За да не бъде отново освиркана (или не дай боже нещо повече), властта се опита да отмени честванията на Националния празник 3 март на връх Шипка, уповавайки се на сезонния грип и коронавируса. Твърде малоумно действие и съшито с бели конци, като се има предвид, че не е обявена грипна епидемия. Тоест да пътуваме с градски транспорт, учениците да ходят на училище (министърът на образованието изрично заяви по БНТ, че няма да бъдат отменени никакви училищни чествания), да се събираме на всякакви събития на закрито, да празнуваме в София с министър Каракачанов  – това не е опасно. Но видиш ли, честването под открито небе на ветровития връх Шипка е опасно, за да не хване властта коронавирус. Защото е явно, че от вируса (дали от него?) се страхува само властта, тъй като „достъпът на граждани, желаещи да се поклонят пред Паметника на Свободата, остава свободен и въведените временни промени на движението в района остават в сила“.

Да се смееш ли, да плачеш ли.

Отвсякъде е видно, че никой не мисли за народонаселението, което е свободно да ходи на Шипка и да се заразява на воля с коронавирус.

И че ги е страх не от вируса, а от повторението на 19 февруари пред паметника на Апостола, когато властта беше освиркана, а президентът – аплодиран. Караячнева сама си го призна пред медиите.

Няколко минути след безумната отмяна на официалната ритуална част от честванията на връх Шипка, от пресцентъра на президента Радев съобщиха, че въпреки препоръката на т.нар. кризисен щаб, държавният глава ще присъства там и ще произнесе приветствие. Всъщност му направиха услуга. Излагацията на властта е пълна, а действията й – невменяеми и неадекватни.

И те самите ще го разберат, но по трудния начин и при едно условие –

ако има народ зад президента.

Умно-красивият сектор в България трябва вече да е много доволен, защото ще може да ходи на пиано-бар, на „жизнено необходими“ културни мероприятия, театър, кино и фитнес. И да продължи да се чувства значим, вторачил се в пъпа си и в ненаситното си его. Ще ги питам след 2-3 седмици, когато здравната система в клета България буквално ще колабира. И лекарите няма да теглят чоп през сълзи кой да живее и кой да умре (както е в Италия в момента) и кой да се уреди с респираторен апарат, а ще се уреждат тия с връзките. Броят на дихателните аспираторни апарати в болниците в страната ни е „цели“ 1463 бройки.

Жалко, че Оперативният щаб и уплашената власт се поддадоха на умно-красивите вопли и отмениха строгите мерки. Точно обратното – необходимо е незабавно затваряне на цялата държава и пълна каратнтина, както е в Италия и Дания и както става във все повече европейски държави. Тръмп дори затвори границите си за Европа.

И спрете с тия безумни конспирации коя гад е изпуснала вируса и защо (по Борисов). Това вече няма значение, защото ФАКТИТЕ И ПОСЛЕДИЦИТЕ СА РЕАЛНИ И ЩЕ СТАВАТ ВСЕ ПО-ШОКИРАЩИ. Италия в момента колабира. А нейната здравна система е малко по-добра от нашата. Ужасих се от това, което прочетох и видях в „Кориере дела сера“ днес. Който иска, да прочете, за да не всявам тук паника. Да не говорим за това, че профилът на болните се променя и все повече млади хора се разболяват и са в критично състояние (нищо, че в болниците вече няма места, а лекарите и медицинският персонал са на ръба на силите си). В България положението ще е още по-страшно и още по-критично, защото нямаме ресурс и няма как медицински сестри да спасяват животите ни срещу 25 ст. за нощен труд. Но, умните и красивите вятър ги вее на бял кон. Приятно ви кино, дебили!

Необходимо е президентът, вместо да казва, че общественият живот не трябвало да спира,  да направи спешно изявление, в което да призове властта за налагане на пълна карантина в цялата държава. Да, всичко трябва да спре, за да може въобще после да продължи! Докато все още имаме време. Каквито и да са последиците, те ще бъдат много по-малки сега, защото така или иначе те са неизбежни! И по-добре това да се случи сега, отколкото след 2-3 седмици, когато моргите ще са пълни, както е днес в Италия.

П.С.1 Докато пишех това, чух съобщение, че щяло да има извънредно заседание на Oперативния щаб (или на МС). Дано са разбрали, че времето за строги и крайни мерки почти изтече.

П.С.2 Чест прави на режисьора Анрей Андонов поста, който днес е публикувал във Фейсбук. Считам за уместно и важно да го копирам тук, за да стигне до повече хора:

Хора, приятели, съветвам Ви да не ходите на кино, театър, барове, ресторанти и всички обществени места, въпреки, че в момента те отново са отворени и там се показва Ятаган / Yatagan, на който аз съм режисьор и имам личен интерес всички вие да отидете да го гледате.

Призовавам Ви да ограничите до минимум контактите с хора. Проблемът не е вирусът. Проблемът е следният, поне както аз го виждам и разбирам:

Щом за двама заразени болница Пирогов беше затворена, представете си след една седмица, когато те бъдат 100-1000, минимум 100. Здравната ни система не може да издържи на такъв натиск, нямаме управленчески ресурс и човешки материал, както самият г-н министър-председател Бойко Борисов не веднъж е казвал.

Кризата, без значение дали е от военен или социално-икономически характер, винаги води до големи обществено-политически промени. Пандемията, причинена от новия коронавирус, се сравнява по своите мащаби и агресивност със ситуацията, която настъпва по време на война. Според лекарите това е война с невидим враг, който дебне от всеки ъгъл. Показателно за сериозността на обстановката е отмяната на олимпийските игри в Токио 2020 г., което се става за първи път в мирно време, откакто те се провеждат в съвременната ни история. Последният път, когато са били отменени, е по време на Втората световна война през 1940 г., като по ирония на съдбата игрите отново е трябвало да се състоят в Япония.

Глобалният свят, който до вчера познавахме и в който можеше в рамките на часове да стигнеш до всяка точка на света, вече е мираж. Световната здравна криза го промени. Вместо глобални решения и подкрепа срещу бедствието, народите започнаха да се затварят в своите национални граници и да се надяват на инициативите на овластените от тях правителства. Тази ситуация е повод за размисъл от позицията на националната ни общност и ресурсите, с които тя разполага в борба с пандемията, и във връзка със задаващата се след нея криза, която едва ли ще е само икономическа.

Пандемията се прояви като глобално бедствено явление. Над 3,9 милиарда души в 80 страни и територии се намират под домашна карантина по заповед или препоръка от властите, с цел забавяне на разпространението на новия коронавирус[1]. В тази връзка възникват въпросите: Ако здравната криза, породена от пандемията, е резултат от заболяване, което се корени в глобалния начин на живот, то има ли бъдеще глобализацията? Дали глобалните кризисни явления са породени от националните форми на организиране на живота на съвременните народи? Дали световната икономическа криза, която ще се настани окончателно след отшумяване на пандемията, е резултат от глобализацията?

Ако явленията са глобални, то и решенията за преодоляване на здравната криза трябва да имат такъв характер. Те трябва да са съпроводени с глобална взаимопомощ  от силите подкрепящи този процес.

Инициативите се подемат от правителствата на отделните държави, а ние като част от ЕС получаваме подкрепата му, но тя не е всеобхватна. Ето защо кризисните явления, споходили глобалния свят, поставят въпроса доколко в държавите икономическите, политическите и религиозните общности са способни да се справят с тях.

Въпросът е дали европейските страни, в това число и ние, които провеждаме либерално-демократична политика, ще излезем успешно от кризата. Мерките, които се вземат от националните правителства, не са съвсем в духа на обоснования още от Т. Хобс, Б. Спиноза и Дж. Лок модерен индивидуалистичен светоглед за „морален приоритет на индивида пред каквато и да е социална общност…”[2], защото от човека се изисква поведение и действия, които ограничават неговите права в името на оцеляването на общността. Освен това има строги мерки при допускането на влизащите и излизащи в страните чуждестранни и собствени граждани. Това са мерки, прилагани от административния апарат на държавата, по препоръки на Световната здравна организация. Те имат авторитарна окраска и в известен смисъл са в нарушение на човешки права, но успокоението е, че ще са временни. При това те едва ли се приемат с охота от гражданите с либерално-демократична култура. Това се потвърждава от скорошните бунтовете в някои парижки предградия, където младежи изразиха своето недоволство под формата на гражданско неподчинение[3]. Ако ограниченията се проточат във времето, либералната демокрация ще демонстрира ли възможности да се справи с кризата?

В настоящия момент много по-успешно се борят с пандемията държави с авторитарни режими като Китай. Това създава впечатлението, че бъдещето е на този тип режими. Така ли е обаче?! Дали Китай дължи всичко на инициативата на авторитарните си държавни институции? За отбелязване е, че държавните инициативи и предприетите рестриктивни мерки от Китай и други азиатски държави, вземат под внимание социума. Той почива върху търпимост, която има своите исторически корени в своя морал и традиция. За европейския начин на мислене е характерна историческа нетърпимост в желанието да обезпечим индивидуалните си потребности. В този смисъл ние трябва да търсим специфичен собствен път за преодоляване на здравната, а след това и на икономическа, а може би и политическата криза. Какъв е историческият европейски опит в преодоляване на кризите през ХХ в.?

Трудно е да се правят прогнози какви ще са политическите последици от пандемията, тъй като те зависят от продължителността и резултатите от борбата с вируса. Според Marie-Eve Desrosiers и Philippe Lagassé „…колкото и кардинални да ни се струват в момента обществените промени, не трябва да забравяме, че пандемията се появи в момент, когато нашата вяра в правителствата, експертите и икономическата система беше силно разклатена. Вместо да промени всичко, COVID-19 по-скоро ще усили тази продължителна и не толкова очевидна криза и раздорите, които я подхранват“ [4].

Едно нещо е сигурно – икономическата криза, която вече се задава, ще даде тласък на социално и политическо напрежение. Анализатори сравняват [5] предстоящата обстановка с Голямата депресия от 30-те години на XX век. Последиците от нея имат своите социални измерения, изразяващи се в недоволство срещу властта и предприетите мерки, висока безработица и масови фалити на производства и банки. Това от своя страна влече след себе си и промени в политическия живот на много държави – в Германия улеснява идването на Хитлер на власт през 1933 г.; в Холандия довежда до възхода на холандската национал-социалистическа партия NSB; в СССР, където последиците от кризата не се усещат толкова много, води до укрепване позициите на болшевизма; в България, социал-либералната политика на Народния блок има значими приноси за преодоляване на кризата 1929-1932 г. особено политическите решения на А. Ляпчев. Обаче противниците на Народния блок,  възползвайки се от настъпилите политически разногласия и разцепления в него,  на 18 срещу 19 май 1934 г. с Военният съюз извършват държавен преврат. От всичко това можем да заключим, че предстоят промени. Те зависят от продължителността на пандемията и акуратността на мерките, които ще се вземат за справяне със здравната криза и задаващата се след нея икономическа, социална и политическа криза.

Всяка политическа система днес реагира по различен начин в борбата срещу изпитанието на здравната система и прилагат разнообразни типове мерки за справяне с него. „Ако пандемията от COVID-19 продължи дълго, заявява Светлин Тачев,… по-скоро ще трябва да преосмислим всичко, което приемахме до момента за нормално“[6]. В тази връзка: „Мерките, които се предприемат от правителствата в момента, изглеждаха невъзможни преди три месеца. В Испания частните болници бяха национализирани. Във Великобритания съществуват реални перспективи за национализиране на различни сфери от транспортния сектор. А във Франция са започнали подготовка по национализиране на големи бизнеси“[7].

В заключение можем да заявим, че от трансформация се нуждаят както идеите на неолиберализма, отстояващ като единствена висша ценност правата на човека, така и авторитарните режими, които регламентират с административни средства поведението на човека.

Европейките страни са свързани с философията на либерализма. Тя утвърди като най-голяма ценност човека и вярата в същностните му сили, като възприе свободата за основополагащ принцип на неговия живот. Човешкият индивидуализъм се превръща във фактор за успеха на всяка дейност, извършвана в стопанската сфера на обществото. Либерализмът задава правната рамка за осъществяване на национализма – легитимната държавност в смисъла на Жан-Жак Русо. През ХIХ век либералният национализъм не отъждествява, нито пък допуска възможността националните образувания да ограничават суверенитета на нацията-държава или да заличават отделните етнически култури. [8]

След Втората световна война либерализмът се отказва от национализма изобщо като политическа доктрина (тук няма да изясняваме причините за този отказ) и преминава към защита на „универсалната човешка природа“, която се намира „над езиковите“, териториални, религиозни или други национални белези. Това е и пътят на либерализма към защита на световното глобално общество и неговата роля в света[9].

Но днес човешкият индивидуализъм в условията на пандемията е изправен пред дилеми. Ако сме загрижени единствено за нашата лична свобода, без да се подчиняваме на изискванията на общото благо, а то е свързано и с опазване живота на другите около нас, ние влизаме в противоречие с либералния принцип на свободата. Според А. Бърлин свободата “може да се определи като границите, в които даден човек може да действа, невъзпрепятстван от никого”[10]. Той определя и въпросните граници на свободата по следния начин: “Щом за хората свободата на личността е висша цел, то никой няма право да се радва на свободата си за сметка на други хора. Равенството на свободата гласи: да не се държим с другите хора, така, както не бихме искали да се държат с нас, да се отплащаме подобаващо на онези, на които дължим свободата, благоденствието и знанието си, справедливост в нейния най-прост и универсален смисъл”[11]. Този принцип на либералите ревизионисти става толкова актуален днес, защото изисква съобразяване с факта, че има и други хора като нас и всички заедно сме част от обществото и в името на своята свобода и неговата цялост трябва да имаме морален дълг на взаимна солидарност. Проявите и призивите за солидарност в национални условия, във връзка с преодоляване на здравната криза днес, са явленията, които подсказват, че човешкият индивидуализъм трябва да се влее по-уверено в демократичните форми на гражданското общество, които са с лице и към интересите на националната общност.

