните и провалилите се военни кампании в Ирак и Афганистан САЩ не бяха (и не са) готови за поредна война, която при всички случаи щеше и ще се окаже с далеч по-тежки последствия за САЩ предвид официално заявената решителност на Русия, която в случай на война ще разчита както на Иран, така и на Китай, споделяйки към момента общи интереси и бидейки обединени срещу общ противник.

Въпреки желанието на де факто управляващите Белия дом, Конгреса и Пентагона в лицето на военно-промишления комплекс, Уолтстрийт и транснационалните корпорации, военната интервенция от 14 април доказа на практика, че Западът засега нито е готов за директен военен сблъсък срещу Русия, нито има и намеренията. Иначе няма как да бъде обяснен фактът, че няма загинал нито един сирийски войник – ако поразените обекти от тройната коалиция бяха функциониращи, то поне нощните пазачи на учрежденията трябваше да са сред жертвите – все пак, според „тройката“ става дума за изключително важни обекти. Уви, жертви няма, нищо че са изстреляни 105 крилати ракети.

Москва беше наясно, че въпреки гръмките заявления на Вашингтон и русофобската истерия на Лондон, ударът ще бъде ограничен. Не случайно официалните лица в Русия не направиха своите заявления по време или веднага след ракетния удар срещу Сирия. Кремъл беше спокоен, защото знаеше, че ударът e преди всичко политическа PR-акция с близък до нулата постигнат резултат от гледна точка на военната наука и изкуство: никакви стратегически цели не бяха постигнати – боеспособността на правителствените сили остана същата, съответно status quo се запази.

Към момента модифицираната стратегия на САЩ по Сирия по същество се заключава в запазване на контрола над окупираната част от територията на Сирия, включително и огромния брой нефтени находища, допълнително лишавайки и без това слабата сирийска икономика от приток на капитал. По този начин Вашингтон използва даденостите като лост за въздействие върху Русия в процеса на преговорите относно Сирия, с цел постигане на възможно най-благоприятни за САЩ и съюзника им Израел условия.

С театъра от 14 април 2018 г. Тръмп вероятно имаше за цел да демонстрира своята решителност и непоколебимост и да изгради имиджа си на независим и безкомпромисен при вземането на решения президент. Твърде вероятно е посланието му да е насочено както към вътрешната публика (митът за руската афера все още е жив), така също и към своите съюзници от НАТО, където Вашингтон продължава да бъде единственият неформален лидер на организацията.

Съществува хипотеза, според която въздушният удар е с цел запазването на имиджа на САЩ и на Тръмп конкретно при планираното в близко бъдеще (поне според Белия дом, но не и според постоянния представител на САЩ в СС на ООН) изтегляне не САЩ от Сирия. От друга страна, отчитайки липсата на взаимовръзка между реторика и действия във външната политика на Вашингтон, то най-вероятно заявленията на Белия дом относно скорошно изтегляне на САЩ от Сирия едва ли ще се материализират скоро, при положение, че подобно действие ще бъде възприето като отстъпление и поражение за САЩ и победа за Русия – „ястребите“ не могат да го допуснат. Затова, higly likely, конфликтът между САЩ и Русия на бойното поле на Сирия ще продължи и занапред.

една реалистична гледна точка на колумниста на Reuters Питър Апс* (Peter Apps), който в публикуваната няколко часа преди началото на въздушния удар своя статия, озаглавена Коментар: В удара по Сирия реалната опасност е Русия (Commentary: In Syria strike, the real danger is Russia) пише следното:

„Военните интервенции на Русия в Сирия след 2015, както и действията й в Украйна през предходната година и в Грузия през 2008-ма са майсторски класове за постигане на значителен стратегически ефект с относително малко сили. Като се изправя срещу враговете си – които сега ясно включват Съединените щати и НАТО – Москва винаги разчиташе на заплахата от по-голямата си военна мощ, особено ядрената сила. На сирийския фронт през последната седмица руски официални лица открито поставиха заплахата от война между ядрените суперсили, един непогрешим опит Западът да бъде спрян от действия.
…
Същественото тук е, че руските сили изглежда се намесват пряко в действията на своите колеги от САЩ по начин, който досега не беше виждан. Това, съгласно съобщенията, е включвало заглушаване на сигналите на американския GPS по начин, който очевидно е повлиял на операциите на американските дронове. Руски официални лица предупредиха за по-лошо, включително да свалят ракети на САЩ и дори до поразяват самолетите и корабите, които ги изстрелват. Това не е съвсем ново нещо. Русия е широко заподозряна, че е въздействала на GPS сигнали преди, както в Черно море, така и в Балтийско море.
…
Заради цялата реторика и абсолютно реалната опасност от погрешни предвиждания, нито Вашингтон, нито Москва искат да започнат голяма война вСирия.
…
В това се крие едно от най-големите предизвикателства в тази ситуация. През 1990 г., след нахлуването на иракския президент Саддам Хюсеин в Кувейт, администрацията на Джордж Х. У. Буш се успокои, установявайки, че Русия – тогава все още в ръцете на Михаил Горбачов – беше склонна да избегне превръщането на конфликта в противопоставяне в стила на Студената война. През годините, които последваха, следващите президенти на САЩ свикнаха да действат без такива притеснения. Путин вече успешно сигнализира, че тези дни са приключили напълно“.

Митинг в подкрепа на „животното и звяра“ Башар Асад, октомври 2011 г. Източник: Al Jazeera. Войната на Запада и близкоизточните му съюзници срещу Сирия започва през март 2011 г.

„Нищо в политиката никога не се случва случайно. Ако се случи, може да се обзаложите, че е планирано по този начин“ – Франклин Рузвелт (1882 – 1945), 32-ри президент на САЩ.

***

*Първа част на „Апокалипсис сега или Болшой театър“ можете да видите ТУК.

**Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на автора чрез запитване до изданието Memoria de Futuro.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,

С удоволствие ви каним на първото публично събитие, което организират Memoria de futuro и сдружение „Визия за България“, и с което стартираме дейността на Обществения форум „Визия за България“ – на 15 май 2018 г. от 18.30 ч. в Централния дом на архитектите, зала 2, ул. Кракра 11, София. Темата на обществената дискусия ще бъде „България пред избора на бъдеще“. Модератор на събитието ще бъде Христина Христова, а презентатори – проф. Валери Стефанов и политологът д-р Калоян Методиев. След презентациите по темата ще бъде предоставена  възможността за дискусия с всички желаещи и присъстващи на събитието. След приключването на срещата в Зала 2 ще можем да обменим в неформална обстановка своите мисли и идеи в клуба или в градината на Дома на архитектите.

Преди година, след множество писма и предложения от читателите на Memoria de futuro се роди идеята за създаване на Обществен форум „Визия за България“. Учредихме едноименно сдружение, както и Експертен съвет към сдружението и създадохме онлайн платформа на каузата: https://bgvision.bg/, в която сме публикували основните тезиси, анализи и разработки, обединени в Проект на визия за развитието на страната. Съпричастни на идеята са известни публични личности и експерти, с които имахме предварителни срещи, преди нещата да изкрастилизират като цел и посока. Проектът е изцяло граждански и по никакъв начин не е свързан с партийни политически цели.

Накратко – вярваме, че с обединените си усилия мислещите и знаещите хора в България могат да предизвикат оздравителни процеси в българското общество и да изведат на преден план в публичния живот смислен и качествен експертен дебат, който да вдъхнови критична маса от хора около каузата за доброто бъдеще на България. Вярваме също, че градивният курс към нашето бъдеще е във възможностите и компетенциите на едно активно и ангажирано общество, ако то успее да повярва в своите сили и да предизвика съзнателно положителни и оздравителни процеси в самото себе си. Тази задача в днешните времена на глобални обрати и съдбовни трансформации е трудна, но не и неизпълнима, ако успеем да бъдем заедно по конструктивен, разумен и убедителен начин.

Очакваме ви!

Владимир Путин посреща Румен Радев в резиденцията „Бочаров ручей“ в Сочи. Снимка: Президентската институция

Озлоблението, с което определени русофилски кръгове коментират визитата на президента Румен Радев в Русия, е най-малкото странно и по-скоро симптоматично явление за патологичните измерения на разделението в т.нар. българско общество. Щом дори русофилските политически и медийни сфери са се разцепили на две, какво да кажем за целокупното българско население, което явно не може да намери и една тема, по която да бъде на едно мнение, поне веднъж.

Същите, които неуморно се възмущаваха и подиграваха смешното русофобско настървение на предишния президент Плевнелиев, изживяващ се като евроатлантически ястреб, днес с не по-малко, и дори с по-голямо настървение подиграват президента Радев, обявявайки го просто за пощенски гълъб, който, видите ли, отишъл при Путин, за да предадат по него новината, че след няколко дни в Москва ще дефилира самият Бойко. И колко по-важно било това второ посещение в рамките на една седмица. Но, както казват руснаците – поживём, увидим. 29 май е твърде близо.

Най-големият недостатък на Радев за срещата му с Путин бил, че е натовски генерал. Ами какъв да бъде? Китайски? Или руски? Цялата ни остатъчна и опоскана армия е натовска, барабар с всичките й генерали, защото България е член на НАТО. Може би от Радев се очакваше да обяви геройски на брифинга в Сочи, че в този ден България напуска НАТО и да плеснат с ръце, па да се прегърнат с Путин пред всички телевизионни камери, и да възстановят сензационно нерушимата българо-съветска дружба.

Втората опорка е, че Румен Радев бил приет от руския президент в Сочи, а не в Кремъл. Ами да припомним, че и самата Меркел беше посрещната от Путин в Сочи преди няколко дни, с букет бели рози. Да не говорим, че самият Башар Асад беше приет в Сочи също преди броени дни от руския държавен глава. А доколко Германия и Сирия са важни стратегически звена в руската геополитика, е повече от излишно дори да споменаваме.

Трета опорна точка – Путин бил много сдържан по време на срещата си с Радев. Естествено, че ще е сдържан. Засмян ли да бъде? Може би трябваше да изиграе един казачок в чест на българския държавен глава, представляващ най-незначителната и васална до малоумие държава в ЕС, която в последните десет години се изявява като най-отявленият американски ястреб и дори надминаваше Полша с вербалните невротични изблици и заплахи към издигащата се от пепелта руска империя. Но изведнъж руският президент явно е трябвало да бъде осенен свише от внезапна любов към България, да си върне в един миг цялото историческо доверие към държавата ни и към нейните властови институции, които съвсем между другото търгуваха с оръжие с джихадистите в гражданската война в Сирия. Или пък Путин трябваше внезапно  да забрави как тримата американски сенатори долетяха по спешност преди 4 години и просто спряха Южен поток

В тази връзка е и четвъртата опорка – изтъкването у нас на бурните реакции в някои руски медии, че Радев поискал изграждането на нов Български поток. Много е интересно дали Борисов е обърнал палачинката и дали ще поиска същото в качеството си на глава на изпълнителната власт, и каква ще е реакцията от руска страна. Естествено, важното в случая е ако има лаври, да ги обере Борисов, а ако има негативи, да ги обере Радев (разбира се, второто е много по-вероятно).

Тук възниква и най-основателният въпрос – кой има полза от пренебрежителното отразяване на президентската визита в Сочи? Естествено, полза има само един – и това е Бойко Борисов, който трябва да бъде представен на бял кон, летящ към Кремъл за историческа мисия.

С интерес ще следим как определени русофилски кръгове, захранвани от руското лоби в България, ще коментират изявите на Борисов на руска земя. Ще бъдат ли толкова жестоки и озлобени към българския премиер, или паметта им за неговите многобройни издънки по българо-руската тема изведнъж ще се окаже много къса?

Вероятно е и другото – Русия да си е избрала Борисов за своя наместник в България. И представителите на руското лоби у нас просто си вършат работата. Но това много скоро ще го разберем.