Определено Европа има своите традиции за обединяване на усилията на всички социални групи и заинтересовани политически сили за преодоляване чрез прилагането на принципите на демокрацията както на пандемията, така и на следващата я икономическа криза. Тя, както казва А. Турен, трябва да помогне на хората, да ги научи да живеят заедно, въпреки различията между тях.[12]Нейните принципи, според Турен, не само конституират представителните институции, участващи в политическия процес, те са необходими и на човешките индивиди като негови субекти, равнопоставят тяхното участие в живота на „едно общество, което трябва да функционира като цялост”[13] и в грижите им за съхраняването му. Носеща институция на демокрацията ще продължи да бъде националната държава, въпреки редица мнения от края на ХХ в. за залеза ѝ[14].  Структурите ѝ днес вземат най-активно участие в борбата с пандемията както на национално, така и на наднационално ниво. Ето защо европейските страни, според нас, имат потенциал на политическа култура, която ще им помогне да преодолеят с демократични средства здравната и икономическата криза.

Пандемията от Covid-19 и последващата я криза, която ще бъде не само икономическа, а социално-културна, поставя въпроса какъв тип качества на личността ще бъдат най-важни за преодоляване на трудностите и нормализиране на обществения живот.

След ВСВ важен фактор бяха индивидуалните умения и способности на хората, които формираха тяхното материално благополучие, превърнало се във водещ фактор за просперитета на човека. На преден план излезе потребителската мотивация в поведението му. Наше убеждение, е че днес ще нараства ролята на човека като гражданин с култура и самосъзнание за отговорност пред себе си и обществото. Отговорността е необходима на гражданина както в труда, така и в семейния живот. За целта ще нараства ролята както на образованието за професионалната и гражданската подготовка, така и на институтите, свързани с общественото възпитание. Защото здравната криза, причинена от Covid-19, разкри колко много са необходими солидарността, отговорността и професионализмът. Оказахме се зле подготвени поради наличието на неприоритетни професии, за сметка на липсата на специалисти в ключови работни отрасли за справяне с извънредната ситуация[15].

Инициативите за промени у нас зависят от това кои сили и с какви платформи ще излязат за стопанския, социалния и политическия живот.

От икономическа гледна точка за страните от съвременния свят съществуват четири възможни сценария: 1. установяване на първобитен пазар; 2. силен държавен капитализъм; 3. радикален държавен социализъм и 4.  трансформиране в едно голямо съобщество, изградено върху основите на взаимопомощ. Всяка една от тези перспективи е напълно възможна, а може би дори еднакво желана от различни политически сили[16]. При нас е още рано да се прогнозира какъв път ще поеме страната ни, но се очертават тенденциите на политическата инициатива за промяна.

Едната е на либерално-демократичните сили, които сега като управляващи организират дейностите по преодоляване на пандемията. Мерките за нейното овладяване вероятно ще им осигурят имидж за участие в бъдещите избори.

Другата възможност е преодоляването на трудностите да се поемат от една по-широка коалиция. В нея да се включат политически сили, които, за да работят съвместно, е необходимо да се ръководят много по-уверено от принципите на демокрацията в националния живот. Тъй като пандемията показа, че те все още не сработват в духа на изискванията да бъдем национално отговорни като граждани, социални групи и политически партии. Това е така, защото ни липсва необходимата национална консолидация да се борим с трудностите. В този смисъл прав е Андрей Пантев, когато заявява, че на „първо място правилата и принципите на демокрацията – проработват в условията на национална консолидация, т.е. когато всички осъзнават принадлежността си към националната общност и са обединени икономически от модерно стопанство. На второ място успешното вграждане на една нация в международната стопанска циркулация е условие да “проработи” демокрацията и при провеждане на международната ѝ политика с другите нации“[17].

Ето защо е задължително политическите сили, поели отговорностите по преодоляване на кризата, да се ръководят от ценностите на демокрацията, записани в преамбюла на Конституцията. На първо място в него се издигат правата на личността, нейното достойнство и сигурност като върховен принцип. На второ място е неотменният дълг да пазим националното и държавното единство на България. Това са висши принципи и ръководни начала на политическия живот в България.

От тези позиции решенията и действията на овластените партии трябва да изразяват интересите на гражданите, които са ги упълномощили в духа на национално държавно единство. В стопанската сфера това означава, че ще се дава шанс на всички форми на икономическа активност – дребна, средна и едра, както кооперативна и държавната. Те са поставени в пазарна среда да работят за себе си и в обществен интерес. Освен това общонационален интерес е да се даде шанс на социалната мисия на държавата по отношение на грижите за децата, образованието на младите хора, здравеопазването и за възрастните граждани. Здравната криза привлече общественото внимание и върху значимостта на науката, образованието и културата за преодоляване на трудностите, както и върху необходимостта от тяхното дигитализиране и усъвършенстване в унисон с високите технологии, достъпни през XXI век.

Simon Mair в публикувана статия за BBC „Как корона вирусът ще промени света?“, заявява, че „Това, от което ние имаме нужда, е различен начин, по който да възприемаме икономиката. Склонни сме да възприемаме икономиката като покупко-продажба на стоки – от консуматорска гледна точка. Но икономиката не е само това и не трябва да бъде. В основата си икономиката е начинът, по който ние превръщаме ресурси в стоки/неща, от които имаме нужда, за да живеем. Пречупено през тази призма, започваме да виждаме повече възможности да живеем по начин, по който да произвеждаме по-малко, без да влошаваме своето икономическо състояние“[18]. Тези идеи според нас са в духа на принципа „пазарна икономика – да, пазарно общество – не”.

Може би пандемията от Ковид-19 е сигнал, че ние се нуждаем от промяна, която да преодолее съществуващите недостатъци на нашата политическа, икономическа и социална система.

В момента живеем в свят на социална дистанция, но нека не я превръщаме и в политическа апатия. Тя ще е по-страшна и пагубна за нас, тъй като физическите бариери ще паднат рано или късно, но политическите и икономическите проблеми ще останат.

Може би е твърде оптимистично да се надяваме, че пандемията ще промени всичко, когато става дума за нагласите на правителството и политическия фракционализъм, който в настоящето белязва Западните демокрации. От нашата несъмнено песимистична перспектива, пандемията може би ще влоши и задълбочи кризата, която нашите политически и икономически институции вече изпитват, заключават Marie-Eve Desrosiers и Philippe Lagassé [19].

Но имаме ресурси на политическа култура и традиции на взаимопомощ, които могат да ни обединят и със солидарни действия в името на своето бъдеще да излезем от кризата и да оцелеем като народ.

Днес е 2 юни.

След малко отвън ще завият сирените.

Някои от нас ще спрат, може би по инерция. Други ще спрат от куртоазия, други нямат да спрат, защото не виждат смисъла да участват в това преклонение. Когато повечето хора спрат да спират, това означава едно – безразличие към общата ни съдба.

Държави и народи са си отивали много често не поради войни, не поради нашествия или катаклизми. Преди да се случи това, те са си отишли вътрешно, духовно. Държавите и народите са си отишли от безразличие!

„Изкуството на дипломацията – 3“, худ. Михаил Хохлачев

Когато лъжата стане истина, няма връщане назад

„В правителствените съвещания трябва да се пазим от придобиването на неоправдано влияние от страна на военно-индустриалния комплекс, независимо дали това е търсено или непреднамерено.

Възможността за гибелен възход на погрешната сила съществува и ще продължи.“

Президент Дуайт Д. Айзенхауер, 17 януари 1961 г.

***

Светът се заблуждава по отношение на причините и последиците от кризата с коронавируса.

Под егидата на СЗО кризата COVID-19 беше определена като „спешна ситуация“ за общественото здраве и това се използва като претекст и оправдание за предизвикване на световен процес на икономическо, социално и политическо преструктуриране.

Прилага се социално инженерство. Правителствата са подложени на натиск да разширяват блокирането на населението и обществения живот, въпреки опустошителните икономически и социални последици.

Това, което се случва, е безпрецедентно в световната история.

Изтъкнати учени подкрепят блокирането без да им мигне окото, като „решение“ на глобалната спешна ситуация в здравеопазването.

Щедро документирани, оценките на болестта COVID-19, включително смъртността, са грубо манипулирани.

От своя страна хората се подчиняват на своите правителства. Защо? Защото се страхуват?

Причини срещу решения?

Затварянето на националните икономики, прилагано в световен мащаб, неизбежно ще доведе до бедност, масова безработица и увеличаване на смъртността. Това е акт на икономическа война.

На 30 януари 2020 г. Генералният директор на СЗО определи, че епидемията от коронавирус е международна спешна ситуация в областта на общественото здраве (PHEIC). Решението беше взето въз основа на 150 потвърдени случая извън Китай и на първите случаи на предаване от човек на човек: 6 случая в САЩ, 3 в Канада, 2 във Великобритания.

Генералният директор на СЗО имаше подкрепата на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, Биг Фарма и Световния икономически форум (WEF). Решението на СЗО да обяви глобална извънредна ситуация е взето в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, Швейцария (21-24 януари).

Един ден по-късно (31 януари) след старта на глобалната извънредна ситуация на СЗО, администрацията на Тръмп обяви, че ще откаже влизането на чуждестранни граждани, „които са пътували в Китай през последните 14 дни“. Това веднага предизвика криза във въздушния транспорт, в търговията между Китай и САЩ, както и в туристическата индустрия. Италия последва тази мярка, отменяйки всички полети до Китай на 31 януари.

Първият етап беше придружен от прекъсване на търговските отношения с Китай, както и от частично закриване на сектора за производство на износ.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и китайският лидер Си Дзинпин, архив Reuters

Веднага започна кампания срещу Китай, както и срещу етническите китайци. The Economist oтчете следното: „Коронавирусът разпространява расизъм срещу и сред етническите китайци“; „Британската китайска общност е изправена пред прояви на расизъм заради огнището на коронавирус.“

Според SCMP „Китайските общности в чужбина все повече се сблъскват със злоупотреби на  расистка основа и дискриминация на фона на коронавирусната епидемия. Някои етнически китайци, живеещи във Великобритания, твърдят, че са понесли върху себе си нарастваща враждебност заради смъртоносния вирус, произхождащ от Китай. „

Този феномен се наблюдава навсякъде и в САЩ.

Глобалната финансова криза се разрази през февруари и кулминира в драматичен срив на стойностите на фондовите борси, както и в сериозен спад на стойността на суровия нефт.

Този срив беше манипулиран. Това беше предмет на вътрешни търговски договаряния и предвиждане. Кампанията по всяване на страх изигра ключова роля в реализирането на срива на фондовата борса. През февруари около 6 трилиона долара бяха заличени от стойността на фондовите пазари в световен мащаб. Настъпиха масови загуби на лични спестявания (например за средностатистическите американци), да не споменаваме корпоративните фалити и изпадането в несъстоятелност. Това беше поле за изява на институционалните спекуланти, включително на корпоративните хедж фондове. Финансовият срив доведе до значителни приходи в джобовете на шепа финансови институции.

Финансовият крах през февруари веднага бе последван от блокирането в началото на март. Заключването и ограниченията, подпомогнати от социалния инженеринг, бяха от съществено значение за преструктурирането на световната икономика. Приложено почти едновременно в голям брой страни, блокирането предизвика затварянето на националните икономики, съчетано с дестабилизация на търговията, транспорта и инвестиционните дейности.

Пандемията е акт на икономическа война срещу човечеството, довел до глобално обедняване на населението и масова безработица.

Политиците лъжат. Нито блокирането, нито затварянето на националните икономики не представляват решение на кризата в общественото здравеопазване.

Защо политиците лъжат?

Те са политическите инструменти на финансовия естаблишмънт, включващ и „ултра богатите филантропи“. Тяхната задача е да осъществят глобалния проект за преструктуриране на икономиката, който се състои в замразяване на икономическата дейност в световен мащаб.

Относно демократите в САЩ – в случая те са загрижени в голяма степен да се противопоставят на възобновяването на американската икономика като част от предизборната им кампания 2020. Това противопоставяне на отварянето на националната и глобалната икономика се подкрепя от „Големите пари“ (Big Money).

Това е опортюнизъм или глупост. Във всички големи региони на света политиците са инструктирани от мощни финансови интереси да задържат блокирането и да предотвратят повторното отваряне на националните икономики.

Кампанията за всяване на страх надделява. Прилага се социално дистанциране. Икономиката е затворена. Налагат се тоталитарни мерки. Според д-р Паскал Сакре (Dr. Pascal Sacré)

… в някои страни пациентите могат да напуснат болницата, след като се съгласят да носят електронна гривна. Това е само един пример от всички планирани или дори вече приложени от нашите правителства тоталитарни мерки в полза на коронавирусната криза. Този процес отива много по-далеч, той е без граници и засяга голяма част от света, ако не и целия свят.

Държат ли се някои корумпирани правителства като „полицейски кучета“ с „пастирски инстинкти“?

Дали „стадото“ е твърде уплашено от своето правителство?

Аналогията може да е опростена, но въпреки това се счита за уместна от някои психолози.

„Някои породи кучета [корумпирани политици] имат стадни инстинкти, които могат да бъдат изведени с правилното обучение и насърчаване [подкупи]. …. научете кучето си [политическия пълномощник] на основно подчинение и вижте дали то [той, тя] показва умения по отношение на стадото… Винаги търсете обучител, който използва методи, основани на възнаграждения [подкупи, лична печалба, политическа подкрепа, високопоставени длъжности].“How to Teach Your Dog to Herd“ (Как да научим кучето си да живее в стадото)

Но има и друго измерение. Политиците на високи длъжности, отговорни за „убеждаването на своето стадо“, всъщност вярват на лъжите, които им се налагат от техните висши авторитети.

Лъжата се превръща в истина. Политиците подкрепят консенсуса, те прилагат социалното инженерство, те вярват в собствените си лъжи.

Американският държавен секретар Майк Помпео (в неволно словесно изпускане) тихомълком признава в свое противоречиво твърдение, че COVID-19 е „упражнение на живо“, „операция“:

„Тук не става въпрос за възмездие … Този въпрос е на дневен ред – ние сме в едно упражнение на живо, за да вземем правилните решения.“

На което президентът Тръмп отвърна „Трябваше да ни кажете.“

Тези думи ще влязат в историята.

Полевата болница в Сентръл парк, Ню Йорк. Снимка: Reuters

Нека не оставаме в плен на илюзиите; става въпрос за внимателно планирана операция. Няма нищо спонтанно или случайно. Икономическата рецесия е разработена на национално и глобално ниво. От своя страна, тази криза е интегрирана и във военно-разузнавателното планиране на САЩ и НАТО. Тя има за цел не само да отслаби Китай, Русия и Иран, но и да дестабилизира икономическата тъкан на Европейския съюз.