Като български държавен глава, Радев имаше една фундаментална цел – да направи първата крачка в трудното разбиване на политическите ледове между Русия и нейната бивша 16-та република от времето на комунизма. Тази своя мисия българският президент изпълнява последователно и неотклонно от встъпването си в длъжност, до ден днешен. Но боричканията в левичарските русофилски кръгове и вътрешнопартийните войни заслепяват сетивата им за трезва оценка и честен анализ. Има нещо гнило в Дания, прозря Хамлет. Да, има нещо гнило и у нас, та чак смърди отдалече. Когато влагаш цялата си страст, за да очерниш на всяка цена държавния си глава, само защото за такъв го е издигнал твоят вътрешнопартиен опонент – това е нищо повече от дребнаво късогледство, доказващо, че вирусът, предизвикал патологичното разделение на нацията ни, е поразил и най-добрите ни умове.

Това не е просто жалко, нито само тъжно.

То е недостойно и издава липсата на политическа култура, с която иначе обичаме да се кичим.

Но най-вече – издава неспособността ни да погледнем по-далече от носа си във времената, в които се ражда многополюсният свят и ние нямаме почти никакво време, за да намерим мястото си в него.

И между другото – в навечерието на най-българския празник – 24 май.

д-р Калоян Методиев

На 15 май 2018 сдружение „Визия за България“ и Мемория организираха обществен дебат на тема „България пред избора на бъдеще“. Представяме ви тезисите на изложението, което направи на форума д-р Калоян Методиев, член на Експертния съвет към сдружението.

БЪЛГАРИЯ В ЕС: КРИЗАТА КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

След високите нива на европозитивизъм, очаквания, надежди и еуфория при влизането ни в ЕС, днес България се превърна в държава от Третия свят по ключови показатели, и то членувайки в най-богатия клуб на планетата – Европейския съюз. По редица индекси страната ни се равнява на държавите в Централна Африка – нива на корупция, доходи, престъпност, агресия, смъртност, свобода на словото, качество на пътищата и т.н.

Факт е, че България провали почти напълно своето членство в ЕС

Причините:

– Огромното социално неравенство (много богати и много бедни хора), като според докладите на Световната банка България е с най-ниски доходи в Съюза. (GDP: Bulgaria (USD 7,612), Romania (USD 9,530); Croatia (USD 13,807);

– Българите са най-изчезващият народ – не само в ЕС, но и на планетата;

– На последно място сме по свобода на словото;

– Най-ниска продължителност на живота – 71.3 години за мъжете, докато при жените е със 7.1 години по-висока – 78.4 – и това е твърде тежка оценка;

– България е най-корупмпираната държава в ЕС;

– България е най-бедният регион в ЕС; Изчезват цели областни центрове – Видин, Ловеч, Хасково (където освен всичко останало, е налице огромен дефицит базисна социална инфраструктура за отглеждане на деца и качествен живот – денонощни аптеки, лекари и т.н);

– България е първата страна-председател на Съвета на ЕС с мониторинг за корупция, съдебна система и организирана престъпност – мониторинг от същия този съюз, който тя председателства – и това е открояващ се феномен.

д-р Калоян Методиев, Христина Христова и проф. Валери Стефанов на форума „България пред изхода на бъдеще“

С оглед на тази мрачна картина, двата топ приоритета на всяка целесъобразна власт оттук нататък трябва да бъдат доходите и борбата с престъпността.

За съжаление обаче имаме фундаментален проблем – меритокрацията (участие в управлението само на способните, най-достойните, най-подготвените) днес е мръсна дума в България. Ето защо въпросът за властта е централен, и най-вече – въпросът за  нейната субектност.

В момента, в който сме на последното място в ЕС по всички основни показатели, не можем да имаме претенции за каквото и да било сериозно участие, тежест или роля в рамките на Европейския съюз. Няма такава логика, нито прецедент в света. Тоест, първата задача е промяна на политическата, а след това бързо – и на икономическа ситуация вътре в страната.

Изходът е лийпфрогинг, скок – в случая – да прескочим своя Балкански регион. Какъв е смисълът да се събираме в една група с шампиони по корупция, организирана престъпност, лоша демография и етнически вражди?! Освен ако някой няма користни цели или неразбиране за случващото се.

Някои сънуват излизане от ЕС и самостоятелно развитие. Е, ние и в Източния блок преди 1989 г., и вътре в ЕС днес, сме все на последните места. Значи проблемът е изцяло и само вътрешен! Други страни в абсолютно сходни условия се справят значително по-добре от нас: унгарци, чехи, словаци, хървати, словенци и т.н.

Радикалната промяна е единственият изход за излизане от гнилостния процес, в който се намира страната днес – необходим е скок (лийпфрогинг) – и за догонване, за наваксване на тежкото изоставане, а не само за прескачане на региона. Няма вече време за еволюция – животът и световните процеси днес се движат с голяма скорост.

Сингапур е любимият ми пример за скок, но Словения също е хубав прецедент в тази посока. Унгария, Чехия, Словакия, Полша, а вече и Румъния, са държави, от които можем само да се учим.

Тоест, нужен ни е модел, или микс от модели, за излизане от тежката ситуация.

ФОРМУЛИ НА УСПЕХА. СИНГАПУР

Искам да прочета един цитат за това, откъде тръгва сингапурският лийпфрогинг. Министър-председателят Ли Куан Ю го е формулирал ясно: „Първото нещо, което разбрах, е че трябва да убедя нашите хора, че те никога не трябва да имат aid-dependant mentalit (манталитет на зависимост от помощи). Можем да успеем само ако разчитаме на себе си.”

Точно обратното на това, което е България днес. От Запада се иска кохезионна политика, тоест – дайте ни повече пари да ви догонваме; а от Изтока се искат големи големи пари в големи проекти, основно енергийни. И двете са форма на просия от гледна точка и на Запада, и на Изтока.  Всяка просия е недвусмислен знак за слабост.

Едно кратко резюме на Сингапурските стъпки:

Инвеститори – създаване на условия за сериозните инвеститори.

Роля на държавата – социални жилища, регулации, консервативно образование.

Меритокрация – в управлението участват само най-добрите. Ключът към успеха е качеството на хора, които са на ръководни постове и взимат решения. Привличането и задържането на талантите – всичките им доктори са избягали от Сингапур, като нашите днес, но те ги връщат и в момента имат най-добрите специалисти от цял свят.  Систематичното търсене и привличане на таланти е от изключителна важност.

Сингапур

Борба с корупцията – изначално решават да се концентрират само върху висшите ешалони на властта – лично премиерът води случаите за тези, които предават публичното доверие. Точно обратното на това, което се прави в България днес.

Изборните измами са били основен проблем и в Сингапур. Ли Куан Ю прави бърз и прост извод: харченето на много пари за избори е предпоставката за корупция в политиката. Можем да го определим като е търговска демокрация в която се превърнаха българските избори днес.  В Сингапур въвеждат задължително гласуване.

Съдебна система – днес тя се слави със своята справедливост, безпристрастност и бързина. Затова инвеститорите и гражданите й вярват и са спокойни.

Екология – зелено, екологично, чисто,  до фаса на улицата (боклук, шум, грубост – дефинирани са три форми на замърсяване на околната среда).  Мръсотията стана норма и възприемане за нашето битие.

Озеленяването – саденето на дървета става част от изграждането на новия обществен морал.  У нас масово се изсичат.

Здравеопазване  – основен приоритет. За сравнение – източването на Здравната каса в България вече е национален спорт. Спомнете си, че за 1 години двама чиновници от Регионалната Здравна каса в Пловдив са прибрали 1 милион лева.

Диаспората трябва да се държи близо –  най-големите български градове вече са София, Пловдив, Чикаго, Лондон, Варна, Мадрид, Валенсия.  Това е картата на България в един по-широк смисъл.

Армия – Сингапур не присъства на военната карта на света, когато през 1968 година британската армия се изтегля и оставя няколкостотин местни военни, въоръжени само с пушки. За две години сингапурците купуват 16 самолета. Сега имат по-голям военен капацитет от съседните Индонезия и Малайзия. Иначе трудно ще ги видите на картата.

Училищата  – ключова роля в изграждането на държавата. Не просто знания, а възпитание, което  е основен проблем на България в момента. Акцентът у нас трябва да възпитателната роля на училищата, защото това е основен проблем.

Етнически отношения – малайците са интегрирани много бързо и ефикасно и етническите отношения днес са хармонични и балансирани. Но всичко минава през реда.

Дисциплината в обществото е основата на реда и растежа.

Инвестиция в хора – канят се академични умове от цял свят – не е срамно да молиш за помощ (учени, икономисти, университетски преподаватели от Холандия, Дания, Великобритания, Япония… ние можем да добавим за нас и Германия). Хора, които имат нови, авангардни идеи и искат да ги прилагат.

Изграждане на морал в обществото – извежда се като приоритет. У нас моралът е основен дефицит. В България има особено тежък проблем с агресията, обноските, отношенията между хората – грубостта е навсякъде – в блока, на улицата, в училище, в институциите, да не говорим за градския транспорт и пътищата. Няма по-агресивни и негативни хора в ЕС от българите. Това е проблем на институциите и възпитанието. Грубостта у нас се превърна в норма на социално поведение и следва да се признае, за да може да се върви към решаване на проблема.

Девизът на Сингапур е: „Вежливостта е нашето мото“.  В продължение на 10 години през 80-те върви кампания за вежливост, ръководена лично от министър-председателя.

Резултатите са налице.

Срещата „България пред избора на бъдеще“, 15 май 2018, София

България все още има шанс да излезе от позорното място, на което се намира, да се развива и да върви напред. Тя може да се бори да стане център – комуникационен, туристически, иновативен, културен и дори военен.

Времето за еволюционни промени за България категорично изтече.

Нямаме време – часовникът се върти наобратно за нашето общество и държава. Нужна е радикална, нестандартна, експериментална, гъвкава, деидеологизирана и основана на успешни примери политика; и най-вече – тази политика да бъде осъществена от правилните хора.

21-вото Световно първенство по футбол ще се проведе от 14 юни до 15 юли 2018 г. в Русия

Политиката не е всичко, но е във всичко. Напоследък все повече се налага тезата (перифразирана от Клаузевиц), че „спортът е продължение на политиката с други средства“. Още по времето на Студената война геополитическото противопоставяне между двете свръхсили САЩ и СССР надхвърля въоръжаването и сферите на влияние и се насочва към спорта. Двете сили се стремят към надмощие, а победите в спорта стават част от идеологическите успехи. Спортистите са войници, но не на бойното поле, а в залите и на стадионите.

Днес светът е затаил дъх в очакване на  Световното първенство по футбол 2018, което ще се проведе в Руската федерация. Огромни маси от хора пламенно поемат на път, за да подкрепят своята страна в битката за световната титла. Трескаво наближава заветният 14 юни, на който ще прозвучи началният сигнал на Мондиал 2018. Русия ще бъде домакин в една, меко казано, деликатна международна ситуация, в която е обвинявана за всевъзможни злини – от случая Скрипал до възкръсналия Бабченко.

Руската държава ще концентрира огромен ресурс за сигурността и нормалното протичане на футболните мачове както на стадионите, така и извън тях. Много е вероятно това да създаде предпоставки за възобновяване на военните действия в Донецк и Логанск от украинска страна. Ако превъртим лентата до Зимните олимпийски игри, проведени през 2014 г. в Сочи, ще видим, че те се използваха за дестабилизиране на Украйна и осъществяване на държавен преврат. Следвайки студената геополитическа логика, САЩ подкрепиха, и в известна степен спомогнаха с организация преврата, като основни фигури тогава са неоконите (които генезисно са свързани с троцкизма) Виктория Нюланд (отговаряща в Държавния департамент за Евразия), Джон Маккейн (сенатор), Джефри Пайет (посланик на САЩ в Украйна), както и финансовият спекулант Джордж Сорос. В интернет пространството изтекоха множество разговори на гореизброените лица, в които ясно се доказва подкрепата им за смяната на властта в Украйна и демонизирането на Русия. Използван беше моментът, когато руската държава беше изцяло концентрирана в провеждането на Олимпиадата. В резултат на това властта в Украйна взеха крайнодесни формации, които застъпваха агресивна политика спрямо Русия и потопиха страната си в кървава гражданска война.