Разгръща се нов етап в еволюцията на глобалния капитализъм. Система за „глобално управление“, контролирана от мощни финансови интереси, включително корпоративните фондации и мозъчните центрове във Вашингтон, контролира вземането на решения както на национално, така и на глобално ниво. Националните правителства се подчиняват на Глобалното управление. Концепцията за Световно правителство е повдигната от покойния Дейвид Рокфелер на срещата на групата Билдербергер в Баден, Германия, юни 1991 г:

„Някои дори смятат, че сме част от тайна клика, която не работи за най-добрите интереси на Съединените щати, и характеризират семейството ми и мен като ‘интернационалисти’, участващи в заговор с други хора по света за изграждане на по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура, на един нов свят, ако щете. Ако това е обвинението, аз съм виновен и се гордея с това.“ (пак там)

Хората не поставят под въпрос този консенсус. Консенсус, който граничи с абсурда.

Кризата предефинира структурата на глобалния икономически пейзаж. Тя дестабилизира малките и средните предприятия по целия свят, потапя цели сектори от световната икономика, включително самолетните пътувания, туризма, търговията на дребно, производството и др. – до фалит. Заключването довежда глада в по-слабо развитите страни. И това има своите геополитически последици.

Пентагонът и американското разузнаване са част от това. Кризата с коронавируса касае войните, водени от САЩ и НАТО в Близкия изток, включително Сирия, Ирак, Афганистан и Йемен. Тя се използва и за действия срещу конкретни страни, включително Иран и Венецуела.

Тази планирана криза е безпрецедентна в световната история. Това е акт на война.

Блокирането на населението задейства процес на отделяне на човешките и материалните ресурси от производствения процес. Реалната икономика е спряна. Спадът в икономическата активност подкопава възпроизвеждането на реалния живот (“reproduction of real life”). Tова се отнася не само за поддържането и производството на жизненоважните потребности (храна, здравеопазване, образование, жилища), но и за функционирането на социалните отношения, политическите институции, културата, националната идентичност. Блокирането на реалния живот води не само до икономическа криза, но също така подкопава и унищожава самата тъкан на гражданското общество, да не говорим за правителствата и институциите в държавите (осакатени от нарастващите дългове), които в крайна сметка ще бъдат приватизирани под надзора на кредиторите от Големите пари.

Има определени конфликти в рамките на капиталистическата система, които рядко се отразяват от медиите на мейнстрийма. Милиардерите, мощните банкови и финансови институции (които са кредитори както на правителствата, така и на корпорациите) водят необявена война срещу реалната икономика. Докато представителите на финансовия и банковия естаблишмънт на Големите пари са „кредитори“, корпоративните субекти от реалната икономика, които се дестабилизират и се довеждат до фалит, са „длъжници“.

Този жесток процес не се ограничава до заличаване на малките и средните предприятия. Големите пари са кредиторите и на големите корпорации (включително авиокомпании, хотелски вериги, лаборатории за високи технологии, търговци на дребно, фирми за внос-износ и др.), които сега са на прага на банкрута.

Глобалната финансова институция не е монолитна. Тя е белязана от разделения и съперничество. Доминиращата фракция се стреми да дестабилизира конкурентите си отвътре. Резултатите са низ от фалити на регионални и национални банкови институции, както и процес на глобална финансова консолидация.

В САЩ многобройни търговци на дребно, авиокомпании, ресторантьорски и хотелиерски вериги подадоха заявления за фалит през февруари. Но това е само началото. Голямата вълна от фалити ще се случи след блокирането („Новото нормално“). А към момента на писането на този текст (1 май, бел.ред.) финансовият естаблишмънт неотстъпно притиска (корумпирани) национални правителства да отложат премахването на блокирането. И правителствата ни казват, че това е „защита на хората от вируса“.

Самолети на американските авиолинии на затворена писта в Тълса, САЩ. Снимка: Reuters

Канадската провинция Албърта, която до голяма степен зависи от петролните си приходи, върви към банкрут.

„Държавите, които представляват над 50 на сто от световния БВП, са затворени за бизнес. Икономисти, които търсят исторически сравнения, споменават катастрофата на акциите от 1929 г., икономическата криза от 1974 г. или рецесията през 2008 г. Но те признават, че всички изброени кризи не могат да се сравнят с високата цена, която може да се плати за тази пандемия.“ (Wired News UK, 29 април 2020 г.)

Във Великобритания последните доклади заявяват (това е много британско) „не знаем колко са фалиралите“.

Част от бизнес пейзажа на Великобритания може би вече е заличена завинаги, тъй като британските фирми, които се сринаха само през март, са с 21 000 повече, отколкото през същия месец преди година – според данни, събрани от Enterprise Research Centre, група от университетски изследователи.

Това, което тези доклади не споменават, са неназованите причини: кампанията за всяване на страх от името на кредиторите, инструкциите на корумпираните правителства да се затворят икономиките с твърденията, че „спасяват животи“, което е голяма лъжа. Не се спасяват никакви животи и те го знаят.

Кризата с коронавируса спря бизнеса в САЩ. Националните икономики се дестабилизират. Целта на Големите пари е да отслабят конкурентите си, да приберат остатъците от тях и в крайна сметка да изкупят или унищожат фалиралите корпорации. И имат голям избор.

Интересите на Big Money (глобалните финансови интереси) се припокриват с тези на Big Pharma, Big Oil, контрагентите на отбраната и др. Основните банкови институции в САЩ, включително JP Morgan Chase, Bank of America, Citigroup, Wells Fargo, State Street Co. и Goldman Sachs, инвестират във военната икономика, включително в разработването на ядрени оръжия по програмата за ядрени оръжия на Тръмп за 1,2 трилиона долара (създадена за първи път при Обама).

Крайната цел на Големите пари е да превърнат националните държави (тези със собствени институции и национална икономика) в „отворени икономически територии“. Такава беше съдбата на Ирак и Афганистан. Но сега това може да се направи без да се изпращат войски, а просто като се нареди на подчинените прокси правителства, съставени от корумпирани политици, да закрият икономиката си по хуманитарни причини, основавайки се на така наречената „отговорност за защита“ (R2P), без да е необходима военна намеса.

Невъзможно е точно да се изчислят или оценят пораженията. Повече от половината от световната икономика е засегната или в застой.

Нека бъдем ясни. Това е имперска програма. Какво искат световните финансови елити? Да приватизират Държавата? Да притежават и приватизират цялата планета?

Тенденцията се движи към централизация и концентрация на икономическата мощ. Силно задлъжнелите национални правителства са инструменти за правене на големи пари. Те са пълномощници. Ключовите политически назначения се контролират от лобистки групи, представляващи Уолстрийт, Военно-индустриалния комплекс, Биг Фарма, Биг Ойл, корпоративните медии, дигиталните комуникационни гиганти и т.н. Големите пари в Европа и Америка (чрез лобистки групи във Вашингтон) се стремят да контролират националните правителства.

В каква посока вървим? Какво е бъдещето на човечеството? Настоящата криза с коронавируса е сложен имперски проект, който се състои от световна доминация на шепа мултимилиардни конгломерати. Това трета световна война ли е? Глобалният капитализъм унищожава националния капитализъм.

Необявеното намерение на глобалния капитализъм е унищожаването на националната държава и нейните институции, водещо до глобална бедност в безпрецедентни мащаби.

Следващият цитат на Ленин от декември 1915 г., в разгара на Първата световна война, насочва към някои противоречия, пред които сме изправени в момента. От друга страна трябва да разберем, че няма лесни решения и че тази криза има за цел да засили империализма и обединяването на глобалния капитализъм:

„Няма съмнение, че развитието върви в посока на единно световно управление, което ще погълне всички предприятия и всички държави без изключение. Но развитието в тази посока протича при такъв стрес, с такъв темп, с такива противоречия, конфликти и конвулсии – не само икономически, но политически национални и т.н. и т.н. – че преди да бъде достигнато единното световно управление, преди съответните финансови национални столици да сформират световен съюз на ултраимпериализма, империализмът ще избухне и капитализмът ще се превърне в своята противоположност.“ *

В тази връзка е жалко, че много хора, които са „прогресивни“ (включително изтъкнати леви интелектуалци), въпреки лъжите подкрепят блокирането и закриването на икономиката като решение на извънредното положение за здравеопазването. Това е позицията на Демократическата партия в САЩ, което противоречи на здравия разум.

Истината е мощното оръжие за отблъскване на лъжите на корпоративните медии и правителствата.

Без кампанията за всяване на страх и без медийната пропаганда, действията, предприети от нашите правителства, нямаше да могат да се случат.

Но социалната изолация не пречи на финансовите елити да дават инструкции на корумпираните си политици.

От друга страна, социалното дистанциране в съчетание със строгите ограничения, се използва като средство за социално подчинение. Това възпрепятства хората да се срещат, както и да протестират срещу този т. нар. Нов световен ред.

Организация, истина и сплотеност – това е същественото за обръщането на тенденцията. Първата стъпка от световно движение се нарича контрапропаганда.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: Global Research

Група конгресмени и лидери от Демократическата партия коленичиха в мълчание във фоайето на Капитолия в продължение на 8 минути и 46 секунди – времето, през което белият полицай е държал коляното си върху врата на починалия афроамериканец Джордж Флойд. Всички коленичили бяха загърнати в африкански шалове Кенте, с което отдадоха почит на африканското наследство на черните американци. Вашингтон, 8 юни 2020 Photo: Reuters

Доста интересно е да наблюдаваме колко коментатори напълно погрешно разчитат сегашните расови бунтове или ги сравняват с предишни такива от историята на САЩ. Предполагам като казват, че тези последни бунтове са „точно като…“ или „не толкова лоши“, както минали безредици в САЩ, те се опитват да се успокоят, поддържайки илюзията, че това, което се случва сега, е с ограничена и/или временна перспектива. Но не е.

Разбира се, че има много расово насилие в историята на Съединените щати, от самото създаване на САЩ като робско общество, през огромния брой линчувания (които се случваха на Север толкова, колкото и на Юг; а тези, които се интересуват, могат да прочетат „На ръцете на неизвестни хора: линчът на Черна Америка” от Филип Дрей) до жестокото клане в Тълса (Tulsa Massacre), където дори се виждаше как черните квартали са бомбардирани от въздуха. И макар тези, които посочват, че в миналото е имало много расови бунтове, да са прави, те по същество пропускат основния факт, че настоящите „расови бунтове“ са не просто расови, а резултат от много по-сложни и нееднозначни процеси. Най-ясното доказателство за този качествено нов характер на безредиците е фактът, че те се разпространиха като пожар не само в САЩ, но и в Европа, Азия и Океания (виж тук и тук). Дори някои японци също се присъединиха към този явно чужд за тях феномен.

И така, какво става тук?

Освен ако не приемем, че датчани, белгийци или новозеландци са били жертва на американски ченгета-расисти, трябва да признаем, че това, което предизвика тази световна реакция от протести, не е лична травма от първа ръка, а само допир от „втора ръка“ до един много специфичен наратив, който се разпространява с привидно абсолютно еднообразие от наследената корпоративна циомедия (ziomedia – медия с ционистки уклон – бел. прев.) Наричам този разказ „Black is Beautiful“ („Черното е красиво“).

Движението Black is Beautiful започна в САЩ през 1960 г. и оттогава се превърна в неразделна част от западната докса (докса – общоприето мнение, бел. ред.), в идеологическа догма, която не може да бъде оспорена, без незабавно да доведе до обвинение в „расизъм“. Едновременно с това беше разработена и друга идеологическа догма – тази, която твърди, че „всички раси са равни“, но без изобщо да се дефинира понятието „раса“ или терминът „равен“. Интересното е, че идеологемите „черното е красиво“ и „расите са равни“ никога не се доказват и само се декларират, а всяко настояване тези възгледи да бъдат фактически обосновани, води до незабавно обвинение в „расизъм“.

Не ми е целта днес да оценявам достойнствата (или тяхната липса) на този наратив. Но това, което искам да отбележа, е следното: всеки разказ, който не може да бъде оспорван или поставен под въпрос, без веднага да бъде заклеймен като „расистки“, е изключително нетолерантен. Това очевидно е разказ, който се страхува от всякакво разглеждане на емпирични доказателства. И все пак онези, които иначе отричат ​​„лъжливите медии“ или казват неща от рода на „не вярвам в това, освен ако правителството не го отрича“ или „как да разбереш, когато политикът лъже и когато си отваря устата“ – тези хора изглежда нямат проблем да приемат безкритично идеологическите догми.

Освен това, основен принцип на всеки честен стремеж към истински морални ценности е той да се прилага еднакво към всички (ако ли не – тогава по дефиниция това е лицемерие). И все пак просто се опитайте да споменете нещо като „Бялото е красиво“ или, да речем, подкрепете идеята за „Национална асоциация за напредък на белите хора“ или носете тениска с надпис „White Lives Matter“ („Животът на белите има значение“, по аналогия на движението „Black Lives Matter” – “Животът на черните има значение“, бел. прев.) и веднага ще бъдете дамгосани като расист. Защо? Тъй като далеч от насърчаването на истинското „равенство“, съвременната либерална идеология наистина проповядва превъзходство на Черното – специален статус за черните, който не може да бъде даден аналогично на белите (или на други) хора.

Бели полицаи в Кари, Северна Каролина, мият краката на чернокожи пастори в знак на покаяние за убийството на Джордж Флойд, 9 юни 2020  Кадър от видео на ABC 11

Също така, тъй като повечето хора са съгласни „че красотата е в очите на гледащия“, можем веднага да заключим, че тезата „Черното е красиво“ е наистина лично мнение, а не установен факт. Вероятно това би предполагало и правото на мнение, че „Черното не е красиво“, нали? Е, късмет с това! Отново става въпрос за явен случай на предубеденост или лицемерие и най-важното – на категорично отхвърляне на всякакво противоположно мнение. И накрая, какво означава тук терминът „Черно“? Отнася ли се само за американските и субсахарските чернокожи (очевидно е така), или включва също, да речем, етиопци, сомалийци, тамили или дори австралийски аборигени? Отнася ли се и за тъмнокожи гърци или сицилианци? Отново виждаме, че категорията „Черно” е напълно безсмислена (както и категориите „Бяло” или „Жълто”, между другото).

Силно вярвам, че западните средства за масова информация, особено американските (Hollywood/Amazon/Neflix/и т.н.), буквално са промили мозъците на голяма част от слабо образованата младеж (и това се подценява!) в странна форма на поклонение на всичко Черно, в култова увереност, че всичко Черно заслужава благодарствени правостоящи овации. Оттук и внезапната поява на черни каубои, черни келти и викинги, и дори черни рицари от Кръглата маса, които, очевидно, също са били черни. (Black cowboys, Black Celts and Vikings, Black Knights of the Round Table). Съществува дори нов термин, създаден за този вид „творческо пренаписване на историята“: „далтоничен кастинг“ (color-blind casting). Очаквам първото появяване на Черната Снежанка (в опозиция на бялата като сняг Снежанка) с нетърпение… (в англ. ез. е игра на думи: Black “Snow-Black” as opposed to Snow-White, бел. прев.)

Типичен пример за „далтоничен кастинг“, в който главните роли на древногръцки герои и богове са поверени на чернокожи актьори в сериала на BBC „Троя – падането на един град“ (Troy: Fall of a City“), 2018

Всичко това би било доста безобидно и дори комично, ако не беше другата страна на идеологическата монета: Англоционистката империя напълно и изчерпателно загуби всякакъв вид морални или политически авторитети, както в САЩ, така и в ЕС, също и в нациите на „5-те очи“ (САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, бел.ред.) и други американски колонии като Германия или Япония. В миналото Англоционистката империя беше също толкова пагубна, колкото и днес, но поне имаше средства да осигури висока степен на материално благосъстояние за своите граждани. Но сега, когато Империята се разпада и е в голяма икономическа криза, все повече хора обръщат гнева си срещу собственото си правителство или, може би дори по-точно, срещу неприлично заможните управляващи класи, които имат тотален контрол върху политическата сцена на САЩ и ЕС.

Спомнете си какво пише Джордж Оруел в шедьовъра си „1984“: „Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, стъпил върху човешко лице – завинаги.“ Вярвам, че много хора, черни и бели, почувстваха нещо подобно, когато видяха ужасяващите кадри от бавното убийство на Джордж Флойд от шайка тъпи бели ченгета. Да, кадрите не показват ботуша на Оруел, но начинът, по който ченгето притискаше с коляното си врата на Флойд, изпрати същото съобщение – „съпротивата е безполезна, ние ще ви смажем“. И много отчуждени и обезверени хора (черни и бели) изпитаха дълбоко чувство на възмущение и дори ярост, оттам и експлозията на безредици по целия свят.

„Джордж Оруел беше прав“. Снимка: неизвестен автор

Просто казано, нещата няма да се оправят. Нито САЩ (като съдържател на империята), нито самата империя (която е паразит, живеещ извън САЩ) не са в състояние да се реформират. Този влак е изпуснат много отдавна (изглежда, че 80% от американците в САЩ са съгласни с това). Докато Империята (мислена като „Западът“) все още имаше някаква правдоподобност, тя можеше поне да се преструва, че е готова да поправи много свои неоспорими грешки, без да се саморазруши в този процес. В крайна сметка, най-добрият начин да контролирате потенциално опасна опозиция е да проникнете в нея и след това да я пренасочите в безопасна посока (това всъщност е основната роля, която се даде на лявото крило на Демократическата партия и на нейните лидери, претендиращи да бъдат революционери, като Бърни Сандерс и Тулси Габард: те са превъзнасяният предпазен клапан). Освен това цялото движение на Black Lives Matter (BLM) – било то расистко и действащо с насилие – има точно нулев потенциал да реформира, дори частично, западното общество (унищожаването на полицейските управления не е състоятелно). Това обаче не означава, че BLM не може да допринесе значително за окончателния крах на империята. В крайна сметка това, което виждаме днес, е че всички, символизиращи силата на това общество (политици, ченгета, корпорации, религиозни лидери и т.н.) „подвиват коляно“ пред това, което всяко психически здраво общество веднага би признало за криминални бунтове като по учебник. А когато някой политик се осмели да апелира за пълно възстановяване на закона и реда, той е подложен на охулване заедно с редактора на медията, която се осмели да го публикува. С други думи,

Минеаполис, САЩ, 27 май 2020 / Photo: Carlos Gonzales/Star Tribune via AP

Това не е по-различно от случилото се със Съветския съюз в края на 80-те години, когато в общи линии целият управляващ елит смяташе, че е загубил всякаква воля да се изправи срещу опозицията и когато стана модерно да се удря по всичко съветско (голяма част от което наистина заслужаваше много от тези удари, но не всичко!). Това състояние на нещата доведе, първо, до разпада на съветското общество и Съветския съюз през 1991 г., и второ, до колапса на руското общество през 1993 г. Съветският съюз, също като Съединените щати, е роден от кървава баня и в продължение на десетилетия съветските лидери можеха да използват своите милиции, силите за сигурност и дори военните, за да смажат всяко несъгласие, както се случва с клането в  Новочеркаск през 1962 г. Въпреки това, през 1991 и 1993 г. дори специалните сили на КГБ отказват да предприемат действия срещу демонстрантите. Защо? Защото до 1990 г. Съветската империя също беше напълно „подвила коляно“ пред (въображаемия) Запад, точно както Западът днес „подвива коляно“ пред (въображаемата, подобна на Wakanda) Африка. Като се имат предвид злините, които Западът е причинил на африканския континент като цяло и особено на Субсахарска Африка, тук има някаква съдбоносна справедливост, но това ще бъде много малка утеха за всички хора (независимо от расата), които днес страдат от престъпния хаос на вдъхновените от Black Lives Matter тълпи (или от насилието на полицейските служби в тази връзка!).

Е, заради едно нещо не е нужно да избираме между бял и черен расизъм. Всъщност единствената логична (и морална) позиция днес е да се отхвърлят всякакви форми на расизъм, в това число и промотираните от Холивуд анти-бял и про-черен расизъм (и, бих добавил, антисемейния, анти-мъжкия и антихристиянския наратив). И най-вече трябва да отхвърлим анти-белия расизъм не заради самото съществуване на бялата раса, а защото сегашната антирасистка идеология е също толкова потискаща и нетолерантна, колкото расистката анти-черна (и не само!) идеология от разцвета на Западната империя. Врагът на моя враг НЕ винаги е мой приятел и между привържениците на превъзходството на бялата раса и привържениците на превъзходството на черната раса, единственият морален избор е категорично да се отхвърлят всякакви форми на превъзходство, и особено това превъзходство, насърчавано от онези, които потискат всички нас: мултиетническите управляващи класи на империята.

Така че нека лидерите на империята да си подвиват коляно, щом искат: нека покажат малодушието и лицемерието си.

Ние не трябва да го правим. Да, необходима е много повече смелост, за да се изкажем против преобладаващите идеологически догми, отколкото кротко да папагалстваме официалния разказ. Това е цената, която трябва да се плати за истинската, вътрешната свобода.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: The Saker

Представете си, че живеете в свят, за който ви казват, че е демокрация – и дори може да го повярвате – но всъщност животът и съдбата ви са в ръцете на няколко ултрабогати, много могъщи и безчовечни олигарси. Те могат да бъдат наречени Deep State (Дълбоката държава), или просто The Beast (Звярът), или нещо друго, неясно и непроследимо – няма значение. Те са по-малко от 0,0001%.

За липсата на по-добро наименование, нека засега ги наречем „Неясните субекти“.

Тези неясни субекти, които претендират, че управляват нашия свят, никога не са били избирани. Не е нужно да ги назоваваме по име. Ще разберете кои са те, защо някои от тях са известни, а други от тях са напълно невидими. Те са създали структури и обществени организми без никакъв юридически формат и са извън международното законодателство. Те са фасадата на Звяра. Може би има няколко конкуриращи се зверове. Но те имат една и съща цел: Нов или Единен световен ред.

Кадър от Световния иконoмически форум в Давос, януари 2020. Photo: Mattias Nutt

Неясните субекти управляват например и ежегодния Световен икономически форум в Давос (World Economic Forum – WEF, представляващ Голямата индустрия, Големите пари и Голямата слава), групата G7, групата G20 (лидерите на икономически „най-силните“ страни). Съществуват и някои по-малки организации, наречени Билдерберг (Bilderberg Society), Съветът за външни отношения (CFR – нестопански мозъчен тръст в САЩ, специализиран във външната политика и международните отношения със седалище в Ню Йорк и Вашингтон – бел. ред.), Чатъм Хаус (Chatham House, известен още като Кралски институт за международни отношения – мозъчен тръст със седалище в Лондон с мисията да анализира и насърчава разрешаването на важни международни въпроси – бел. ред.) и други.

Членовете на всички тези организации се припокриват. Дори този разширен челен състав в комбинация помежду си представлява по-малко от 0,001%. Всички те са се наложили над суверенните национални избраници и конституционните правителства и над международния световен орган ООН.

На практика те погълнаха Организацията на обединените нации, за да изпълнява ООН тяхната воля. Генералните директори на ООН, както и генералните директори на множеството й организации, се избират най-вече от САЩ, с одобрителното кимване на европейските им васали – и с това е съобразен политическият и психологическият профил на съответния кандидат. Ако обаче неговото или нейното ръководство на ООН или на някоя от съответните организации не дава нужните резултати, дните му са преброени. Свързани или създадени от Дълбоката държава са също Европейският съюз, Световната банка, Международният валутен фонд (МВФ), Бретън-Уудските институции, както и Световната търговска организация (СТО) – и – това не е грешка – Международният наказателен съд в Хага (МНС), който на практика няма „зъби“. Просто за да е сигурно, че законът винаги е на страната на беззаконните.

Президентът на Световния икономически форум Клаус Шваб и Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Давос, 22 януари 2020. Photo: Mattias Nutt

Като притурка към основните международни финансови институции, Световната банка и МВФ, съществуват и така наречените банки за регионално развитие и други подобни финансови институции, които поддържат контрола над страните от съответните региони.

В крайна сметка тази финансова или дългова икономика контролира всичко. Западният неолиберален бандитизъм създаде система, в която политическото неподчинение може да бъде наказано с икономическо потисничество или с откровен грабеж на националните активи в международното пространство. Общият знаменател на системата е (все още) вездесъщият американски долар.

Върховната власт на тези неясни и неизбирани от никого субекти става все по-очевидна. Ние, народите, считаме за „нормално“ те да вземат решенията, а не тези, които ние наричаме – или някога сме били горди да наричаме – наши суверенни нации и суверенно избрани правителства. Последните се превърнаха в стадо послушни овце. Звярът постепенно и тихо ги подчини. Не се усетихме. Това е тактиката на „отрязване от салама“: отрязват се от салама много тънки филийки и когато все пак саламът свърши, осъзнавате, че не ви е останало нищо; че вашата свобода, гражданските и човешките ви права ги няма. Но тогава вече е късно. Пример за това е Патриотичният закон на САЩ (USA Patriot Act). Той беше подготвен преди 9/11. След като 11 септември „се случи“, патриотичното законодателство беше спуснато през Конгреса за нула време – в името на бъдещата защита на хората – а хората го искаха от страх – и – бинго, Патриотичният закон отне около 90% от свободите и гражданските права на американското население. Окончателно.

Ние бяхме поробени от Звяра. Той взима решенията за възхода или срива на нашите икономики, за това кой трябва да бъде обвързан с дълг, кога и къде трябва да избухне пандемия, както и за условията за оцеляване в пандемията, например социалното заключване. И на всичкото отгоре – инструментите, които Дълбоката държава използва много умело, са мъничък невидим враг, наречен вирус, и огромно, но също така невидимо чудовище, наречено СТРАХ. Това ни държи далече от улицата, от събирането с приятелите, от социалните ни забавления, театъра, спорта или пикника в парка.

Photo: Getty Images Xesai

Скоро Звярът ще реши кой да живее и кой да умре, буквално – ако го позволим. Това може да не е толкова далече. Още една вълна на пандемията и хората могат да умоляват, да викат и да крещят за ваксината заради камбанния звън на своята смърт, за огромните доходи на Биг Фарма – и за целите на евгенистите, които цинично бродят по света – вижте това. Все още има време да кажем заедно НЕ. Заедно и солидарно.

Вземете най-новия случай на крещяща измама. Удобно, след като първата вълна на Covid-19 премина (поне в Глобалния север, където се вземат основните световни решения), в началото на юни 2020 г. неизбираният президент на Световния икономически форум (WEF) Клаус Шваб обяви Голямото нулиране („The Great Reset“). Възползвайки се от икономическия колапс – кризисният шок, както в „Шоковата доктрина“ – г-н Шваб, един от „фронтмените“ на Дълбоката държава, обяви открито какво ще обсъжда WEF и какво ще реши за идващия нов свят на следващия си форум в Давос през януари 2021 г. За повече подробности вижте това.

Форумът ще се фокусира своевременно върху опазване на онова, което е останало от Майката Земя; очевидно в центъра ще бъде създаденото от човека „Глобално затопляне“, базирано на нулеви въглеродни емисии (CO2). Инструментът за тази защита на природата и човечеството ще бъде Програмата на ООН 2030 г. – която е равна на Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР – Sustainable Development Goals – SDG). Програмата ще се съсредоточи върху това как да възстановим умишлено унищожената глобална икономика, като спазваме („зелените“) принципи на 17-те Цели на ООН за устойчиво развитие.

Имайте предвид, че всичко е свързано. Тук няма случайности. Прословутата Програма 2021 на ООН, която съвпада и ще бъде допълнена от така наречената Програма 2030, през януари 2021 г. ще бъде надлежно въведена в официалната декларация на Световния икономически форум (WEF) за Голямото нулиране. По същия начин изпълнението на програмата за Голямото нулиране започна още през януари 2020 г. с пускането на пандемията от COVID-19 – планирана в продължение на десетилетия, като най-новите видими събития са Докладът на Рокфелер за 2010 г. (2010 Rockefeller Report) с неговия „Сценарий за заключване“ (“Lockstep Scenario”), както и Събитие 201 от 18 октомври 2019 г. в Ню Йорк, което компютърно симулира пандемия с коронавирус, прогнозирайки 65 милиона смъртни случая за 18 месеца и разруха в икономиката – и това беше програмирано само няколко седмици преди старта на действителната пандемия COVID-19. Вижте “COVID-19, Сега живеем в сценария „Заключване на стъпките“, това и това.

Расовите бунтове, инициирани от движението Black Lives Matter (финансирано от Фондация „Форд“ и Фондация „Отворено общество“ на Сорос) след бруталното убийство на афроамериканеца Джордж Флойд от шайка на полицията в Минеаполис и разпространили се за нула време като пожар в повече от 160 градове – първо в САЩ, а след това и в Европа – не са свързани само с дневния ред на Дълбоката държава. Те бяха удобно отклоняване на вниманието от човешката катастрофа, останала след Covid-19. Вижте и това.