Откриването на зимните олимпийски игри в Сочи започна с гаф. При запалването им един от 5-те олимпийски кръга не успя да пламне.

В крайна сметка Украйна беше окончателно дестабилизирана и откъсната от руската сфера на влияние. Силно подкопани бяха и руските културни връзки с Украйна. Цялостно кризата в Украйна нанесе непоправими щети върху отношенията между двете страни. Киев се превърна в основно звено от американската геополитическа стратегия на „Анакондата”, която има за цел обграждането на Руската федерация. Стопира се проектът и за създаване на солиден Евразийски съюз с членството на Украйна, а също така впоследствие бяха въведени и санкции срещу Русия от страна на колективния Запад. Целта беше цялостно отслабване на евразийския гигант в лицето на Русия и откъсването й от европейските държави. Нищо ново – стари, но вечни геополитически тези. Русия вън (от Европа), САЩ вътре, а Германия долу.

В същата година, 2014, бе проведено и Световно първенство по футбол в Бразилия. То беше придружено с организирането на постоянни масови протести против неговото провеждане, в големите градове като Сао Пауло и Рио де Жанейро, както и със солидна медийна кампания срещу президента Дилма Русеф. Протестиращите бяха предимно млади хора, които се обявяваха срещу високата цена на спортния форум и издигаха лозунги за бойкот. По този начин се изостри напрежението срещу действащия тогава президент Дилма Русеф, което впоследствие доведе до нейния импийчмънт.

Дилма Русеф, която е политически последовател на Лула да Силва, застъпваше тезата за развитие на един по-справедлив многополюсен свят и считаше БРИКС за едно от основните постижения на 21 век. Отделно от това, Лула да Силва и Дилма Русеф, както и други политици от Латинска Америка, като Уго Чавес, Рафаел Кореа, Ево Моралес, Фернандо Луго и др., водеха политика на еманципация на континента от САЩ и придобиването на собствена геополитическа субектност. Това влезе в дълбок разрез с американските национални интереси, които още от началото на 19 век ясно изразяват чрез доктрината Монро (1823 г.), че Южна Америка е зона на собственото им геополитическо влияние и присъствие. Доктрината предполага възможността САЩ да се намесват пряко в делата на държавите от континента. Още при управлението на Теодор Рузвелт Америка става абсолютен хегемон в Северна и Южна Америка, защитавайки своите интереси по всякакъв начин, като често се намесва във вътрешните работи на страните. Теодор Рузвелт е готов да търси механизми за влияние върху латиноамериканските правителства, действайки като международна полицейска сила в региона. Политиката му остава в историята, политологията и теорията на международните отношения като дипломация на „голямата тояга“ и влиза в арсенала на американската политика спрямо държавите от „доктрината Монро“. От Рузвелт досега американската геостратегия в региона не търпи сериозни изменения.

Бразилия предава на Русия щафетата за Световното първенство по футбол, юли 2014

За разлика от гореизброените латиноамерикански лидери, които бяха сатанизирани в медиите, наследникът на Дилма Русеф и следващ бразилски президент – Мишел Тамер, няма проблем с американската доминация в региона. За него има налична информация, че е изключително близък с някои кръгове в САЩ и е давал служебна информация на американското разузнаване.

Със скандали бяха съпроводени и Летните олимпийски игри 2016 в Рио де Жанейро, Бразилия – първите олимпийски игри, проведени в Южна Америка. Около 2 месеца преди откриването на олимпиадата започна процедурата по импийчмънт на президента Дилма Русеф и тя беше отстранена от поста си, докато тече разследването срещу нея. Русеф поиска от Федералния върховен съд да анулира решението за освобождаването й от длъжност след скандала с нейния наследник Мишел Темер, като заявява „Днес страната е обхваната от остра политическа криза с невиждани до момента мащаби. С всеки ден става все по-очевидно, че сегашният президент е нелегитимен и не е способен да изпълнява задълженията си и занапред. Той зае поста не по волята на народа, а вследствие на натрапен импийчмънт, осъществен с груби нарушения, без никакви юридически основания“.

Дилма Русеф и Лула да Силва, които изиграха основна роля за организирането на летните олимпийски игри, не присъстваха на официалната церемония по откриването на стадион Маракана. Драматично е, че през 2009 г. именно те успяха да осигурят провеждането на игрите в Бразилия и да подготвят страната за домакинството. Тогава президент е Лула, а Русеф е началник на неговата канцелария. Дни преди официалното откриване в интервю за RFI Дилма Русеф подчертава, че не желае да бъде „на втори план“ по време на церемонията. „Първо, защото всичко това е плод на великото дело на бившия президент Лула (управляващ в периода 2003-2010). И второ, защото федералното правителство построи олимпийската инфраструктура.“ (вече по време на нейното управление от 2011 до май 2016 година). Игрите тогава бяха открити от американското протеже Мишел Тамер, който нямаше никаква заслуга за тяхното провеждане.

След края на Студената война САЩ заемат лидерска роля в повечето международни спортни комисии и агенции. Последните са силно зависими от парите и подкрепата на Вашингтон. Основният геополитически съперник на САЩ е Русия. На базата на това логични изглеждат постоянните допинг скандали с руските спортисти – продължението на политиката в спорта. По време на кампанията по провеждането на летните олимпийски игри през 2016 Русия беше обвинена в политика на държавно спонсорирано допингиране на спортистите си и прикриване на следите и положителните проби. Това доведе до отстраняването на около 120 руски спортисти от Олимпиадата. По това време независими руски и австрийски микробиолози и химици трябваше да извършат сравнителен анализ на пробите на руските спортисти с тези на американските. Случи се обаче нещо невиждано – „случайно“ бяха унищожени всички допинг проби на спортистите от националния тим на САЩ, вземани между 1990 г. и 2016 г. Нелепото обяснение беше, че заради небрежни действия човек от почистващия персонал е бутнал стелажите с пробите на американците. Така над 30 000 стъклени шишета с допинг проби бяха унищожени. Важно е да се отбележи е, че тези шишета са създадени от изключително здраво, дебело и подсилено стъкло, което би трябвало да издържи дори и хвърляне. Другото любопитно е, че по думите на американците са унищожени абсолютно всички проби до една. Говорим за 30 000 от 30 000. В крайна сметка скандала се размина и обвинена беше почистващата фирма.

Първоначално Русия не беше допусната и до зимните олимпийски игри в Пьонгчанг през 2018 г. Руски спортисти можеха да участват, но под неутрален флаг. По-късно доказано чистите състезатели бяха допуснати. Те обаче спореха за медалите под названието „Олимпийски атлети от Русия“.

Следващото голямо спортно събитие, което ще разгледаме, са Летните олимпийски игри през 2008 г., които се провеждат в Пекин, Китай, и които са първите, организирани от Поднебесната империя. Церемонията по откриването започва точно в 08:08:08 вечерно време, като в китайската култура числото 8 има особено висока стойност. Олимпиадата отново се използва за користни политически интереси. Поставя се остро въпросът за замърсяването на околната среда. Прави се опит за дестабилизация на Тибет, а Китай е обвинен, че нарушава човешките права. В Тибет се появяват характерните за всеки един преврат организационни структури, като водеща организация тогава е „Студенти за свободен Тибет“ (познат ни е родният аналог 2013 г. -„Ранобудните студенти“). Те организират кампания против провеждането на игрите, като голямата цел е независимост на Тибет.  Тогава те са подкрепени от редица медийни знаменитости. В тези случаи, както и в украинския и бразилския, се използва и канализира енергията на млади хора срещу властта. Залага се на искрените идеалистични нагласи на млади хора, но зад тях застават крупни геополитически интереси и различни разузнавателни централи, които са експерти в подстрекаването на подобни събития. По този начин користните интереси се маскират под формата на борба за справедливост, свобода или срещу корупцията и т.н. Тогава се провеждат и много други събития, които са насочени срещу китайските геополитически интереси. Силно раздвижване се наблюдава и в синдзян-уйгурският автономен регион, който чрез ислямския фактор се използва за дестабилизиране на Китай.

Откриването на Летните олимпийски игри през 2008 г. в Пекин

Друг интересен факт, свързан с Олимпийските игри през 2008 г., е съвпадането с началото на руско-грузинската война. Няколко месеца преди това начело на Руската федерация застава нерешителният Дмитрий Медведев, а Владимир Путин, тогава премиер, присъства на церемонията по откриването на игрите. Олимпиадата, както отбелязахме, започва на 8 август 2008 г. и в същия ден Грузия започва обстрел на южноосетинската столица – в 0:53 часа местно време, като грубо нарушава споразуменията от 1992 г. Действията на грузинската власт са в разрез и с международното право. Те са последвани от навлизането на грузински войски на територията на двете автономни области. Въпреки това, руската армия със своевременни действия успява да се справи и нанася тежки поражения на грузинката армия. Основна фигура в събитията е тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили. Той полага значителни усилия за вкарването на страната в НАТО и излиза от ОНД. Неговото управление се характеризира със значително влошаване на руско-грузинските отношения. Това се случва в комбинация с интензивно засилване на отношения между САЩ и Грузия, като американците оказват значителна подкрепа както във военен, така и в икономически план.  Подобно на Мишел Тамер,  Саакашвили е в отлични отношения с неоконсервативните кръгове в САЩ, като поддържа близки отношения с Джон Маккейн, както и с Джордж Сорос – основните фигури, свързани и с евромайдана в Украйна. В интернет пространството са налице множество фотографии, които демонстрират приятелските отношения на Саакашвили с Маккейн и Сорос. (Впоследствие Саакашвили беше прехвърлен в Украйна, където стана губернатор на Одеската област, но по-късно беше депортиран от страната). Последните двама са обвинявани, че са част от американската deep state.

В американския политически живот преди няколко години се появи метафората deep state (дълбоката държава). Отскоро по Fox tv се излъчва сериал, носещ същото име. Говори, че Fox е любимата телевизия на Доналд Тръмп. Собственост е на медийния магнат Рупърт Мърдок, близък приятел на Тръмп (двамата се чуват по телефона всяка седмица), който го подкрепи по време на изборите. Сериалът цели да разобличи сенчестата страна на политиката в САЩ и мощната власт на разузнавателните агенции. Спокойно можем да разбираме понятието deep state  като задкулисие, използващо мръсни игри, лъжи и машинации, с които успява да се възпроизвежда, без да променя своите отличителни белези. А те са дълбоки връзки с Уолстрийт и различни групи банкстери, окупиране на медийния живот (с изключение на някои алтернативни медии), сериозни връзки в Холивуд, контрол върху различни политически органи и политически фигури, силни позиции в разузнавателните служби, както и застъпване за еднополюсния свят, доминиран от американската хегемония. Дълбоката държава e държава в държавата. От нея излезе и последният съветник по национална сигурност на Доналд Тръмп, ястребът Джон Болтън.

През последните години САЩ оказват значителна материална и военна подкрепа на Украйна. Увеличени бяха парите за Украйна по програмата „Международно военно финансиране за отбрана“ (около 500 милиона долара). Отделно от това в края на април САЩ достави преносни противоракетни комплекси Javelin и други оръжия на Украйна. Киев разчита да получи още оръжие от САЩ през 2018 г. Също така редица американски военни съветници работят в Украйна. Русия нееднократно предупреждава, че доставката на оръжие няма да помогне за урегулиране на ситуацията в Донбас, а напротив – ще доведе до ескалация на конфликта. Москва е сериозно обезпокоена от доставките на оръжия и това ясно беше заявено от зам.-министъра на руското външно ведомство Григорий Карасин.

Има сериозна вероятност по време на Световното първенство по футбол в Русия, Украйна, подкрепяна от определени кръгове в САЩ (най-вече  от deep state), да се опита да възобнови отново кръвопролитията в източна Украйна. Освен това Киев призова гражданите си да не посещават Мондиал 2018, като заяви, че руските сили за сигурност ще извършват провокации срещу украинските фенове. С това се цели психологически да се подготви обществото за евентуален нов конфликт. Днешната украинска армия е много по-различна от тази през 2014 г. С ново въоръжение, с опит в реални бойни действия и тренирана от определени военни експерти.

В последните години наблюдаваме, че властта в Киев действа нетрезво и е готова на всякакви крайности. Показателен е случаят с инсценирането на „убийството“ на журналиста Аркадий Бабченко. Друг важен факт е, че Украйна влиза в изборен цикъл и властта ще трябва да търси подкрепа, която може да мине през различни инсценировки. Украйна е чест инициатор на „fake news“ и не е невъзможно да инсценира провокация, с която да цели вкарването на войски в Донецк и Луганск, за да възобнови военния конфликт. За това предразполага и фактът, че руските разузнавателни служби и системата за сигурност ще са насочени към безопасното и безпроблемно протичане на световното първенство. Това ще отвори прозорец за действие на Украйна. Назначението на Джон Болтън на ключовия пост – съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп, благоприятства подобен развой на събитията. Болтън е един от хората, които сериозно подкрепят въоръжаването на Украйна и лобират за заемането на твърда позиция в отношенията с Русия. От подобно стечение на обстоятелствата има интерес и самият Доналд Тръмп, тъй като по този начин ще се снеме вътрешното напрежение в страната, а и ще се парират съмненията за руската следа в американските избори. При Тръмп наблюдаваме нещо нехарактерно за американската политика, а именно – решаването на вътрешнополитически проблеми чрез външнополитически действия.

Други тревожни сигнали са изявленията на някои водещи играчи в конфликта. Според представител на Донецка народна република (ДНР), в Киев подготвят провокация, чиято цел е възобновяване на конфликта. Интересно е изказването на бившия генерален секретар на НАТО – Андерс Фог Расмусен, който в момента е външнополитически съветник на президента на Украйна Петро Порошенко. Той заявява, че „Русия може да окупира Украйна за няколко дни“. Това говори за определена подготовка и за евентуален конфликт. Тревожен е сигналът, че Русия изтегли военните си наблюдатели от Донбас. По време на „Директната линия“ (инициатива, в която в продължение на няколко часа Путин отговаря на въпроси на граждани), към президента беше отправен въпрос от руския писател Захари Прилепин. Въпросът беше: очаква ли се провокация и ескалация на конфликта в Донбас от страна на Киев на фона на провеждането на Световното първенство по футбол в Русия. Отговорът на Путин беше „Няма да се достигне до такива провокации. А ако се случат, струва ми се, че това ще има много тежки последствия за украинската държавност като цяло. Още веднъж искам да подчертая, че разчитам нищо подобно да не се случи“. Предвид казаното дотук и напрежението в международен план, отговорът на президента Путин няма как да успокои ситуацията, а възможността за възобновяване на конфликта е налице. Подобен развой на събитията ще доведе до сериозно изостряне на геополитическото напрежение в глобален план и най-вероятно до нов разрив между Европа и Русия, които в последните месеци показаха затопляне на отношенията.

Министрите от британското правителство и членовете на кралското семейство няма да присъстват на световното първенство по футбол в Русия, обяви премиерът Тереза Мей през март т.г. Те ще бойкотират мондиала заради обвиненията към Русия в опит за убийство на бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.

Олимпийските игри и световните първенства често се използват за дестабилизация на държавите. Провеждането на спортни събития от подобен мащаб изисква насочване на огромен държавен ресурс към тях. Това води до невнимание в други сфери, което може да коства на управляващите властта или да нанесе сериозен удар върху геополитическите интереси. Политиката често се меси в спорта, като най-известните бойкоти по политически причини са тези на игрите в Москва през 1980 г. и в Лос Анджелис през 1984 г. През 1980 г. западните държави не са единодушни за бойкота, но САЩ оказват сериозен натиск. Във връзка с тези събития бившият френски президент Валери Жискар д’Eстен споделя пред “Фигаро”: „През 1979 г., след съветското нахлуване в Афганистан, САЩ и други страни предложиха бойкот на Олимпийските игри, които трябваше да се проведат в Москва. Ние веднага съобщихме, че няма да ги бойкотираме, но германците се колебаеха. Джими Картър ни изпрати Бжежински, дипломатическия си съветник. При първото си идване в Париж той не ми каза и дума по въпроса за бойкота на Игрите. След като си замина, Хелмут ми звъни: “Какво ви каза за Игрите? – Нищо, нито дума”. Накрая германците решиха против волята си да приемат бойкота. На другия ден Хелмут ми звъни: “Бжежински нищо не ми каза за Игрите! С кого се подиграва той?”. И добави: “До гуша ми дойде да ме направляват така отвън”.

В описаната сложна ситуация груб външнополитически гаф беше посещението на българския премиер Бойко Борисов в Украйна точно преди срещата му с Владимир Путин в Москва. Това е една от многото причини за хладното отношение на руския държавен глава към българския премиер. Правителството на Борисов доказа, че в евентуален конфликт застава на украинска страна. Показателен е и фактът, че стартира програма за рехабилитация на ранени украински войници. В България ще бъдат лекувани войници, получили наранявания, травми и други здравословни проблеми по време на бойните действия в източна Украйна. От източните външнополитически совалки на Бойко Борисов, определян като „геополитик и лидер на Балканите“, българската страна ще получи ранени украински войници, но за руските енергийни и газови стратегически проекти трябва просто да забрави. Ясно е, че от тях ще се възползват нашите съседи.

Западна Германия почти се задави и смелата идея на Хелмут Кол да погълне Източна Германия за едно денонощие едва оцеля. Най-силната и дисциплинирана нация в Европа трудно се справи със спасението на своите хора, които само 45 години живяха в една паралелна Германия. И днес, 30 години по-късно, “Оssies” – хората от бившата ГДР, все още нямат същия (най-малкото социален) статут, като тези от ФРГ. След падането на стената 63 милиона немци от Западна Германия помагаха на 16 милиона “Оssies”. Един народ, най-силната нация в Европа, разделена само за 45 години – и едва се справиха.

Ангела Меркел и Хелмут Кол. Снимка: ЕПА/БГНЕС

В ЕС живеят 520 милиона европейци и вече над 30 милиона бежанци в 28 държави, всяка със съвсем различна гледна точка към историята на общата ни Европа. Но да оставим тази подробност настрани, като отбележим, че в страните със „силна икономика“ живеят около 300 милиона души и между тях има такива, като Италия и Франция, за които е редно да питаме дали изобщо да ги включим в групата на напредналите, дърпащи европейската каруца във финансов аспект. Само от гледна точка на цифрите става ясно, че ако „бедните“ и „богатите“ в Европа са 50 на 50, то предизвикателството, наречено Европейски съюз, е в пъти по-голямо, отколкото спасителната акция на Кол в началото на 90-те години.

Но да беше това проблемът!

Европейската идея поначало предвиждаше нещо като създаване на free-zone – голяма безмитна зона от няколко страни, с нагласата да се улесни търговията на фирмите им със съседните държави. Benelux – съюзът между Холандия, Белгия и Люксембург, май беше първият мини Евросъюз, но всичко в него бе поставено на търговска и икономическа основа.

Идеята „Обединена Европа” също се роди като търговска стратегия и днес все още този елемент е водещ в политиката на съюза. Не се дават напразно толкова много пари за транспортни и инфраструктурни проекти. Стоките трябва да успяват да стигнат за отрицателно време във всеки край на тази голяма безмитна зона. Хората са консуматори – без тях няма икономика. Колкото по-висока е тяхната покупателна способност, толкова по-добре. Оттам идва идеята да се инвестира в образованието, медицината, спорта, социалните проекти и т.н. Това не са разходи. Това са инвестиции в Европа АД, чийто оборот всяка година нараства с 2-3 процента. Инвестициите изглеждат оправдани.

Това лошо ли е? Хората да живеят добре покрай успеха на едрия бизнес? Мнозинство ще каже, че не е. Тогава къде е проблемът?

И днес, почти 30 години след събитията в Берлин, има безброй места в Западна Европа, в които се появява вълна от дискомфорт в градския автобус, когато местните разберат, че на последния ред пътува поляк. Може да е болен, кой знае, в Полша има още туберкулоза. След първичния ужас, всички пътници неволно слагат ръката върху портфейла или чантата си. Казват, че поляците много крадат… Ако гледаме през призмата на един обикновен англичанин, немец или холандец и броим различните касти в Европа отгоре надолу, разбираме, че ние сме в най-долното чекмедже. Само албанците нямат и чекмедже – засега те спят на земята.

Онзи ден Стефи, съпругата ми, помагала на вече известните майките на деца с увреждания, раздавайки флайери на НДК, до входа на евросрещата. Тя направила няколко опита да даде на гостите от Брюксел брошурки. Обаче всички, без изключение, хуквали бързо, викайки „но, но, но“- все едно жена ми е болна от чума…

Е, толкова за предубежденията и на тези, които ръководят Евросъюза.

Снимка: БГНЕС

Равнопоставени разговори за българско членство в Евросъюза са невъзможни, ако другата страна е предубедена, че българите имат чума. В този процес българският шанс за успешен пазарлък за съдбата на България е равнопоставен на същия, в който местните жители посрещнаха Кристофор Колумб на брега на Южна Америка.

Европейците все пак са цивилизовани хора. Имат формирани морални ценности. Ще помогнат на по-слабия. Ще приемат и различния до голяма степен, такива неща…

Противоположно на емблематичните български поговорки: че ако човек прави добро, ще яде лайно; че на българина не му е важно да е добре, по-важно е Вуте да е зле; шегички за казаните в ада, пълни с българи – такива приказки аз не помня да съм чувал през моите години в Холандия. Вярно, че Холандия може да не е стандарт за цяла Европа, но твърдя, че разбирам в дълбочина мислите на западноевропееца. Затова смея да кажа, че в началото на пазарлъка и през първите години на членството ни имаше реални и сериозни опити европейците да помогнат на изостаналата българска икономика и на обществото, което беше в несвяст от абсурдните изживявания в зората на демокрацията.

От Брюксел идваха неудобните въпроси от сорта: Защо няма съдебна система? Защо 80% от икономиката на България минава през ръцете на 3-ма души? Къде отидоха парите за пенсиите? Смятам, че повечето европейци наистина са искали да съдействат и да изграждат с нас нови училища и детски градини, да помагат на хората в неравностойно положение и на малцинствата. Досега май са изпратили 30 милиарда евро помощи. Не са малко пари. Но когато западняците видяха, че българските управляващи не спират „да се правят на ударени“ и повечето от европарите потъваха в бездънна яма, изкопана най-вероятно от същите 3-ма играчи, просто вдигнаха ръце и си останаха само с голите търговски намерения.

България има много неща, които другаде в Европа са кът. Феноменален климат, плодородна и чиста земя, слънце и вода в изобилие. България има SPACE, не само  заради обширното пространство – България диша свободата – духовната свобода, като никъде другаде, нещо, което много малко хора действително осъзнават. Има и много суровини и метали, а кой знае, може да имаме и диаманти. България е сред държавите с най-много гори в Европа. Има 350 км крайбрежие с най-плодородното море в Европа. Плодородно море? Да! На който му стана интересно, да потърси в интернет.

България е една от трите най-богати територии на минерална вода на планетата Земя. На второ място е след Исландия по дебит – всяка секунда около 5000 литра вода бликат от земните недра на нашата страна.