Бунтовете в Минеаполис, 29 май 2020. Photo: AFP

Престъпният план на Дълбоката държава за изпълнение на това, което реално стои зад Програмата на ООН 2030, е малко известната Програма ID2020. Вижте „Пандемията COVID-19: Истинската опасност е „Програма ID2020“. Тя е създадена и финансирана от гуруто на ваксините Бил Гейтс, както и от GAVI (Глобален алианс за ваксини и имунизации), асоциацията на Биг Фарма – участваща в създаването на ваксините за коронавируса и финансираща заедно с Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс (BMGF) голяма част от бюджета на Световната здравна организация (СЗО).

Голямото нулиране, както бе обявено от Клаус Шваб от Световния икономически форум, се предполага, че се прилага по Програма ID2020. Тя е повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Програма ID2020 дори е закрепена в Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), тъй като ЦУР 16.9 гласи: „до 2030 г. предоставя легална [цифрова] идентичност за всички, включително безплатна регистрация при раждане“. Това напълно се вписва в общата цел на ЦУР 16: ”Насърчаване на мирни и инклузивни общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и инклузивни институции на всички нива.“

Следвайки официалния път на Програмата на ООН 2030 за постигане на ЦУР, „изпълняващата“ Програма ID2020 – която в момента се тества върху ученици в Бангладеш – ще предостави цифрови идентификационни номера, вероятно под формата на нано-чипове, имплантирани заедно със задължителни ваксинационни програми; ще ускори цифровизацията на парите и внедряването на 5G – което би било необходимо за качване и наблюдение на личните данни в нано-чиповете и за контрол на популацията. Програма ID2020 най-вероятно ще включва и „подпрограми“ – чрез ваксинация? – за значително намаляване на световното население. Евгениката е важен компонент в контрола на бъдещото световно население в Новия/Единен световен ред – вижте също Монумента-пътеводител* в Джорджия, мистериозно построен през 1980 г.

Каменният монумент в Джорджия, САЩ

Управляващият елит използва блокирането на населението като инструмент за осъществяване на тази програма. Изпълнението й естествено ще бъде изправено пред масови протести, организирани и финансирани по същите направления, както бяха и протестите на Black Lives Matter (BLM). Те може да не са мирни – а е възможно и да не се планират като мирни. Защото за да се контролира населението в САЩ и в Европа, където биха се очаквали повече граждански вълнения, е необходимо тотално милитаризиране. И това е в процес на подготовка.

В своето есе “Голямата плантация“ Джон Степлинг съобщава информация от статия в Ню Йорк Таймс –

„Минимум 93 763 картечници, 180 718 касети с патрони, стотици заглушители и неизвестен брой гранатомети са предоставени на държавните и местните полицейски управления в САЩ от 2006 г. Това е в допълнение към поне 533 самолети и хеликоптери и 432 броя MRAP – бронирани превозни средства, защитени от мини и устойчиви на засада – с височина 9 фута и с оръжейни кули; и повече от 44 900 бройки оборудване за нощно виждане, редовно използвани в нощни операции в Афганистан и Ирак.“

Авторът добавя, че тази милитаризация е част от по-голяма тенденция. От края на 90-те години около 89% от полицейските управления в Съединените щати, обслужващи население от 50 000 души или повече, са имали PPU (Police Paramilitary Unit – Полицейски военизиран отряд, бел. прев.), почти двойно повече от съществуващите в средата на 80-те години. Степлинг нарича тези милитаризирани полиции Новото Гестапо.

Дори преди COVID-19 около 15% до 20% от населението в САЩ е било на или под границата на бедността. Икономическата разруха след блокирането най-малкото ще удвои този процент – и значително ще увеличи риска от граждански сътресения и сблъсъци с властите, като допълнително ще подсили мотивите за милитаризирани полицейски сили.

Никой от тези сценарии, разбира се, няма да бъде представен на публиката на Световния икономически форум в Давос през януари 2021 г. Това са решения, взети при затворени врати от ключовите участници на Дълбоката държава. Този грандиозен план за Голямо нулиране обаче не трябва да се случи. Поне половината от световното население и някои от най-мощните в икономическо и военно отношение държави – като Китай и Русия – са против него. „Нулиране“ може би да, но не в тези условия, посочени от Запада. Всъщност в Китай вече се случва известно нулиране, свързано с въвеждането от Народната банка на Китай на нова криптовалута, базирана на блокчейн – криптовалута RMB или юан. Това е не просто твърда валута, основана на солидна икономика, но е обезпечена и със злато.

Докато президентът Тръмп продължава да обвинява Китай за нелоялна търговия, за погрешно управление на пандемията, за кражба на права на собственост и заявява, че Китай зависи от САЩ и че САЩ ще прекъснат търговските си връзки с Китай или напълно ще прекъснат всякакви връзки, Китай приема това говорене на Тръмп като блъф и тихо се преориентира към страните от АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия) плюс Япония (да, Япония!) и Южна Корея, с които търговията вече е около 15% от цялата търговия на Китай и се очаква да се удвои през следващите пет години.

Доналд Тръмп и Си Дзипин в Пекин, ноември 2017. Photo: Getty Images

Въпреки блокирането на икономиката и прекъсването на търговията, общият износ на Китай се възстанови с 3.2% увеличение през април (спрямо април 2019 г.). Това общо постижение в износа на Китай обаче беше придружено от драматичен спад в търговията между САЩ и Китай. Китайският износ за САЩ е намалял със 7,9% през април (спрямо април 2019 г.)   

Ясно е, че по-голямата част от индустрията в САЩ не би могла да оцелее без китайските вериги за доставки. Зависимостта на Запада от китайските доставки на медицински продукти е особено голяма. Да не говорим за китайската зависимост от американските потребители. През 2019 г. общото потребление в САЩ, около 70% от БВП, възлиза на 13,3 трилиона долара, от които голямо количество се внася директно от Китай или зависи от съставки, произведени в Китай.

Босовете от Световния икономически форум са изправени пред истинска дилема. Планът им зависи много от господството на долара, което ще продължи да им осигурява налагането на санкции и конфискуването на активи от онези страни, които се противопоставят на управлението на САЩ; хегемонията на долара прави възможно и налагането на компонентите по схемата на Голямото нулиране, както беше описано по-горе.

В момента доларът представлява фиатни пари, дългови пари, създадени „от въздуха“. Той няма никакво обезпечение. Следователно стойността му като резервна валута все повече намалява, особено по отношение на новата криптовалута от Китай. За да се конкурира с китайския юан, правителството на САЩ ще трябва да преосмисли своята парична схема Понци, като се дистанцира от Закона за федералния резерв от 1913 г. и започне да отпечатва пари на базата на  собствената си американска икономика – и евентуално подплатени със злато пари (криптовалути), а не фиатни FED-пари, както е днес. Това би означавало прекъсване на връзките (които са на повече от 100 години) с Федералния резерв (FED), собственост на клана Rothschild и Co., и създаване на реална централна банка, собственост на хората. Не е невъзможно, но е твърде невероятно. Два Звяра могат да се сблъскат, тъй като световната власт е заложена на карта.

Междувременно Китай, с неговата философия за безкрайно създаване, ще продължи да прогресира неудържимо с плана си за гигантско социално-икономическо развитие през 21-ви век, ще разгръща инициативата си Един пояс, един път, свързваща частите на света с инфраструктура за сухопътен и морски транспорт; ще развива съвместни изследвания и индустриални проекти, културен обмен – и не на последно място, международна търговия на принципа „печалба-печалба“ с равенство за всички партньори – към многополюсен свят, към свят с общо бъдеще за човечеството.

Днес вече повече от 120 страни са свързани с глобалната инициатива за развитие Един пояс, един път (Belt and Road Initiative – BRI) – и полето е широко отворено, за да се присъединят и други – и да се противопоставят, демаскират и изключат от Голямото нулиране на Запада.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: Global Research

Резюме на отговорите на Президента Румен Радев на журналистически въпроси при посещението му в Плиска, 27 юни 2020

Пред всяко едно управление има много рискове, но виждате, че ние имаме пробив в сигурността, и то на управлението на държавата в лицето на министър-председателя. По този начин България се разкрива в една изключително негативна светлина пред света. Лепна се едно наистина позорно петно. И тук е мястото на службите да се изясни ситуацията и да се вземат мерки подобно нещо да не се допуска повече.

Такъв имидж ни представя като мутренска държава и срива усилията и лишенията на цяло едно поколение за нашата евроинтеграция. Световните медии вече се занимават с шкафчето на премиера и неговите разговори. Ако съдим по неговата логика, той не само трябва да млъкне, но не трябва да се показва изобщо.

И тук е мястото на службите да се изясни цялата тази ситуация – какви мерки могат да се предприемат, така че това да не се допуска.

Ежедневно чуваме декларации от прокуратурата как имат еднакъв подход, независимо от социално и обществено положение. Което наистина гали ухото. Но тези думи ежедневно катастрофират в действителността, защото виждаме как се прилага абсолютно селективен подход и двойни стандарти – и по отношение на казуси, и по отношение на тяхното хвърляне в публичното пространство, и по отношение на тяхното криене. По този начин се създава недоверие у хората за прокурорски рекет.

С такъв тип отношение не може да цари справедливост и властта би трябвало да осъзнава, че крачи към пропастта, защото кой нормален инвеститор ще вложи парите си в България, когато вижда, че тук се погазва законът.

Хиляди българи емигрираха, а сега ще започне да напуска и бизнесът.

Ген. Майкъл Флин / Photo: Brendan Smialowski/Agence France-Presse – Getty Images

Веднъж ми казаха, че ако не внимаваме, 2% от хората (страстните и енергичните) ще контролират останалите 98% (безразличните и безучастните) през 100% от времето.

Колкото повече мисля за тази фраза, толкова повече вярвам в нея. Сега има малка група страстни, енергични хора, които действат усилено, за да унищожат нашия американски начин на живот. Измяната и предателството се разрастват, а върховенството на закона и служителите на реда, които поддържат законите, са подложени на огромен натиск, както никога досега в историята на нашата страна. Тези енергични 2% от хората изглежда печелят.

Въпреки че има безброй добри хора, които се опитват да се справят с достатъчно други проблеми, нашето мълчаливо мнозинство (безразличните) вече не може да мълчи.

Ако Съединените щати искат да оцелеят под натиска на социализма и ако искаме да продължим да се ползваме от самоуправлението и от нашите трудно извоювани права и свободи, трябва да разберем, че има две противоположни сили: Едната са „децата на светлината“ а другата са „децата на мрака“.

Както неотдавна писах, изкуството и упражняването на самоуправление изискват активно участие на всеки един американец. И не се шегувах! Гласуването е само част от това активно участие. Също така, от време на време, мълчаливото мнозинство е завладяно от „дързостта и решителността“ на малки, добре организирани, енергични групи. Сега е време ние, мълчаливото мнозинство (безразличните), да демонстрираме и двете.

Изпитанията на нашето съвремие, както е и във военно време, са огромни, а последиците са тежки и изглеждат непреодолими.

Както ми каза една жена, която е полицай във Вирджиния, „Хората не се чувстват в безопасност по домовете си, а полицията е толкова деморализирана, че не можем да функционираме както е необходимо. По време на моите 23 години в полицейското управление, никога не съм виждала морала на толкова ниско ниво.“

Семейна двойка от Сейнт Луис, Мисури, защитава къщата си с огнестрелно оръжие, след като шествие от 300 протестиращи навлиза в територията на имота им на път към дома на кмета Лида Крюсън / 28 юни 2020 г. / Photo: Reuters/Lawrence Bryant TPX IMAGES OF THE DAY

Друга жена от Мисисипи ми сподели, че се нуждаем нашите лидери „да действат с твърда ръка. Хората губят търпение. Просто всичко това трябва да бъде спряно! Законите ТРЯБВА да се прилагат… никой не е над закона.“

Но не се предавайте. Чрез умни, категорични действия от страна на уверени граждани-патриоти, можем да вземем надмощие. Никога не забравяйте, че нашият враг (тъмните сили) неизменно имат своите трудности, за които ние не сме осведомени.

За повечето американци тези сили изглеждат твърде мощни. Но аз чувствам, че те са отчаяни. Също така усещам, че само един лек тласък от наша страна е достатъчен за поражението на тези сили. Как трябва да се породи този тласък?

Молитвите помагат и са от значение, но действията също са средство за защита. Нашите професионалисти от сферата на правоприлагането, от диспечера до следователя и от ченгето до комисаря, са на първата линия в защитата срещу корумпираните и престъпниците. Така оставаме (засега) в състояние на сравнително спокойно съществуване.

Трябва да ги подкрепяме с цялото си сърце. Те не са врагът; те внасят светлина в тъмната нощ чрез своята храброст и решителност да вършат работата си без фанфари и с огромна саможертва.

Полицаи в екипировка за безредици охраняват State House в Бостън, 27 юни 2020 / Photo: Joseph Prezioso / AFP via Getty Images

Мълчаливото мнозинство (безразличните) са склонни да вървят по пътя, който им сочат онези, които ги предвождат. Но ние не сме просто изпълнители на нечии мисли и на предварително начертани посоки; ние сме хора, пълни с всички надежди и страхове, които са наследили телата ни. Не трябва да се изгубим в тази битка. Трябва упорито да следваме нашия здрав разум, даден ни от Бога.

Търсете истината, борете се за нея във всичко, което се появява пред вас. Не вярвайте на фалшивите новини и на лъжливите пророци; доверете се на собствените си инстинкти и здравия си разум. Онези, които имат съвест, знаят много добре разликата между правилно и грешно, а тези, притежаващи смелост, винаги ще избират трудната справедливост пред лесната неправда.

Вярвам, че атаките, на които сме подложени днес, са част от добре организирана и финансирана кампания, която използва расизма като оръжие за объркване на нашето позициониране на бойното поле. Това оръжие се използва за улесняване и легитимиране на насилието и престъпността, а не за търсене или служене на истината.

Оръжията на тъмните сили, разположени срещу нас, служат на една цел: да насърчават радикалните социални промени чрез упражняване на власт и контрол. Социализмът и създаването на социалистическо общество са тяхната крайна цел.