Да се върнем на голите търговски намерения. Чуждите инвеститори и търговци запретнаха ръкавите и започнаха. Сега върху 90% от българските земеделски земи се гледа жито, слънчоглед и рапица за износ. Бизнесмоделът и рецептите са на Монсанто и Bayer (от догодина са една фирма, за още по-успешен геноцид върху биоразнобразието), така че няма нужда бг-фермерите прекалено много да мислят. Това са евтините култури – по 200 Евро/тон. Тези, които струват по 2000 Евро/тон, ги внасяме. От Холандия например, където върху един квадратен метър произвеждат 80 кг домати годишно. Без слънце и без почва – да не повярваш! Безразсъдно сечем горите си и правим шперплат и пелети за отопление, предимно за износ. Полезните изкопаеми и те се изнасят. Това, което чужденците са използвали, докато са копали, но „не е толкова полезно“, остава тук – арсенът например. Чуждестранни колежи и университети организират у нас мащабни събития, като примамват най-умните ни деца да учат в чужбина и после да останат там. Не знам собственикът на Фантастико дали е много симпатичен, но поне Фантастико е българско. Лидл, Кауфланд, Била и Т-маркет се отчитат в Германия и Австрия. Една трета от бюджета на българските семейства преминава през чуждите супермаркети и печалбите им отиват в Бавария, примерно. Да не ви отегчавам повече, но да довърша с това, че останалата част на икономиката ни работи 100% на ишлеме, точно както преди 30 години. Тогава предимно шиехме боксерки, тениски и анцузи за Германия, Англия, Австрия и Холандия, сега сглобяваме ел. табла и фризери за тях. Даже софтуерната индустрия в България работи на ишлеме. Почти няма фирми със собствен продукт и собствени пазари.

Последен въпрос. Ако бракът на Европа с България е толкова нещастен, тогава ни остават 3 опции:

– развод и търсене на нов партньор;

– да изберем неутъпканите пътеки на един съвсем нов политически модел, в който реално гражданинът управлява, или

– да предоговорим брачните условия с Брюксел.

За директна или пряка демокрация можем да мислим, чак когато редовият гражданин е готов да инвестира време и енергия в общото благо. Това време за България още не е дошло, а приказката за други приятели и партньори предизвиква смъртоносни реакции в България. Затова, да я оставим за друг път и да заявим, че трябва първо на всяка цена отново да се намерим с Европа.

Представям си един достоен Българин да отиде в Европарламента, за протокола да се извини пред делегатите, че за пореден път сме се изложили пред чужденците, и след това да им тресне на масата следните искания:

– На първо място искаме България да стане равнопоставен и уважаван партньор в Европа. Искаме да допринесем с продукти и услуги, които най-добре можем да произвеждаме, а не с тези, които можем най-евтино да продадем. Искаме достъп до вашите пазари, след като приемате, че временно трябва да се върнем към малко повече държавен контрол или държавно подпомагане в няколко сфери от нашата икономика. Западът трябва да знае, че не бяхме готови за свободен пазар, където нашите декапитализирани фирми трябваше да се конкурират със западни фирми с неограничени ресурси на пазари, които за българските фирми бяха нови и непознати.

– Освен това, искаме нашето правителство да подпише договор с вас за надзор. Искаме наблюдатели в нашето правосъдие – опитни чужди магистрати с доказан опит в миналото да извършат съдебния контрол. Да въведем жестоки санкции за българските чиновници, политици и магистрати – тези, които се възползват от служебното си положение, за да рекетират граждани или да пълнят банковите сметки на офшорните си фирми. Искаме заедно с вас да въведем ред в здравеопазването. Да спрем кражбите и пробутването на процедури и медикаменти, които правят от българския пациент затворник, осъден на смърт. Между другото, искаме вашите лекарства на половин цена. Просто нямаме пари за повече. Малък пазар сме и няма опасност вашите фармацевтични компании да фалират.

– Гърция фалира финансово. Дадохте им 600 милиарда и половината от тях сте отписали като разход в името на спасяването на европейската идея. Ние фалирахме социално. Искаме отново да инвестирате с нас в младото поколение, в образованието му, в тези хора, които паднаха между кораба и кея (холандска поговорка) и искаме пенсионерите, създали този огромен капитал (част от който вие изнесохте), да живеят един по-достоен живот.

– Но най-вече искаме просто да ни изслушате.

– Искаме да ни помогнете да се преборим с тези идиоти, които ни мачкат и крадат всеки ден. Българи са, за съжаление, наши сънародници, които държат тази държава от 30 години в плен. Искаме да ни научите на демокрация. С вашия надзор да ни дадете няколко години въздух, може би едно поколение ще ни стигне, за да стъпим на краката си, за да мислим как тази демокрация при нас може да проработи. Да осъзнаем, че за демокрацията трябва да се работи, че всеки трябва да се ангажира в този процес. Осъзнаваме, че имаме още много път да извървим.

– Когато ни обещахте Евросъюз, мислихме, че точно това имахте предвид – това, за което сега отправяме искане. Но реалността излезе доста по-различна за нас. Вярно, че главните виновници за сегашния провал са тази малка групичка българи, отново българи, да му се не се види, които отдавна живеят на брега на Женевското езеро. Но виновни бяхте и вие. Не сте искали разговор и взаимодействие с нас, обикновените българи, защото смятахте, че всички имаме чума!

ФИФА днес шокиращо нареди на международните телевизионни канали да не насочват камерите си към красиви жени по време на футболни мачове и да не показват в близък план привлекателни представителки на нежния пол, защото това било сексизъм.

Пардон, говорех за бившия „нежен“ пол, който извратените крайни джендър-откачалки от няколко десетилетия се опитват да трансформират в нещо трето, нещо по-мъжествено и максимално еманципирано. А от днес това трето нещо, което се превръща в абсолютен идеал и норма на Западния свят, трябва да е не само по-малко женствено, но и колкото се може по-грозно. В това трето нещо попадат и представителите на бившия силен пол, който омеква пред очите ни не само преносно, но и съвсем буквално.

Не се възмущавайте от директния език на текста, защото цялата тази простотия мина всички граници. Световните правителства и задкулисните им социални инженери посегнаха отдавна на женствеността и на мъжеството на западния човек, но това не им беше достатъчно, затова посягат и на красотата – на тази почти мистична естетическа категория, която от памтивека вдъхновява и тласка мъжете и жените в изконния им копнеж един към друг. Превърнаха красивата страст и любовта между мъжа и жената в долнопробно порно, в някакъв абсурден миш-маш от получовешки същества; порно, в което патологията и извратеността тържествуват като обществена норма.

Не трябвало да се показват красиви жени! Ами да, ако може, моля ви се, мъжете да забравят своя хилядолетен цивилизационен идеал, за да бъдат все по-малко мъжествени в своя умиращ патриархален свят и да сдадат тотално властта на безполовите получовеци и получовечки, в които крайният и болен феминизъм превръща Хомо Сапиенс.

Много, много скоро, повярвайте ми, ще пренапишат и Омир, не само Астрид Линдгрен и нейната книга „Пипи дългото чорапче“ – това беше само началото. Та тази Троянска война, описана в „Илиада“ –  това е абсолютен сексизъм! Цяла война избухва заради красотата на една жена! Възмутително, нали?! Бъдете сигурни, че хубавата Елена много скоро ще бъде обявена за недопустим сексистки модел, който трябва да бъде изхвърлен от цивилизационната ни памет, за да забрави човечеството що е красота.

Какво ви става, мъже?!

Вземете се най-после в ръце.

Пълни с тестостерон мургави екземпляри нахлуват в полудялата и неадекватна Европа, следвайки плана за етническа и цивилизационна подмяна на населението на Стария континент. Те не разбират от сексизъм. Те разбират само това, че вие сте твърде омекнали, че сте се дали без бой на един болен, краен, преминал всякакви нормални граници феминизъм, който руши и самоубива нашата цивилизация. Целият останал свят ни се смее! И ще се възползва от нашата лудост, защото просто така става в историята.

Какво ви става, жени?!

Откровено считам, че по-голямата част от вината е ваша. Забравихте своята красива и дълбока женска природа, превръщайки се в объркани и преуморени от амбиция същества, неспособни да съхранят в себе си свещените и вечни категории като майчинство, нежност, красота, страст, вдъхновение.

Забравихте, че Жената не е Мечът, а Ножницата, в която умира и възкръсва Логосът на Мъжа.

Забравихте, че това, което ни прави жени, е износването на Живота в утробата ни. Всичко друго води до това или е след това. Всичко.

Имам чувството, че и мъжете, и жените забравиха всичко.

Ето ви една картинка, докато не е забранена. Не е селфи, преглътнете го. Там не сте вие и не можете да бъдете, защото това се нарича Идеал и скоро официално ще бъде забранен.

Вместо него ще ви налагат и налагат едни нови получовеци, докато забравите кои сте.

А онези с тестостерона идват, за да заемат местата ви.

Бъдете сигурни.

Повече от мен по темата – без емоции и с аргументи – вижте тук.

Владимир Путин и Доналд Тръмп на пресконференцията в Хелзинки, 16 юли 2018 / Photo: nbcnews.com

Срещата между президентите на Съединените щати и Русия в Хелзинки през юли 2018 г. има шанс да влезе в историята. Но не като ориентир на международните отношения, а като ярка илюстрация на това, че класическата външна политика вече не съществува. Тя се превръща ту в заложник, ту в инструмент, ту в компонент на вътрешнополитическия дневен ред. И опасността от това е трудно да бъде оценена. А може би и надценена.

Ако разглеждаме резултатите от преговорите в класическата система на външнополитическите координати, можем да ги оценим като умерено успешни. Страните прекъснаха паузата в официалните контакти на най-високо ниво, като тази пауза сама по себе си не беше нормална. Беше обсъден кръг от важни въпроси, които в своята съвкупност представляват необходимия дневен ред. Заявена беше готовност да се засили диалогът по стратегическата стабилност – да се обсъди съдбата на съществуващите споразумения и перспективите за бъдещето и какво изобщо трябва да се прави в тази сфера, от която Русия и Съединените щати, като две ядрени суперсили, не могат да избягат. Очевидно не е безплоден и разговорът за Сирия, където, въпреки реторическите фойерверки през последните години, интересите на Москва и Вашингтон са съвместими. И въобще, характерът на преговорите, съдейки по изявленията на лидерите, беше делови, нямаше екзалтация. Като цяло, сдържан оптимизъм и минимум надежда за продължение.

Но това е всичко, ако изхождаме от класическите категории. А те, изглежда, вече не са приложими. Поне засега. Американските журналисти, политиците и коментаторите ги интересуваше само един въпрос – поставил ли е Тръмп пред Путин въпроса за намесата в изборите през 2016 г. и как президентът на САЩ смята да отговори на руския враг. Недоброжелателите умело подгряха атмосферата непосредствено преди срещата, предявявайки обвинения на „12 сътрудници на ГРУ“ и разтваряйки цяло ветрило от заявления за бързо нарастващата киберзаплаха от Русия. Ръководителят на националното разузнаване Дан Коутс сравни ситуацията с навечерието на 11 септември 2001 г., заявявайки, че „предупредителните светлини отново мигат в червено”.

И тук, можем да предположим, Тръмп допусна груба грешка. Вероятно той е подценил обвинителния плам и сериозността на атаката – материалите, пуснати в петък, поне на пръв поглед изглеждаха по-основателни от всичко, което беше изтъквано досега. Но главното е, че той не улови важния нюанс. Едно е да отговаряш рутинно у дома на обвиненията за заговор, а съвсем друго – да говориш за това в присъствието на лица, в заговор с които всъщност си обвинен. Тръмп не може да не разбира, че първото нещо, за което ще бъде попитан, е именно това; не беше трудно да предвиди и директния въпрос на кого вярва – на собствените си служби за сигурност или на Путин. И за този случай е трябвало да се подготви предварително с някакъв много хитър или идеално опростен отговор. Президентът на САЩ не направи това и се впусна в същите разсъждения, както винаги – за сървърите на демократите, за пощата на Хилъри и т.н.

Но това, което е „годно за консумация“ на изхода на моравата пред Белия дом или по време на  кампания в Средния Запад, на среща на върха, която привлича вниманието на целия свят, грубо казано, не върви. Освен това, в този разговор волю-неволю беше включен руският президент, в резултат от което се създаде катастрофално за Тръмп впечатление – лидерът на американската държава, заедно с лидера на държавата, която официално е обвинена в тотални зловредни действия срещу Америка, възразява на собствените си спецслужби.