Те имат намерението да прогонят и Бога от нашите семейства, от нашите училища и съдилища. Дори се опитват да отстранят Бога от църквите ни, и като цяло се надяват въобще да премахнат Бога от ежедневието ни.

Не забравяйте, че ние ще останем единни само като „един народ пред лицето на Бога“.

И да, има противодействие от силите на тъмнината. Ние обаче трябва да окажем съпротива на тези атаки и да се опитаме да погледнем оптимистично на нашата ситуация. Както е по време на война, оптимизмът може да бъде завладяващ и да помогне за подчиняването на всяко нарастващо чувство на страх.

Трябва обаче да бъдем с ясно съзнание в този оптимизъм. В противен случай може да се изгубим, обезсърчени и отчаяни от всички неуспехи, които преживяваме. Трябва да бъдем упорити до крайната цел, която искаме да постигнем. Тази цел е да продължи да съществува непоколебимо конституционната република, основана на християнските ценности и принципи. Не трябва да се страхуваме от тях и да прегръщаме всички останали.

Нашият път изисква корекция на курса. За да продължим опита си с демокрацията и занапред, трябва да се борим, да отхвърлим изтърканите и неуспешни политически пътища и вместо това да следваме по-правилен път, осветен с ярката светлина на свободата; път, по който имаме все по-голям контрол върху препитанието си, а не сме контролирани от все по-малко на брой и твърде дълго властващи политици. Те ни изхвърлиха като ненужен боклук.

Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите в 111-ия конгрес на САЩ и лидер на демократите в Камарата, позира пред обективите, след като току що е скъсала демонстративно доклада на президентта Доналд Тръмп по време на годишната му реч пред Конгреса на САЩ, 5 февруари 2020 / Photo: Caroline Brehman/CQ Roll Call

Нашата воля, индивидуалните ни права и свободи остават голямо достижение, но трябва да бъдат разбирани и прилагани разумно. В това отношение не трябва да сме крайно упорити. Следвайки Конституцията като наш водач и приспособявайки се към промените, както се е случвало неведнъж в историята, научаваме повече за това какви свободи желаят хората.

На моменти обаче трябва да отстъпваме пред това, което ни е довело дотук. Не можем да си позволим да изгубим човешките си права и силния вътрешен стремеж да бъдем свободни в избора си и да дишаме чистия въздух на свободата. Трябва да се изправим и да говорим, да предизвикаме така наречените „лидери“ от правителството. Ние ги поставяме да управляват; ние можем и да ги отстраним.

На основание на нашите права и свободи, които притежаваме като американски граждани, можем да предизвикваме политическата класа и да използваме изборния процес, така че ние, хората, да бъдем в състояние да решаваме кой ще ни управлява.

Не трябва да допускаме малкият процент на силните на деня да завладее позициите ни на бойното поле в Америка. Ние, като свободно мислещи и действащи личности, трябва да имаме контрол над живота си и да не позволяваме на малцината от другите (енергичните) да променят начина ни на живот.

Към мълчаливото и понастоящем равнодушно мнозинство: Събудете се. Америка е изложена на риск да бъде изгубена в кошчето на историята с налагането на социализма. Самото сърце и душа на Америка са заложени на карта.

Във войната, както и в живота, повечето провали идват от бездействие. Ние сме изправени пред ключов момент, който може да промени хода на историята на нашата нация.

Ние, хората, трябва да предизвикаме всеки политик на всяко ниво.

Трябва да стоим изправени и да подкрепяме служителите на реда: те са острието на копието, което ни защитава от анархия.

Сега е моментът за действие.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: The Western Journal

Резюме на брифинга пред медиите на президента Румен Радев, 3 юли 2020 г.

Не виждам какво смущава държавното обвинение да публикува комуникацията ми, след като вече погази законите относно презумпцията за невинност, следствената тайна и личната кореспонденция. Единственият начин прокуратурата да покаже, че не действа селективно и манипулативно под нечий диктат, е да публикува пълния чат. В противен случай ще стане ясно, че се режисира поредният медиен скандал около президентството, за да се отвлече вниманието от тежките проблеми в управлението на държавата.

Майкъл Шеленбергер / Photo from Youtube

От името на всички природозащитници по света бих искал да се извиня официално за климатичната паника, която създадохме през последните 30 години. Промяната на климата се случва. Но това не е краят на света. Това дори не е най-сериозният ни екологичен проблем.

Може да ви изглеждам странна персона, казвайки всичко това. От 20 години аз съм климатичен активист, а от 30 години – природозащитник.

Но като енергиен експерт, помолен от Конгреса (на САЩ – бел. прев.) да предоставя обективни експертни доказателства, и поканен от Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC) да бъда професионален рецензент на следващия им Оценяващ доклад, чувствам за свой дълг да се извиня за това колко лошо ние, еколозите, подведохме цялата общественост.

„Краят е близо“, колаж от мрежата

Ето някои факти, които малко хора знаят:

– Хората не причиняват „шесто масово изчезване“ на видовете;

– Амазония не е „белият дроб на планетата“;

– Промените в климата не влошават допълнително природните бедствия;

– От 2003 г. пожарите са намалели с 25% по целия свят;

– Земята, която използваме за отглеждане на животни за месо – човечеството използва най-много земя за тази цел – е намаляла с площ, голяма почти колкото Аляска;

– Натрупването на дървесно гориво и строенето на все повече домове в близост до гори, а не климатичните промени са обяснението на въпроса защо има повече и по-опасни пожари в Австралия и Калифорния;

– Въглеродните емисии намаляват в повечето богати страни и стойностите им се понижават във Великобритания, Германия и Франция от средата на 70-те години;

– Холандия стана богата, а не бедна, докато се адаптираше към живот под морското равнище;

– Ние произвеждаме с 25% повече храна, отколкото ни е необходимо и излишъците ще продължават да се увеличават, когато планетата става по-топла;

– Загубата на естествена среда и директното убиване на диви животни са по-голяма заплаха за видовете, отколкото климатичните промени;

– Използването на дърва за отопление е много по-лошо за хората и дивата природа от изкопаемите горива;

– Предотвратяването на бъдещи пандемии изисква повече, а не по-малко индустриално селско стопанство.

Знам, че горните факти ще прозвучат като „отрицание на промяната на климата“ за много хора. Но те просто показват колко голяма е силата на климатичния алармизъм.

В действителност горните факти идват от най-добрите налични научни изследвания, включително тези, проведени от или приети от Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC), Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), Международния съюз за опазване на природата (IUCN) и други водещи научни органи.

Някои хора, когато прочетат това, ще си представят, че аз съм някакъв десен анти-еколог. Не съм. На 17 години живеех в Никарагуа, за да покажа солидарност със социалистическата революция в Сандиниста. На 23 години събирах пари за женските кооперации на Гватемала. В 20-те си години живеех около Амазония, правейки проучвания с дребни фермери, борещи се да си запазят земята. На 26 години помогнах да се разкрият лошите условия на труд във фабриките на Nike в Азия.

Майкъл Шеленбергер в Maranhão, Бразилия, 1995 / Снимка: личен архив на автора

Станах природозащитник на 16 г., когато се хвърлих в набирането на средства за Мрежата за действие за дъждовните гори (Rainforest Action Network). На 27 години помогнах за спасяването на последните незащитени древни секвои в Калифорния. През 30-те си години подкрепях възобновяемите енергийни източници и успешно помогнах да се убеди администрацията на Обама да инвестира в тях 90 милиарда долара. През последните няколко години помогнах за предотвратяването на това ядрени централи да бъдат заместени с енергия от изкопаеми горива, за да не се стигне до рязко увеличение на въглеродните емисии.

Но допреди миналата година в повечето случаи аз избягвах да говоря открито против климатичната паника. Отчасти това беше така, защото бях объркан. В крайна сметка аз нося своята вина за алармизма, както всеки друг природозащитник. Години наред определях промените в климата като „екзистенциална“ заплаха за човешката цивилизация и ги наричах „криза“.

Но най-вече бях уплашен. Останах безмълвен по отношение на кампанията за климатична дезинформация, защото се страхувах да не загубя приятелите си и финансирането. Няколко пъти събирах кураж да защитя науката за климата от онези, които я представяха невярно, но преживях тежки последици. И така аз бях предимно пасивен и не предприемах нищо, докато моите колеги-еколози плашеха обществото.

Стоях безучастен дори докато хора в Белия дом, и още повече хора, работещи в медиите, се опитваха да унищожат репутацията и кариерата на един изключителен учен, добър човек и мой приятел, Роджър Пилке-младши, дългогодишен прогресивен демократ и природозащитник, който свидетелстваше в полза на въглеродните разпоредби. Защо направиха това? Защото изследванията му доказваха, че природните бедствия не се влошават.

Но тогава, миналата година (2019), нещата излязоха извън контрол.

Александрия Окасио-Кортес (най-младият член на Конгреса на САЩ, от Демократическата партия, бел. ред.) заяви че „светът ще приключи след 12 години, ако не се заемем сериозно с изменението на климата.“ Най-популярната екологична организация във Великобритания обяви, че „климатичните промени убиват децата.“

Най-влиятелният зелен журналист в света, Бил Маккибен, нарече промените в климата „най-голямото предизвикателство, с което хората са се сблъсквали някога“ и каза, че „това ще заличи цивилизациите“.

Журналистите от мейнстрийма повтарят непрекъснато, че Амазония е „белият дроб на планетата“ и че обезлесяването е като избухването на ядрена бомба.

В резултат на това половината от анкетираните хора по света миналата година заявиха, че изменението на климата ще доведе до изчезване на човечеството. А през януари т.г. всяко едно от пет британски деца споделя в анкетите, че има кошмари, свързани с изменението на климата.

Детска рисунка, изобразяваща климатична катастрофа. / Photo: BBC

Независимо дали имате деца или не, трябва да осъзнаете колко нередно е това. Признавам, че може би съм чувствителен по темата, защото имам дъщеря тийнейджър. След като говорихме от научна гледна точка по въпроса, тя се успокои. Но приятелите й са дълбоко дезинформирани и, разбираемо, изплашени.

Така реших, че трябва да говоря открито. Знаех, че написването на няколко статии няма да е достатъчно. Трябваше ми книга, за да изложа вярно всички доказателства.

И така официалното ми извинение за всяването на страх, което причинихме, идва под формата на новата ми книга „Апокалипсис никога: защо екологичният алармизъм вреди на всички ни“ (Apocalypse Never: Why Environmental Alarmism Hurts Us All).

Книгата се основава на две десетилетия изследвания и три десетилетия екологичен активизъм. На 400 страници, като 100 от тях са бележки, „Апокалипсис никога“ обхваща изменението на климата, обезлесяването, пластмасовите отпадъци, изчезването на видовете, индустриализацията, месото, ядрената енергия и възобновяемите енергийни източници.

Някои акценти от книгата:

– Съвременното земеделие е ключ за освобождаването на човека и напредъка по отношение на околната среда;

– Най-важното за щадене на околната среда е производството на повече храна, особено месо, на по-малко земя;

– Най-важното за намаляване на замърсяването на въздуха и въглеродните емисии е преминаването в прогресията от дърва към въглища, през нефт и природен газ до уран;

– Ако добиваме 100% от енергията, която използваме, единствено с възобновяеми енергийни източници,това би довело до увеличаване на използваната земя за енергия от днешните 0,5% до 50%;

– Трябва да се стремим градовете, фермите и електроцентралите да имат по-висока, а не по-ниска плътност на мощността;

– Вегетарианството намалява вредните емисии на отделния човек с по-малко от 4%;

– Не Грийнпийс, а преминаването от китово масло към петрол и палмово масло доведе до спасяването на китовете;

– Месото от „свободни“ говеда ще изисква 20 пъти повече земя и ще произвежда 300% повече емисии;

– Догматизмът на Грийнпийс влоши раздробяването на горите на Амазония;

– Колониалният подход към опазването на горилите в Конго доведе до обратна реакция, която може да е довела до убийството на 250 слона.

Защо всички бяхме подведени до такава степен?

В последните три глави на „Апокалипсис никога“ излагам финансовите, политическите и идеологическите мотиви. Екологични групи са приели стотици милиони долари от кръгове, имащи интереси с изкопаемите горива. Групи, мотивирани от антихуманни убеждения, принудиха Световната банка да спре да се опитва да се справи с бедността и вместо това да направи бедността „устойчива“. Тревожността на човека за неговия обществен статус, депресията и враждебността към съвременната цивилизация стоят зад голяма част от мотивите и действията на алармизма.

След като осъзнаете колко лошо сме информирани, често от хора с явно нечисти и нездрави мотиви, е трудно да не се почувствате измамени.

Ще предизвика ли „Апокалипсис никога“ някаква промяна? Със сигурност има причини да се съмнявам в това.

Информационните медии разпространяват апокалиптични прогнози за изменението на климата от края на 80-те години на миналия век и изглежда нямат намерение да спрат.

16-годишната климатична активистка Грета Тунберг по време на речта й в ООН на 23 септември 2019 г. / Photo: Carlo Allegri / Reuters

Идеологията зад екологичния алармизъм – малтусианството – многократно е развенчавана от 200 години насам и все пак е по-мощна от всякога.

Но има причини и да се предполага, че екологичният алармизъм, ако не приключи сам, ще има намаляващо културно въздействие.

Пандемията с коронавируса е действителна криза, която поставя перспектива пред „кризата” с климата. Дори и да смятате, че сме реагирали пресилено, Covid-19  уби близо 500 000 души и разби икономиката по целия свят.

Научните институции, включително СЗО и IPCC, подкопаха доверието в себе си чрез непрестанно политизиране на науката. Бъдещото им съществуване и значимост зависят от смяна на ръководството и сериозна реформа.

Реалните факти все още имат значение, а социалните медии позволяват по-широк спектър от нови и независими гласове, които да противодействат на алармиращите журналисти от публикациите на мейнстрийма.

Нациите се обръщат открито към своя собствен интерес и се отдалечават от малтусианството и неолиберализма, което е добре за ядрената енергия и лошо за възобновяемите енергийни източници.

Има убедителни доказателства, че нашата високоенергийна цивилизация е по-добра за хората и природата, отколкото нискоенергийната цивилизация, в която биха ни върнали климатичните алармисти.

Поканите от IPCC и Конгреса на САЩ са признаци за нарастваща отвореност към нови мнения за изменението на климата и околната среда. Показателен е и отзвукът, който предизвика моята книга в средите на климатолозите, природозащитниците и учените по околната среда. „Апокалипсис никога“ е изключително важна книга“ – написа Ричард Роудс, спечелилият Пулицър автор на „Създаването на атомната бомба.“ „Това може би е най-важната книга за околната среда, писана някога“, каза един от основателите на модерната  климатична наука Том Уигли.