Тръмп слуша Путин по време на пресконференцията след срещата им в Президентския дворец в Хелзинки, 16 юли 2018 г. Photo: Markus Schreiber / AP

Какъв е резултатът? Съдържанието и резултатите от преговорите не интересуват никого, Тръмп се сблъска с истинско цунами от обвинения, сред които слабост и некомпетентност са най-невинните, а най-честото – предателството. Оформилият се мизансцен дойде „дюшеш“ за всички врагове на Тръмп, а и приятелите му са тъжно озадачени какво да правят сега с това. Интересно ще е да се наблюдава как хелзинкският конфуз се отразява на отношението към Тръмп от страна на неговата вярна „база“, ядрото от поддръжници, които по принцип харесват неговия нонконформизъм. Но в този случай и сред тях могат да възникнат неприятни усещания.

Трябва да се подчертае: гореизложеното няма отношение към оценката за правомерност и справедливост на обвиненията по адрес на Русия, към това прав ли е Тръмп в своето възмущение от обвиненията в заговор. Това е въпрос на публична политика и имиджова стратегия, където Доналд Тръмп винаги е бил известен с точната си интуиция. Но и тя понякога мами.

Русия може да не обръща внимание на проблемите на Тръмп и на истеричната атмосфера в Съединените щати, в края на краищата това е чисто вътрешен конфликт. От него обаче пряко зависи дали  ще може да се осъществи нещо от това, за което говориха двамата президенти. Подобна ситуация, макар и без днешния взривоопасен заряд, имаше преди година, когато Тръмп и Путин се срещнаха за първи път на форума на „Г-20“ в Хамбург. Тогава те също започнаха разговор по същество, постигнаха предварителни договорености за следващи стъпки, но след рязко негативната реакция в САЩ Тръмп фактически се отрече от всичко. Нещо повече – последва истински срив в отношенията, сякаш като компенсация за самото намерение нещо да се промени към по-добро.

През изминалата година Тръмп по принцип укрепи вътрешните си позиции. И с разумен и точен подход сега той би могъл постепенно да разшири пространството на възможното с Русия, разбира се, ако той наистина иска да нормализира отношенията, както говори. Страхувам се, че се получи обратното. Сега в колелата ще бъдат вмъквани дори не пръчки, а цели трупи, а самият президент, усещайки мащабите на мъртвото вълнение, може да предпочете „да не се обвързва“, да отстъпи и дори да предприеме нещо съвсем наобратно, за да докаже още веднъж  на всички „Кой, аз ли? Не бях аз…“ Всъщност, в общата система на приоритетите на Тръмп Русия заема особена, но не и водеща позиция, отстъпвайки на наполеоновските планове за промяна на отношенията със съюзниците, Китай и преразглеждането на миграционнния подход. Но дори и Тръмп да прояви принципност и да се опита да следва линията, заявена на преговорите, условията за това ще станат още по-неблагоприятни от преди.

Мелания Тръмп държи топка от световното първенство по футбол, подарена от Владимир Путин на пресконференцията в Хелзинки, 16 юли 2018. Photo: Pablo Martinez / AP

В Америка, въпреки официалните заклинания, виждат света в черно-бял вариант – или ние, или те, играта винаги е с нулев резултат. И американските медии сладострастно се наслаждават на „победата на Путин“, подчертавайки незначителността на Тръмп. Разбира се, трудно беше да не се забележи, че по време на пресконференцията руският президент беше спокоен и уверен, а американският му колега изглеждаше необичайно блед и дори объркан. Но за нас това не е „победата“, от чиито плодове можем да се възползваме. По-скоро тя може да се превърне в поредното поражение за руско-американските отношения.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: globalaffairs.ru

Корнелия Нинова представя „Визия за България“ на БСП, София, 21 юли 2018. Снимка: БТА

От няколко часа телефонът ми загря с един и същ въпрос: „Има ли нещо общо обявеният днес проект на БСП „Визия за България“ с проекта и онлайн платформата „Визия за България“, инициатива на сайта Мемория (Memoria de futuro)?“.

В днешния неделен ден определено не ми се занимаваше с плагиати на имена, защото имах по-приятни занимания. Но след като се проявява такъв интерес и толкова хора ме питат, явно разочаровани от наши евентуални и предварителни общи действия с БСП, реших, че е коректно и правилно да отговоря официално като председател на сдружението „Визия за България“. И за да няма недоразумения :)

Не, категорично нямаме нищо общо с проекта на БСП, нито със самата БСП.

Единственото общо е, че явно ни взеха името без да ни питат (все още не знаем дали са взаимствали и от идеите в нашия проект, защото не сме запознати с проекта на БСП. Но и да са взаимствали – това не е беда). Което означава, че нашият проект „Визия за България“ и едноименното сдружение, регистрирано още на 19 февруари 2018 г., са предложили нещо смислено, стойностно като програма и анализ. Но, за съжаление, също така доказва отсъствието на политическа хигиена и елементарна етика от страна на БСП, които в случая действат на принципа копи-пейст на чужди имена и идеи. Мисля си, че ако имат проблем с това да измислят сами нещо смислено (поне като име на проекта си), дано да нямат проблем с потенциала и възможността да го реализират като програма.

Онлайн платформата „Визия за България“ (bgvision.bg), съдържаща Проект на Визия за бъдещето на страната ни, стартира на 25 март 2018 г.

Преди около година, след множество писма и предложения от читателите на oнлайн изданието за аналитична публицистика Memoria de futuro (memoriabg.com), се роди идеята за създаване на Обществен форум „Визия за България“. Учредихме едноименно сдружение, което беше съдебно регистрирано на 19 февруари 2018 г., формирахме Експертен съвет към сдружението и създадохме онлайн платформата на националната кауза. Съпричастни на идеята бяха известни публични личности и експерти, с които имахме предварителни срещи, месеци преди да стартираме проекта онлайн и да формулираме нашите дългосрочни цели.

Проектът беше раздаден на експерти, симпатизиращи на целия политически спектър (без ГЕРБ), вкл. на хора, близки до БСП и до десните кръгове. Идеята беше да спрем най-после да се делим на леви и десни, а да видим какво можем да направим заедно за страната си.

Проектът ни съдържа няколко дългосрочни стратегии и е плод на безвъзмезден едногодишен труд на група съмишленици. Сдружението е изцяло с гражданска насоченост и не преследва партийни или политически цели. Главната ни цел е да организираме експертно разработване на Визия за бъдещето на България, както и нейното широко, прозрачно обсъждане и приемане от обществото. Първият вариант на Проект, публикуван в нашата онлайн платформа, е в колективно съавторство и е отворен за мнение, оценка и редакция за всеки, притежаващ необходимите компетенции и експертиза.

Днес разбираме, че освен името ни „Визия за България“, идеята ни за широк обществен дебат е допаднала и на БСП, защото те също обявяват желание за широка дискусия. Няма лошо. Радваме се, че сме подсказали верния път за обединение на експертната мисъл на България.

Ето какво заявяваме на челно място в нашия сайт още с пускането на онлайн платформата:

Обществен форум „Визия за България“

Ние ви предлагаме платформа, съдържаща Проект на Визия за бъдещето на България.
Нашата първа цел е да предизвикаме прозрачна обществена и експертна дискусия,
както и редакция в колективно съавторство с вас до постигането на значима публична подкрепа.
Крайната цел е обединение на критична маса от мислещи и можещи хора
около каузата за доброто бъдеще на България
и предизвикване на качествено нова трансформация в общественото съзнание
за поемане на градивен курс към нашето бъдеще.

Председател на сдружението съм аз, главният редактор на Memoria de Futuro – Христина Христова, а членове на Управителния съвет са проф. Валери Стефанов и политологът Александър Узунов.

Експертният съвет към Форум „Визия за България“ е неформален консултативен орган и подкрепя идеята за началото на конструктивен и смислен обществен дебат за бъдещето на България. Включва личности, притежаващи авторитет и експертиза в различни области на обществения живот, с различен светоглед и политическа ориентация, но обединени в разбирането за необходимостта от ясно дефинирани и завладяващи дългосрочни национални цели и стратегии. Сред тях са политолозите д-р Калоян Методиев и Страхил Делийски, социалният психолог д-р Димитър Чуровски (от Лондон), създателят на „Софтуерен университет“ Светлин Наков, социологът Чавдар Найденов, преподавателят по международни отношения в УНСС доц. Георги Чанков, активният обществен деец Мариана Христова, националният експерт по психиатрия д-р Цветеслава Гълъбова. В експертния съвет се включиха и българи, живеещи или доказали се в чужбина и притежаващи безценна експертиза в различни области – като д-р Стоян Йорданов, д-р Мартин Динов, д-р Калина Колева. Експертният съвет е отворен за всеки, който желае да се включи в дейността му със задълбочени познания и конструктивни идеи. Вярваме, че взаимодействието на нашата различност, съчетана с добронамереност в търсенето на общите ни цели, може да прозре верните пътища за бъдещето на Родината. Информация за всички можете да видите тук: https://bgvision.bg/za-nas

Освен членовете на Експертния съвет, идеята подкрепят и други публични личности, които са участвали в обмислянето и стартирането на проекта. Също така, във всички секции на сайта има подробна и изчерпателна информация за целите, които си поставя Общественият форум „Визия за България“.

С философията и идеологията, които са основата на нашата национална кауза, можете да се запознаете в уводните материали на нашата онлайн платформа:

Проектът „Визия за България“ – обединение на мислещите и можещите българи

Защо отсега да мислим за бъдещето

Първото публично събитие, което организира сдружение „Визия за България“ и Memoria de futuro и с което стартирахме дейността на Обществения форум „Визия за България“, се състоя на 15 май 2018 г. в Централния дом на архитектите в София. Темата на обществената дискусия беше „България пред избора на бъдеще“. Модератор на събитието бях аз, Христина Христова, а презентатори – проф. Валери Стефанов и политологът д-р Калоян Методиев.

Ето и материала, който пуснахме след срещата: Времето за еволюция в България изтече. Изходът е радикален скок.

А доколко сме помогнали на БСП да формулират и именуват своята визия, ще разберем, когато се запознаем с техния проект, който все още не е публикуван и не е обществено достъпен. От малкото информация, която изтече днес по медиите, можем със задоволство да отбележим, че нещата в голяма степен съвпадат с нашия проект.

Все пак това беше главната ни цел – публичност на един градивен подход към нашето общо бъдеще.

Под нивото ни е, а и е напълно деструктивно да се занимаваме със съдебни дела за името и идеите и да си доказваме кой е „по-по-най“. Нека всеки, който види добри идеи, експертиза и анализ при нас, да ползва с пълни шепи от едногодишния ни и безвъзмезден труд.

Все някога може и да се обединим.

Защото в противен случай изчезваме като нация и държава.

Простено да им е на БСП. Да, можеха поне да ни се обадят, за да ни споделят намеренията си. Днес изтъкват, че са написали проекта си с „представители на граждански организации“. Ами на нас не са се обаждали. Само ни взеха името и идеята.

Прощаваме им, въпреки че не са ни искали прошката и едва ли имат нужда от нея. Дори да реализират само една десета от намеренията си, все има някакъв смисъл. Всяко действие, водещо извън отровното блато, в което живеем, има смисъл.

Дано и проектът на БСП да доведе до нов смисъл, до конструктивни действия, а не да се окаже поредният камуфлажен театър по пътя им към властта.

„Притча за слепците“, художник – Питер Брьогел Старши, 1568 г. Картината на фламандския майстор пресъздава библейската притча за слепеца, водещ слепци.

Така ще е,
защото чудеса не се извършват вече,
и за всичко, което става,
длъжни сме да търсим естествени причини.
Уилям Шекспир, „Хенри V“

За расовите, културните и религиозните промени в Стария Свят

*Текстът е част от поредица от пет статии на Андрей Фурсов, посветени на расовите, културните и религиозните промени в съвременна Европа. При интерес и подкрепа от страна на читателите, ще преведем и останалите части на монографията.