„Ние, природозащитниците, обвиняваме тези, които имат противоположни възгледи, че игнорират науката и са податливи на пристрастни твърдения – пише бившият ръководител на The Nature Conservancy Стив Маккормик.- Но твърде често сме виновни за същото. Шеленбергер предлага ‘трудна любов’: предизвикателство към укрепилата се ортодоксалност и непреклонните саморазрушителни нагласи. „Апокалипсис никога“ поднася понякога язвителни, но винаги добре аргументирани и базирани на доказателства гледни точки, спомагащи да развием „умствения си мускул“ – от това се нуждаем, за да си представим и да проектираме не само надеждно, но и постижимо бъдеще.“

Това е всичко, за което се надявах, докато писах книгата. Ако сте стигнали дотук, надявам се ще се съгласите, че не е толкова странно, колкото изглежда на пръв поглед, един природозащитник, прогресивен и климатичен активист, да почувства необходимостта да се изкаже против алармизма.

И също така се надявам да приемете моето извинение.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: Environmental Progress

Забелязвате ли какво се получава у нас на практика? След като бяхме заключени като добитък два месеца по домовете си и нямахме право дори да се разходим в парка или някъде сред природата; след като нямахме право да посетим родителите си на село или в друго населено място; след като училищата се настаниха в компютрите; и въобще – след като цялата държава беше блокирана  – почти изведнъж нашите управници развързаха всички мерки, вкл. футболни мачове, чалготеки, нощни клубове, абитуриентски балове и каквото друго се сетите – така че в момента съвсем реално ние сме в по-либерален режим дори от прословутия шведски модел за справяне с коронавируса.

Свободията е пълна и повсеместна, без никакви ограничения, освен носенето на маски в затворени публични пространства (разбира се, без баровете и ресторантите, защото явно според нашите експерти там не се хваща вирус). Резултатът – твърде често след такива масови събирания започнаха да се появяват нови локални огнища на вируса (реални или нереални – това е съвсем друга тема, за която можете да прегледате публикациите от последния месец в Мемория). Но така или иначе, властта има оправданието да обявява все по-високи бройки на заразени – дали за да усвоява едни безвъзмездни пари от ЕС за борба с Ковид-19, дали за да се пренасочват и източат пари от Здравната каса в „правилната“ посока и на „правилните“ места, дали за да ни заключат пак и да нямаме право на протести, или всичко накуп – това явно е въпрос с „повишена“ трудност.

От едната крайност се хвърлихме в другата – до постигането на пълна анархия, за която активно помага и целокупното българско население, което не е успяло да се евакуира за лятото в Гърция, а е останало тук да се задоволява с местните възможности за изкарване на ваканцията си или просто за ежедневните си развлечения.

Другият резултат –

държавите в Европа почват една по една да изключват България от списъка с „безопасните“ страни, всеки ден се анулират чартърни полети до България, групи туристи масово се отказват от резервациите си за България – и става все по-лошо за нас.

Да, мерките трябваше да се разхлабят, защото бяха абсурдни – вкл. разходките и излизането сред природата, отварянето на заведенията на открито (или ако са на закрито, да не са претъпкани с хора) и други подобни нормални неща. Но защо трябваше веднага да се отварят нощните барове, стадионите, да се позволяват абитуриентските балове – като е ясно, че там всичко е извън контрол?! Тази крайност също е абсурдна, защото на практика по този начин правителството се отказа от всякакви мерки. Което неизбежно ще доведе до нови ограничения и това явно е крайната цел – с всички произтичащи за властта благини.

Естествено, премиерът Борисов заяви, че хората са виновни за всичко, защото не спазват дистанция и разбират само от диктат, а като ги развържеш, нямат самодисциплина. Ами много ясно, че като му отвориш клубовете и стадионите, народът ще се юрне! Нали Правителството официално е позволило! Народът вярва на своя Бащица и чинно изпълнява всички разпореждания, а ако му отпуснат малко каиша – веднага се възползва и чупи синджира. За друго няма да го счупи, но виж, от хвърлянето на салфетки в чалготеките не може да се лиши. Човещинка е.

Затова и си го избират повече от 10 години.

Простите си избират Простия.

А той им дава хляб и зрелища, за да не се сетят да поискат друго. Защото станаха много снимките, записите, смс-ите – всеки ден гърми поредната бомба в тази проядена от корупция и беззаконие мафиотска държава.

Всъщност е толкова просто – нужни са елементарни, не строги, а частични мерки, касаещи струпванията на много хора в затворени пространства и на стадиони. „Отвързването“ не трябва да е толкова крайно, най-малкото заради факта, че влизаме в черния списък на рисковите страни и това е вредно както за всеки един от нас поотделно, така и за държавата като цяло.

Но както знаем, ние сме много добри в побългаряването на всичко, до което се докоснем. Дори на Шведския  модел.

Адвокатският съвет в Пловдив, както и колегиите им от Стара Загора, Благоевград, Хасково и Смолян, заедно с адвокати от цялата страна, поискаха оставката на главния прокурор Иван Гешев с позиция, която изпратиха до медиите днес.

Те искат и оставката на правосъдния министър Данаил Кирилов заради това, че и двамата са „прескочили всички граници”. Юристите заявяват готовност за ефективни протестни действия в рамките на закона.

Ето и цялата позиция на адвокатите: 

С настоящото писмо Адвокатските съвети на Пловдив, Стара Загора,  Благоевград,  Хасково и Смолян, както и колеги от цялата страна, искаме оставките на главния прокурор на България – г-н Гешев, както и на министъра на правосъдието Данаил Кирилов. Ще подготвим и подписка за оставките на Гешев и Кирилов сред българските адвокати и граждани, а при нужда ще пристъпим към ефективни протестни действия, в рамките на позволените от закона такива, до подаването на оставки от посочените две лица.

Вчера г-н Гешев надмина себе си, като прескочи всички граници, извършвайки един от най-срамните и позорни актове в най-новата история на България. Г-н Гешев поруга българската Конституция и посегна по един безпрецедентен начин на институцията на Държавния глава, очевидно демонстрирайки, чия ръка е той и каква е истинската му мисия. Без да коментираме в подробности този срамен и отвратителен акт, ние, в качеството си на юристи и български граждани, призоваваме г-н Гешев незабавно да подаде оставка като главен прокурор на България, защото, считано от вчера, той няма моралното право да изпълнява тази длъжност. Няма и нужната легитимност, доколкото човек, погазил толкова грубо Конституцията и правовия ред в страната, няма как да олицетворява институцията, призвана да гарантира тяхното спазване.

Бихме искали да припомним, че в своя позиция от 07 август 2019 г. Адвокатски съвет – Пловдив, в качеството си на орган на втората по големина колегия в страната, алармира обществеността, че г-н Иван Гешев няма необходимите нравствени и професионални качества да изпълнява функциите на главен прокурор на Република България. Още тогава пловдивските адвокати заостриха вниманието на обществото, че г-н Гешев изразява виждания и позиции, които са в директно противоречие с Конституцията и нормативната уредба в страната, и са недопустими за кандидат за тази отговорна и снабдена с изключително широки правомощия и власт длъжност. Припомняме, че тогава, в свое интервю по БНТ, г-н Гешев загатна за особеностите на личността си в професионален и морален аспект, изразявайки позиция срещу конституционно залегналия принцип на разделение на властите, изразявайки грубо неуважение към българските адвокати и погазвайки презумпцията за невиновност, която е основополагащ за съвременния наказателен процес принцип. Пловдивските адвокати призоваха Висшия съдебен съвет, при обсъждането на кандидатурата на г-н Гешев за главен прокурор, да вземе предвид изразените от него позиции при формиране на преценката дали същият отговаря на изискването за високи професионални и нравствени качества в степента, необходима за тази отговорна институция.

За съжаление, в месеците след избора на г-н Гешев за главен прокурор стана кристално ясно колко прав е бил Адвокатският съвет на Адвокатска колегия – Пловдив и колко погрешен е бил изборът на Висшия съдебен съвет на Република България. Г-н Гешев не само последователно следваше странните и противоконституционни идеи, прокламирани от него преди  избора му, но засили до крайна степен негативното си отношение към българската адвокатура, както и грубото си неуважение към презумпцията за невиновност, създавайки опасната и противозаконна практика да се представят в аванс части от събран доказателствен материал по досъдебни производства, изведен от контекста, с цел да се дискредитират определени граждани, срещу които държавният апарат е решил да окаже репресивно въздействие.

И ако за г-жа Лаура Кьовеши приоритет на службата на европейския главен прокурор е борбата срещу организираната престъпност и корупцията, то за г-н Гешев, в качеството му на главен прокурор на България, приоритет е борбата с битовата престъпност, породена от икономическите условия в страната, плод на ширещото се развитие на организираната престъпност и корупцията.

Междувременно станахме свидетели и на още едно падение на наш колега, достигнал по описан в басните на Михайловски начин до поста на правосъден министър на България.  В  профила си във Фейсбук г-н Данаил Кирилов си позволи, използвайки доста просташки език, неприсъщ на юридическата общност в страната, да коментира събития, касаещи негов колега и предшественик на поста на министър на правосъдието – г-н Христо Иванов. Вместо да се изуми от действията на служителите на НСО, разиграли се през седмицата пред очите на цялото общество, довели и до поругаването на националния флаг от хората, призвани да пазят българските институции (нещо което не е успяла да направи никоя чужда армия, а направиха гардовете на НСО), г-н Кирилов си позволи да занимава обществото с творческите си пориви и „юридическите“ си коментари по случая. В следствие на това стана очевидно за пореден път, че юридическите знания на г-н Кирилов не съответстват дори в минимална степен на изискванията на заемания от него пост. Недопустимо е министърът на правосъдието да не знае, че чл. 18 от Конституцията обявява крайбрежната плажна ивица за изключителна държавна собственост,  както и че в практиката на ВКС  и ВАС последователно е изяснено, че статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това дали за тях е издаден акт за публична държавна собственост или не тъй като, съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от ЗДС, актовете за държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права. Очевидно г-н Кирилов не познава и чл. 4 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, който предвижда, че гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морските плажове. Това е разбираемо за човек, който вярва, че може да се търси отговорност на председателя на ВКС за приетото в Тълкувателно решение на този уважаван съд, но нито една от горните позиции на г-н Кирилов не може да бъде приета, когато е изразена в качеството му на юрист и особено на министър на правосъдието. Не подхожда на министър на правосъдието да се държи като придворен шут, подобно поведение е унизително – както за институцията, така и за българската правна общност. Доколкото г-н Борисов нееднократно е заявявал позицията, че г-н Кирилов е сред най-компетентните юристи в неговата партия, на които той лично държи най-много в това му качество, то Бог да пази България от подобна „компетентност“, с чиито проявления се сблъскваме ежедневно.

Уважаеми колеги, съграждани, до вчера в опасност беше демокрацията в страната, от вчера – в опасност е държавността. Българската адвокатура не може да стои безучастна, когато се поругават по безпрецедентен начин държавните институции, правата и достойнството на българските граждани. Поради това ние апелираме за незабавни оставки на г-н Иван Гешев и на г-н Кирилов от заеманите от тях постове.

Апелираме към всички колегии и колеги в страната, които се чувстват обществено ангажирани и отговорни, да изразят своята позиция по поставените въпроси и да се включат в борбата за спасение на достойнството на българската нация, както са правили предшествениците ни много пъти преди нас!

Да живее България!

Адвокатски съвет – Пловдив
Адвокатски съвет – Стара Загора
Адвокатски съвет – Благоевград
Адвокатски съвет – Хасково
Адвокатски съвет – Смолян
Адвокати от цялата страна

Румен Радев / Снимка: Велко Ангелов / Дневник

В извънредно обръщение към нацията, излъчено по националните медии,  днес президентът Румен Радев поиска оставката на кабинета Борисов-3 и на главния прокурор Иван Гешев.

Уважаеми сънародници,

Вчерашният ден бе белязан от масови протести с искания за оставка на правителството и главния прокурор. Решението на управляващата партия да организира митинг в своя подкрепа в непосредствена близост до гражданския протест и по същото време, бе целенасочена и недопустима провокация срещу гражданския мир. В късните часове се стигна до сблъсъци между протестиращите и органите на реда.

Опитите на премиера да прехвърли отговорността за общественото напрежение не могат да заблудят никой, който познава ситуацията в България. Корупцията, всяването на страх, прокурорският рекет и бездействие спрямо грабежа, погазването на презумпцията за невиновност, задушаването на свободата на словото, безскрупулните лъжи и липсата на справедливост са онова, срещу което въстанаха българите. Адвокатските колегии в много градове настояват за промяна в прокуратурата.

Гневът е дълбок, трупан е с години, и не може да се потиска със страх и сила. Мафиотизацията на управлението накара свободолюбиви българи от всички възрасти, независимо от политическите си пристрастия, да издигнат искания за законност и възвръщане на основни граждански свободи, методично погазвани в последните години.

Сега, когато българите са на площадите, Европа няма право да гледа България с широко затворени очи. Съюзът има нужда от демократична България, България на закона, на принципите и правилата.

Изходът от създалата се ситуация е един: оставка на правителството и главния прокурор. Насилието и манипулациите не могат да върнат доверието в двете институции. Всяко забавяне тласка България в безизходица. Всяко упорство увеличава риска от хаос. Опитите да се задържи властта и завоеванията на олигархията, като се противопоставят хората по партийна принадлежност, етнос или друг признак – са недопустими и обречени. Формира се национален консенсус анти-мафия. Той обединява милиони почтени български граждани и е по-силен от парите, медиите и административния ресурс на властта.

Призовавам органите на реда да се придържат към закона. Убеден съм, че полицаите и жандармеристите занапред няма да допускат да бъдат използвани срещу своите братя и сестри.

Призовавам протестиращите да избягват насилие и да не се поддават на провокации. Провокацията не е лицето на мирния протест, а хилядите българи, които днес отстояват правовата държава и бъдещето на България. Силата е в истината, в непреклонността и единението.

Благодаря ви за вниманието!