През 2018 г. в Лондон Даниел Ендрес публикува книгата „Културната деменция. Как Западът изгуби своята история и рискува да изгуби всичко останало“. Тя започва със следното изречение: „Последните политически събития доведоха Обединеното кралство, Франция и САЩ до състояние на катастрофална културна деменция“, чийто медицински аналог е болестта на Алцхаймер. „Днешната ни деменция приема формата на особен вид забрава, лъжлив спомен („misremembering“) и погрешно възприемане на миналото. В този смисъл – това не е носталгия. Това не е и индивидуална деменция – обикновен случай на амнезия В повечето случаи страдащите от амнезия осъзнават факта, че не помнят. Тези, които страдат от деменция, не осъзнават самия факт, че не си спомнят.“  Именно последното, според Даниел Ендрес, се случва със съвременното западно общество (както го нарича той, аз предпочитам понятието „постзападно“). То губи своите корени в историята – те се изтръгват.

„Когато в началото на XXI век. стана очевидно, че икономическият прогрес е спрял, унищожавайки илюзията за непрекъснато усъвършенстване, неговото място беше заето от лъжата“, изчезна самата вяра във възможността за прогрес. Нищо чудно, че още през 90-те години на ХХ в. в Западна Европа и САЩ започнаха да се появяват книги със заглавия като „Краят на прогреса“, „Краят на бъдещето“, „Помен за образованието“ и т.н. Въпреки че британският историк Едуард Кар предупреждаваше: „Общество, което е изгубило вярата си в способността за прогрес, скоро ще напусне историята.“ Социалното и „физическото“ напускане на историята предшества духовното – емоционално и интелектуално (между другото, още през 1969 г. друг един британски историк, Джон Плъм, публикува книга с почти пророческо име – „Смъртта на миналото“). Лъжата, за която пише Ендрес, приема много форми, една от които е пренаписването на историята на Европа от гледна точка на неолиберализма, от една страна, и мултикултурализма, от друга. Така се появяват „черната Атина“, спасителите на античната мисъл в арабския свят и много други лъжливи схеми.

Състоянието на социокултурна деменция със сигурност допринася за мултикултуралистични манипулации. И тук възниква въпросът: как това е свързано с настоящата фаза на системната, цивилизационната еволюция (или инволюция?) на Европа. Западна Европа наистина е старо общество. Не става дума за физическата възраст на голяма част от населението, въпреки че, както отбелязват учените, демографската доминация на възрастните в днешния Запад няма прецедент в историята и създава почти неразрешими проблеми за здравеопазването и поддържането на баланса между работещи и неработещи (ако добавим тук и падането на раждаемостта, което е свързано със ситостта, хедонизма, хомосексуализма, хипериндивидуализма – накратко, със социалните и сексуални извращения, то е ясно: на близките поколения европейци въобще не им е гарантирана пенсията). Става дума за друго: за цивилизационната (системна) старост. Или, ако искате, за закъснялата, завършваща фаза на цивилизационното развитие.

Една от характеристиките на тези фази, според историци, социолози и психолози, е загубата в обществото, особено в управляващата прослойка, на социалното и етнокултурно чувство за самосъхранение; развитието се заменя с обществен климактериум и инволюция. Чувството за идеалност и за метафизика е загубено – идва триумфът на утилитаризма и на икономическия центризъм. Настъпва  промяна на социалните роли в разделението на труда. Демаскулинизацията и феминизацията, от своя страна, допринасят за формирането на един тревожно-боязлив психотип, неспособен да защити „своето“ от „чуждото“ (това видяхме, в частност, в примера на немските мъже, които не успяха да защитят жените си по време на организираната от мигранти в Кьолн „секс фиеста“; има и много други аналогични примери; а неспособността на самците да защитят женските и малките е един от първите признаци за дегенерация на вида); предразположен е към психични отклонения от обсесивно-компулсивен, истеричен и параноиден вид. Както знаете, рибата се вмирисва от главата. Илюстрация на казаното по-горе са редица високопоставени служители в САЩ и Западна Европа през последния четвърт век. Така са запомнени и деградантите-императори на късния Рим.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се появи пиян на на срещата на върха на НАТО в Брюксел на 12 юли 2018. През цялото време двама мъже го подкрепят, за да не падне. Наложи се дори президентът на Украйна да го държи, за да не падне върху германския канцлер Ангела Меркел по време на издигането на знамето на Алианса.

Изобщо, има много прилики между сегашния Постзапад и късната Римска империя (края на III – средата на VI век от н.е.), а за да бъдем точни – ПостРим. Истината е,  че след кризата от III в., след половинвековната военна анархия (235-285 г. от н.е.), когато за 50 години се сменят 20 императора – от Максимин Трак до Марк Аврелий Карин – Рим престава да бъде Рим. Не съм поддръжник на схемите на Л. Н. Гумильов, но някои от неговите термини са доста подходящи като метафори. ПостРим е химера, химерно общество, когато в старата черупка съществува, старее и се храни със соковете от миналото нещо външно или дори чуждо.

Вносът в Рим на голям брой роби, предоставянето на римско гражданство на техните освободени потомци, разпространението им из цялата империя (едиктът на Каракала от 212 г. до голяма степен допринесли за кризата през III в.), променят из основи етнокултурното съдържание на обществото.

Империята още съществува като празна черупка, но е захранвана основно от слабостта на съседите и от военната сила, която позволява да се удържа граничният рубеж, и така до края на  IV и началото на V в, когато започва процесът на изтегляне на легионите от далечните предели на империята: II Августовски легион от Британия, I легион на Миневра от Рейн (няма как тук да не си спомним  „Совата на Миневра излита по здрач“ – здрачът на империята*), III Киренайски  от Арабия, III Партски – от територията на днешен Ирак, IV Скитски от Сирия. Тази география дава да се разбере, че ПостРим е поддържан от военната сила, докато не „изгнива“ и се варваризира отвътре. С него рухва и еднополюсният свят на късната античност.

С ПостРим набъбва „паплачта“ от пограничните райони на империята, той става „хранителна среда“ като „леярски котел“ за разпространението в Рим на чужди за него африкански и азиатски култури.

В ПостРим няма кой да се противопостави на този химеризъм. Още към средата на II в. сл. н. е. Рим реално е лишен от най-доброто – от старата си аристокрация. Тя била мачкана два века и половина (10 поколения!). Отначало – при марианския и суланския терор, след това при войните на Първия и Втория триумвират и накрая при безумствата на късния Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон. Мястото на аристокрацията заемат „новобогаташите“, след които – преторианци и освободени роби. Към това трябва да прибавим и модата на широкоразпространения хомосексуализъм и доброволното бездетие на елита в късен Рим  – картината е завършена. Впрочем, това бездетие напомня много на бездетието сред високопоставените чиновници, оглавяващи днешна Европа. Има и други аналогии. Така например, в двете световни войни, покосили в Европа пасионарната  младеж (по Гумильов, бел.  ред.), загиват най-добрите, което е мощен удар по генофонда, ако разглеждаме Запада и преди всичко Германия. Германският случай от ХХ век е сравним със загубите на немците през Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), покосила 2/3 от населението и на практика унищожила цялото малко и средното дворянство.

„Факлите на Нерон“ (1876), художник – Хенри Семирадски / Национален музей в Краков, Полша

В Европа наблюдаваме и разпространението на чужди за нея религии (ислям) и култове. Има наистина поразителни случаи. Например,  известният съветофоб и русофоб папа Йоан Павел II призна нигерийската традиция ифа, известна в Хаити и в Латинска Америка като вуду, за част от католическата религия. Традицията ифа/вуду получи статут на вероизповедание и така фактически беше приравнена към православието и протестантството. Вуду-католицизмът от „Анклавите“ на Вадим Панов не е измислица или фантастика – това е реалност, макар и излъчваща сюрреализъм.  Във Ватикана ПостЗападът среща ПостРим. Западната цивилизация завършва по същия начин като античната. И двете просъществуват приблизително еднакво време –между 12 и 15 века.

Настоящата ситуация обаче се обяснява не само и не толкова с цивилизационните фактори, които марксистите наричат формационни. В този случай става дума за капиталистическата система, която промени съществено европейската цивилизация и я завлече заедно със себе си в пропастта.

Защо Освалд Шпенглер публикува „Залезът на Запада“ именно през 1918 г.? Ясно е защо – приключила е световната война, която сложи черта на „цивилизацията на XIX век“, тоест – на зрялата фаза в историята на капиталистическата система. Тази война, както и следващата, изтри от лицето на земята огромни материални (промишлено-икономически) системи и икономическият бум на капитализма от 20-те и 30-те години, и особено в от средата на 40-те до средата на 60-те, до голяма степен беше обусловен и обезпечен от бурното възстановяване на икономиките на Германия, Италия и СССР, което също в голяма степен се превърна в стимул, двигател на световното развитие.

Всичко това показва едно просто нещо: капитализмът изчерпа своята икономическа динамика на границата между XIX и XX век. За това в една или друга степен със сближаване на идеите са писали толкова различни хора като Ленин и Кауцки. По-нататъшното развитие на капитализма има за своя основа неикономическа динамика – военно-политическата борба. И понеже светът вече е поделен, а колониалната и полуколониалната система са оформени, това вече не можеше да бъде борба на Запада с афро-азиатските слабаци. Това можеше да бъде само борба (война) между европейските (северноатлантически) военнопромишлени гиганти. Ако от средата на XVIII в. до края на  XIX в. войните са функция на индустриалното и икономическото развитие, то през ХХ в. самото развитие в голяма степен става функция не просто на тоталните войни (такива са били и наполеоновите), а на войните на унищожението, които водят помежду си държави вътре в европейската цивилизация, представляващи нейните различни варианти: англосаксонски, германски и руски. Именно това е началото на залеза на Европа и превръщането на Запада в Постзапад. Решаваща роля в този процес изигра промяната в динамиката на капитализма, който, от своя страна, е  продукт, дете, макар и не съвсем законно, на самата европейска цивилизация.

Началото на залеза на Европа съвпадна с края на хегемонията на Великобритания и възхода на Германия и САЩ, следователно – с вътрешнозападната схватка за световна хегемония и с руската революция (на американците им трябваше време да решат с кого да влязат в съюз – с Германия или с Великобритания; изборът в полза на последната определиха два фактора: еврейският капитал, „оплел“ англосаксонските „братовчеди“ от двете страни на океана, и англосаксонският страх от германския гений – научната, културно-интелектуалната и икономическата мощ на Втория райх).

Да си припомним, че през 30-те години и първата половина на 40-те години американците използваха Третия райх за борба срещу Британската империя. През 1943 г. близкият до фамилията Рокфелер – Алън Дълес, заяви директно, че основната цел на войната е разрушаването на Британската империя. В хода на самата война англосаксонците решаваха и общата за „англо-американския естаблишмънт“ задача – да смажат германците и да ги отстранят завинаги като вътрешнозападен, вътрешнокапиталистически конкурент. Русия (под формата на СССР) беше извън запада и извън капитализма, и задачата за нейното разрушение беше поставена едва през 1944-1945 г., когато войната вече беше спечелена. С други думи, важен елемент от упадъка на Европа е задушаването на Германия и на немците от англосаксонците. Но по ирония на историята – и по логиката на развитието на капитализма – следваща фаза на упадъка стана задушаването на европейците, включително и на британците, от мигрантите от Азия и Африка. И най-потърпевши отново са германците. Това беше целенасочен процес, чиито корени стигат до Втората световна война и до това, което я предшестваше през 30-те години на ХХ век. В този план правата линия преминава  от първата половина на 40-години до началото на XXI век – до наводняването на Европа (на първо място Германия) с мигранти и миграционната криза от 2015 г.

Photo: Reuters

През 2018 г., в броя си от 14-20 април, списание The Economist излезе с материали, посветени на Германия – редакционна статия и селекция от публикации. Редакционната статия обсипва с похвали управлението на Меркел и особено нейната политика на „отворени врати“ по отношение на мигрантите. Като постижение на „епохата на фрау канцлерин“ списанието посочва формирането на по-широкообхватна идентичност, за разлика от етническата и националната; нейното разпространение върху тези, които нямат родители и предци германци; развитието на „балансирана джендър култура“ (броят на работещите жени през последните 15 години е нараснал от 58 на 70%); немците все по-често се развеждат и по-рядко влизат в брак, а хомосексуалните бракове са легализирани.

Преведено на нормален език, става дума за постепенното разрушаване на семейството и за това, че в условията на засилена експлоатация от неолиберален тип все повече жени са принудени да работят, за да запазят семейния бюджет на предишното ниво, както и това, че се руши немската идентичност. The Economist с възторг констатира, че Германия губи етническата си хомогенност и се превръща в „съд за сплави“, в отворена държава, съставена от различни фрагменти, т.е.  – губеща своята национална и културна цялостност. Що се отнася до „съда за сплави“, той не се получи дори и в САЩ, да не говорим за Западна Европа, за което се пише открито.

Но издателите на The Economist не отчитат това. Мултиетничността на Германия, радостно съобщава списанието, намира отражение и в политическия живот, и дори в спорта, в частност във футбола. Ако през 2009 г. членовете на парламента с „мигрантски бекграунд“ са били 3%, то през 2017 г. те са 9%, макар че реалната цифра трябва да бъде 23% – именно такова количество граждани на Германия са без немски корени. Ако през 1990 г., когато германците стават световни шампиони по футбол, в националния отбор има само немски (и немско-полски) фамилии, то на първенството на Европа през 2016 г. има Боатенг, Озил, Подолски, Сане и Гомес (с корени съответно от Гана, Турция, Полша, Сенегал и Испания).

Сега, когато Германия се превръща в Einwanderungsland („страна на имигрантите“), и когато никой не се осмелява да повтори фразата, изречена от ветерана на ХДС Алфред Дрегер през 1982 г. – „Връщането на чужденците-гастарбайтери в родината трябва да бъде правило, а не изключение“ – се променя и самото понятие „родина“ („Heimat“). Показателно е, че по информация на The Economist, в самия разгар на миграционната криза Меркел е поръчала карта, на която границите на Германия обхващат Северна Африка, Украйна и Турция. Така тя искала да покаже готовност, на първо място, да приеме бежанци и мигранти от тези страни, и на второ, стремежа на Германия да играе стабилизираща роля в тези региони и страни. Що се отнася до Турция, тя едва ли се нуждае от подобна роля на Германия, а в Украйна „стабилизиращата“ роля на Германия и на „колективния Запад“ е очевидна за всички.

Самото наличие на мигранти променя живота и поведението на „коренните немци“, превръща ги в „нови немци“. Именно така нарекоха своята книга Герфрид и Марина Мюнклер, които с удовлетворение, дори бих казал с радост отбелязват, че „статична Германия“ отива в миналото, заедно с ясните („stark“) национални граници и предишната си идентичност. Нова Германия става все по-отворена, неформална и разнообразна, но все по-тревожна и нервна, както са принудени да констатират съпрузите Мюнклер.

Изглежда, че цената за тази „отвореност“ са стресът, тревогите и по-нервният живот?  Така излиза. Неслучайно в Германия се появяват все повече книги със заглавия като „Нервната република“ (и ще бъде нервна, ако се отчете свързаният с мигрантите ръст на престъпността, преди всичко в големите градове като Берлин, Мюнхен, Кьолн, които по интернационален състав повече си приличат един на друг, отколкото на околните немски земи и, както всички мегаполиси, се превръщат в неовавилонски кули, чиято поява предвещава завръщане в тъмните векове), „Страх за Германия“ (и ще бъде страшно, след като в навечерието на Новата 2016 година само в Кьолн около хиляда жени бяха подложени на сексуални нападения), „Краят на Германия“ (впрочем, най-голяма численост в Германия имат лицата на възраст между 50 и 54 години). Неслучаен като реакция срещу мигрантите е ръстът на десните и крайнодесните настроения и движения  (13% за партия „Алтернатива за Германия“, бореща се за немска идентичност и критикувана  от „Левите“ и „Зелените“). Впрочем, лидерът на „Зелените“ Джем Йоздемир е син на турски гастарбайтери; логично, най-активните хора с мигрантски корени отиват при „Левите“ и „Зелените“.

Photo: The Economist

Една от подбраните статии във въпросния брой на The Economist се нарича така – „Новите немци“, а над заглавието има снимка (виж горе), която ни показва тези „нови немци“. Те са тридесет (20 мъже и 10 жени), сред тях има арабин в традиционно облекло, турчин и туркиня, жена във фередже, хасид. Над тях се веят огромни знамена на Европейския съюз.  Малък германски флаг стърчи някъде отстрани, като беден роднина – държи го същество от неопределен пол, на което проф. Преображенски задължително би задал въпроса: „Вие мъж ли сте или жена?“. И изниква казаната от Чърчил през 1940 г. фраза, че Великобритания воюва не с Хитлер, дори не с националсоциализма, а с немския дух, духът на Шилер, за да не се възроди никога повече.

*Фразеологизъм, в който совата символизира  птицата, която долита при хората в залеза на дните им, в здрача на старостта, когато вече нямат сили и желания да променят нещо в живота си; Минерва- богинята на мъдростта, Бел. Пр.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: Авторски блог на А. Фурсов

Photo: FRED TANNEAU / AFP

Все повече и повече семейства решават да възпитават децата си без да им налагат бинарния пол. Те смятат, че това е начин за борба със сексизма и стереотипите, свързани с  двата пола. Интервю по темата на френското списание „Атлантико“ от 26 юли 2018 г. с Мишел Боарон.

– В САЩ и Швеция някои родители решават да възпитават децата си по небинарен модел, т.е. да не им налагат пол. Откъде се взе тази практика? Еднаквото възпитание на момчетата и момичетата се превръща за родителите в начин за борба със сексизма, или нещата стигат още по-далече?

– Тази практика е възникнала в САЩ. Джендърната „теория“ е описана и популяризирана от Джудит Бътлър. Именно тя се занимава с нейната пропаганда. Става дума за борба с хетеросексуалната норма, която се е развила през вековете. Това движение иска да я премахне. Джендърната теория отрича множествеността на пола. Джендърът поставя под съмнение съществуването на женското и мъжкото начало. А това означава пропаст между културната и социалната даденост.

Според адептите на тази теория, мъжът или жената не се раждат, а стават такива. Джудит Бътлър е определила два лагера: тези, които са с нея, и тези, които са против. Тоест, съществуват приятели и врагове на теорията за предполагаемия избор на пол, независим от биологичния пол, който винаги ни е даван при раждането (освен при редките случаи на хермафродити). Може да се пренебрегне биологичният фактор чрез отказ от възпитанието, което определя момче или момиче ще стане детето.

Шведите се хванаха за тази теория и поискаха премахването на мъжкия и женския род в началните училища, като замениха всичко с новото, „неутрално“ лично местоимение. Примерите с бащи, които не искат да назовават пола на детето, за му оставят избор в бъдеще, напълно отразяват това явление. Цитирам: „Ние решихме засега да не определяме пола на Сторм: това е почит към свободата на избор.“

В резултат на това природата се отрича или се счита за незначима. Въпросът се превръща в културологичен. Поддръжниците на тази теория плюят на биологията. Природата може да бъде променяна по собствено усмотрение. Човекът е божество, което има пълна власт над себе си.

Трансджендър детето Дезмънд Непълс (на тази снимка и на снимките по-долу) стана сензацията и звездата на седмицата на модата в Ню Йорк през февруари 2018. Той е едва на десет, но вече се определя като „драг-кид“, както казва новата звезда на модния небосклон в собствения си сайт. Също така той е защитник на ЛГТБ общността и съвсем скоро ще отвори собствено пространство за „драг-кидс“, където те ще могат спокойно и свободно да бъдат себе си. Майка му разказва, че получава съобщения от цял свят и много хора се възхищават на смелосттта му. Дезмънд има профил в Инстаграм и се радва на множество последователи.

Ако разгледаме развитието на човека от раждането до юношеството и всички етапи, през които трябва да премине, за да се превърне във възрастен, не е трудно да разберем пред какви трудностите ще се изправи по този път, ако добавим и избора на пол.

Освен това, как е възможно да не забележите, че в зависимост от влиянието на обкръжението, едно момче или момиче с все още податлива психика може необратимо да избере пол, за който по-късно ще съжалява? Това е изпълнено с изключително сериозни психологически последствия, включително и самоубийство, както показват последните събития.

Аз предпочитам да се придържам към теорията на Долто, която твърди, че детето трябва да бъде възпитавано в съответствие с неговия пол.

– Може ли такъв подход да постави детето в неравностойно положение, за разлика от класическото образование? Ако детето е лишено от подкрепа в самоопределението си, впоследствие ще има ли трудности с интегрирането си в обществото?

– Пътят от раждането до зрелостта е много сложен и се състои от няколко етапа. Целта е да се спечелим независимост и да станем възрастни интелектуално, физически, сексуално и емоционално, без да се чудим дали сме се родили с „правилния“ пол. Ако малко момче вижда, че сестра му няма пенис, нима то не си задава въпроса дали не са й го отрязали  и ще изгуби ли и то своя в  бъдеще? Малкото момиче на свой ред също не разбира защо няма пенис.

Получава се истински кастрационен комплекс. Струва ми се, че е погрешно на развиващото се дете да се задава въпрос (и то само да си го задава) дали се чувства комфортно в биологичния си пол. Това създава объркване в неговата природа, която все още не е формирана и е в процес на развитие.

В същото време не бива да се извръщаме от обоснованите въпроси на децата-хермафродити (те са нищожно малцинство), чиито родители и хирурзи имат три седмици, за да вземат решение за пола. Това не е въпрос на предпочитания, а хирургическа операция за коригиране на грешката на природата. В такава ситуация желанието на родителите навярно може да повлияе на пола, обръщайки го в едната или другата посока. Но нито на родителите, нито на детето не е нужен биологичен дефект.

Струва си да си припомним ситуацията с дъщерята на Анджелина Джоли. На 4-5 годишна възраст тя започна да си задава въпроса дали е момиче. Работата е там, че в този момент майка й реши да отстрани гърдите и яйчниците си заради заплахата от рак. Не мислите ли, че тук има нещо повече от съвпадение?

Хората по дефиниция се раждат незавършени и се развиват във времето. Струва ми се опасно и прибързано да се намесваме във възпитанието на детето и да не го оставим да поеме по пътя на сексуалната зрялост в съответствие със заложения му от раждането пол.

– В крайна сметка не е ли по-добре да възпитаваме детето по „традиционен“ начин, а по-късно да му помогнем, ако неговият „джендър“ не съответства на биологичния пол?

– Всички родители искат щастие за децата си. Тогава защо да задаваме въпроса за валидността на дадения при раждането пол и така да изваждаме децата от равновесие? Нима това ще ги направи по-щастливи?

Неутралното образование, без внимание към половите различия, би било истински удар и би застрашило равновесието при развитието на децата. Отказът от естественото разделение на мъже и жени изглежда истинска ерес, опасна прищявка.

Разбира се, не е нужно да акцентираме върху розовото и синьото, куклите и камионите, костюмите на стюардеси и пилоти. Само да не отричаме фактите и да не вървим срещу природата… Да се ​​надяваме, че тя отново ще заяви себе си!

В Европа все още обичат играта на половете и съвсем не искат тяхното изчезване, защото те са в основата на двойката. Каквото и да се случва, днес ние се отказваме от консултациите за семейна терапия, от проблемите, свързани с индивидуализацията, със желанието за успех и постиженията във всички области. Всичко това засяга продължителността на семейния живот. Децата редовно са свидетели на разводи им се налага да живеят в нови семейства, където щастието съществува само на кориците на списанията.

Джендърът като освобождаване от пола трябва да остане маргинално явление, който се среща само в изключително редки случаи. Той не може да бъде начин на мислене, който е неразделна част от възпитанието, училището и семейството.

Трябва да предадем на детето наследството на половите различия и да му помогнем да стане мъж или жена, в зависимост от това какво се е родило. На нас лежи тази родителска отговорност. И това е много сериозна задача.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Atlantico