Демиург и митотворец на цяла една вселена – това е в моя ум и в моята душа Гергина Тончева. „Помогни ми да те восвися!“ – казваше тя на всеки един от нас, когато прекрачвахме за първи път Прага на Класическата гимназия. Праг, след който никога не можеш да останеш същият. Поне аз не можах. И до днес тази вселена диша в мен и живее във всяка клетка на същността ми, возвисява ме до най-високия връх или ме потапя в най-дълбоката бездна. То е пътуване, което не може да бъде разбрано, ако не си бил там.

Днес пътят ме отведе до бащината ми къща в с.Садовец, което е рожденното място и на Гергина Тончева. Кайрос, както ми напомни Калина, която ме „хвана“ тъкмо на влизане. И го осъзнах за кой ли път – че и да имаш целия Хронос на света, нищо не си, ако нямаш Кайрос – а да го откривам и да битувам във него ме научи НГДЕК. Тази вселена, която създаде Гергина Тончева, ми даде най-значимия фундамент, върху който изградих ценностната си система и чрез който пътувам и до днес към цялотната си личност..

Душата ми се навежда в дълбок поклон пред теб, Учителю, оттук, от мястото, където си поела въздух за първи път. Благодаря ти за Пътя, за осветяването на неосветеното, за Дълга, на който ме научи. Благодаря ти, че през този път мина и моят син и аз мога да бъда спокойна за него, защото е бил в тази вселена и той също знае.

Отиваш при Безсмъртните и зная, че те вече те посрещат – Учителите и Учениците, които ти създаде.

Светъл път към вечността!

София, 12 юли 2020 / Снимка: Борис Урумов

България е пред повратна точка в спонтанно изригналата съпротива срещу мутренско-олигархичния модел на управление и неговия инструментариум за поддържане на населението в състояние на страх и социална апатия – съдебната власт и прокуратурата.

Има вероятност еволюционният цикъл в колективното развитие на нацията ни да е достигнал момента, в който ще бъде осъществен революционен скок към качествено нов етап. Всички ние сме преки участници в този процес и от степента на нашето индивидуално съзряване, както и от активното осъзнаване на невъзможността да се живее в задушаващата хватка на сегашното статукво, зависи дали предстоящите събития ще успеят да реализират качествения скок във функционирането на обществения организъм, дали ще пропаднем обратно в блатото на националната безпътица или пък случващото се е симптомът на този скок в близкото бъдеще.

Така или иначе, цикличното движение на историята е обективен процес, но в същото време той се реализира чрез психичните енергии, които се завихрят в отделните общества и дори в цивилизациите като цяло. Тези енергии преминават през всеки един индивид и степента на тяхното интегриране в индивидуалното съзнание, а оттам и в колективното, определя продължителността, интензитета и ефективността на периодите, които в общи линии са два – еволюционно натрупване и революционен скок.

Отношението към Историята, и в частност към нейната „сегашност“, може да бъде активно или пасивно и то е свързано с колективната памет, която формира обществения, националния и цивилизационния манталитет, свързан с протичащите в реално време процеси. Това отношение пряко зависи от историческия опит и от знанието, което „стои“ на съхранение в колективното съзнавано и в колективното несъзнавано и е придобито при предходните значими срещи и сблъсъци с Историята.

Обществата, които пазят в гънките на паметта си „лош“ исторически опит, свързан например с потисничество или големи национални катастрофи, не се пласират толкова успешно в хода на общото циклично историческо движение. Рефлексията при тях е забавена и трансформациите се случват по-бавно, в по-големи отрязъци от историческо време. За тези общества историята е зла мащеха и те изпитват дълбинен, неподправен ужас от нея. Този ужас парализира обществения организъм както в неговото адаптиране към новите реалности, така и в реакцията му към пагубните за колективното тяло болестотворни процеси и състояния. В своя труд „Митът за вечното завръщане“ Мирча Елиаде описва брилянтно ужаса от историята, характерен особено много за малките народи, които са били помитани от увереното движение на големите победители и са имали лошия късмет да бъдат на кръстопът – както чисто географски, така и геополитически. Тъй като не могат да застанат очи в очи с историята и са вкаменени от ужас, тези народи трансформират историята си в мит. Паметта от историческа се интегрира в колективния спомен като митологична. Архетипите се формират като трайни ориентири в непрогледната тъма на общото движение и са почти единствената опора за изстрадалото колективно съзнание – там са културните герои, опоетизирани във фолклора (Крали Марко) или превърнати в национални икони (Васил Левски, Христо Ботев) – недостижими за обикновения човек със своята сила и величие. Те са Героите и Свръхчовеците, които са имали смелостта да се изправят срещу Историята и да я гледат в очите.

Снимка: bTV

С малко на брой спорадични изключения и изблици, през последните 30 години българският народ е в състояние на ступор и ужас от историческото движение. Свикнал да бъде „обгрижван“ от държавата и тя да носи отговорност за битието му, след падането на Желязната завеса обикновеният човек рязко беше запратен в другата крайност – при свободния Запад, където оцеляването е задължение преди всичко на отделния индивид. Тази внезапна и шокова промяна, съчетана с организирания криминален преход към „демокрация“ и осъществена от мимикриращите комунистически елити, не доведе до мечтаното светло бъдеще. То настъпи само за малцината, които или успяха да се преориентират много бързо, или имаха наследен и преразпределен материален ресурс, или се пребориха за заемане на властови позиции. 30 години след т.нар. „преход“, който беше нищо повече от поголовно разграбване и деконструиране на държавата, България се намира в поредната си национална катастрофа и е в дъното на всички официални европейски и световни класации: най-корумпираната страна в ЕС, най-бедната страна в ЕС, с най-голямото социално неравенство в ЕС, с най-високата смъртност в ЕС, най-бързо изчезващата нация на планетата, на последно място по свобода на словото в ЕС (111-то място в света).  

Колективният опит от срещата с историята, натрупан в последните 30 години у нас, е изключително лош и ужасяващ. Той се влошава в геометрична прогресия особено през последните 10 години, когато културните Герои на колектива изцяло изчезнаха от обществената и политическата сцена, а местата им методично и неотклонно бяха заемани от примитивите, от утайката и тинята на обществото, от анти-Героите, които обсебиха всички структури на държавността, задушиха нормалността в обществения живот и доведоха населението до безпрецедентна социална апатия и екзистенциално отчаяние. Потресаващо нагли, тези некадърни, необразовани и невежи примитиви превзеха цялата държава с чалгарско самочувствие, наложиха силов контрол над населението и дори последните инстанции, призвани да бранят справедливостта – съдебната власт и прокуратурата – бяха изцяло подчинени на мафиотския „управленски“ модел и превърнати в негова бухалка.

Но –

историческото движение неизменно и обективно преминава през своите малки и големи цикли, през повратните точки, в които еволюционните натрупвания изригват в революционен скок, извеждащ обществената система в следващото й ниво на развитие или довеждащ я до закономерния етап на упадък и разпад.

За древните гърци има две проявления на категорията „Време“: Хронос и Кайрос. Хронос е привидно линейното, хронологичното (може да бъде наречено и профанно) движение на времето, в което доминира видимият, плоският, злободневният пласт на събитията и въобще на живота като цяло. Кайрос е изключителният миг, който пробожда Хронос по вертикала, „сгъстява“ Времето в повратна точка и огъва линейната протяжност на Хронос в кръг, а оттам – в спиралата на нов съществен цикъл. В мига на Кайрос невидимото става видимо, профанното е изтласкано от сакралното, което извира от дълбините на съзнанието (колективно и индивидуално). Кайрос е мигът, съдържащ в себе си изключително стечение на обстоятелства и даващ шанс за трансформация и обновление. Приведено в нашия контекст на разсъждения, Хронос е количественото еволюционното натрупване, а Кайрос е качественият революционният скок, който осъществява преминаването в нов цикъл.

Със сигурност днес се намираме в такава повратна точка.

Снимка: bTV

Кои са признаците?

На първо място, безспорно, това е безпрецедентното за новата ни история обединение на хора с различни политически възгледи, на непримирими идеологически противници (и дори врагове) в общ фронт срещу мафията. До вчера това беше напълно немислимо. Съвременното българско общество е драматично и непримиримо разделено на два полюса в множество горещи теми – русофили срещу русофоби (което често дублира и разделението американофили-американофоби, про- и анти- ЕС), леви срещу десни, комунисти срещу жертви на комунизма, неолиберали срещу консерватори, глобалисти/соросоиди срещу националисти, умно-красиви срещу традиционалисти, джендъри срещу хомофоби, ксенофили срещу ксенофоби и т.н., и т.н. Всъщност тези разделения в голяма степен са функция на Глобалната гражданска война (все още студена), обхващаща целия Запад (особено в последното десетилетие) и може да се обобщи с опозицията неолиберализъм-консерватизъм, което е другото име на световното разделение краен глобализъм – национален суверенитет. Но това е друга и голяма тема. Споменавам я тук, защото тя касае деструктивното разделение на българското общество, копиращо световните процеси, с някои наши специфични особености.

Както бях писала по друг повод, двата полюса изтерзаха и цивилизационно разполовиха до крайност съвременната българска действителност. В началото на 21 век тази раздвоеност застрашава да се превърне в дълбинен и хроничен екзистенциален разлом, парализиращ възможността ни да видим посоките и тенденциите, които се оформят днес с раждането на новия световен ред.

Затова обединението на обществото ни в общ фронт срещу мафията на примитивите, е безпрецедентно не само за България, а за всички западни общества. Ако погледнем само за миг събитията с днешна дата в метрополията САЩ, чиято обществена тъкан е жестоко разкъсана от войната между официалната власт и Дълбоката държава, ще видим, че осъществяващото се днес в България единение е наистина изумително. Българите преоткриха отново след 140 години своя национален девиз „Съединението прави силата“. Дълбинни еволюционни процеси изригнаха спонтанно и неочаквано навън и сякаш се вкопчиха във вертикала на пронизващия националната летаргия Кайрос. Историческа възможност, щастливо съвпадение на редица „случайни“ събития и обстоятелства, които българите разпознаха почти интуитивно като своя шанс да разкъсат гибелния Хронос. Както каза един от говорителите на протеста в първия му ден, „сега нямаме право да се делим на леви и десни, защото от едната страна сме хората, а от другата страна са мутрите“.

Българинът за първи път от много, много време успя да впие ясен поглед в бездната, да застане срещу Историята с широко отворени очи, да преодолее страха и ужаса от сковаващия взор на Медуза, устремена в най-крехкото и незащитимо място на всеки един от нас – Надеждата. Ако процесът на обновление и политически рестарт на системата удържи на провокациите на властта и обществото ни успее да премине успешно в нов етап от своето развитие, ще видим как дверите на Кайрос отново ще се затворят между нас и сегашното ни единение – миг преди да го задържим отсам. Колкото и да протягаме ръце към него, то ще остане затворено в онази почти невидима сакрална сфера като едно изключително и извънмерно постижение на националния ни дух в решаващ исторически момент.

Снимка: BGNES

Идеологическите, политическите и културните различия в нашето общество няма да застинат във времето, разбира се. Те ще продължат и занапред, ще се разгорят с нова сила и това е неизбежно. Но различията ни следва да се проявяват в една нормалност, в една относително здравословна среда. Необходимо е те да бъдат канализирани отново в цивилизования политически дебат, бил той и ожесточен. Подобна нормалност липсва в България в последните десет години. Не може да има никакъв обществен дебат в условията на тази отровена, патологично изродена среда, в която организираната престъпност е сраснала с държавата и задушава в пипалата си всеки опит за смислено отношение и действие, насочени към общия ни живот и общата ни национална съдба.

Бившите идеологически и политически противници ще бъдат такива и в бъдеще – всички те имат своя дял България да се намира днес в своята историческа пропаст –  но точно днес тези противници са в ситуационно партньорство срещу общия враг, който ускори нагло и безотговорно процесите по затриване на държавата и държавността – ГЕРБ. След падането на кабинета Борисов-3 и неговата бухалка Иван Гешев, старите вражди и опозиции ще излязат отново на повърхността, но нашата надежда е, че обществото, и най-вече младите хора, които са днес по площадите, няма да позволят притежаване на абсолютна власт от който и да е политически субект или олигархичен кръг и гражданското общество ще продължава да бъде перманентен коректив на властта, която и да е тя. Разбиването на модела #Кой не е непостижима задача. Но Делян Пеевски и сие могат да бъдат разследвани само от една (поне) относително независима прокуратура. Първият голям урок от настоящите протести е този, че младите хора и активното гражданско общество са единственият ни шанс България да не бъде запратена завинаги в историческата бездна.

Другият съществен признак, подсказващ, че вероятно се намираме в повратна точка, е припознаването на определени личности като лидери на обществената съпротива. Дали те ще продължат да бъдат лидери и след протестите, е съвсем отделна тема и е обект на друг анализ. Първото не предполага второто и на този етап не е от съществено значение. По-важното е, че на фона особено сериозната и драматична лидерска криза (не само в България), на фона на абсолютния дефицит на личности, които могат да обединят около себе си големи групи от хора в името на национална кауза, у нас се случи невероятното – общественият организъм спонтанно припозна за свои лидери няколко личности, около които се обедини ситуационно, загърбвайки досегашните си идеологически и принципни различия с тях. По някакъв не съвсем логичен и почти метафизичен начин, тези няколко личности със свои конкретни действия, които до вчера биха минали почти незабелязано, предизвикаха „ефекта на пеперудата“, или „ефекта на снежната топка“, увличайки след себе си цялото обществено недоволство и дълго стаявания гняв. Което означава само едно – техните действия се случиха в точния момент и на точното място, за да дадат форма и посока на изригващата масова съпротива. Лидери и общество взаимно се намериха и тази среща беше възможна само в онзи кратък миг на Кайрос, когато скоростта и логиката на случващия се революционен скок са почти непроследими.

Снимка: Борис Урумов

След бруталното нахлуване на прокуратурата с въоръжен отряд в Президентството на 9 юли, проф. Велислав Минеков, Арман Бабикян и адв. Николай Хаджигенов – и тримата добре известни със своите десни, антикомунистически и дори русофобски убеждения – обявиха в социалните мрежи спонтанен протест против грубото погазване на закона от страна на прокуратурата спрямо президентската институция. Нямаше значение, че точно този президент е издигнат от техния идеологически и исторически враг – БСП. Имаше значение единствено осъзнаването на болезнената истина, че в сегашния момент срещу всеки един от нас и срещу цялото общество се е изправило едно многоглаво чудовище и единствено нашето категорично обединение може да ни даде шанс за победа в трудната битка. Народът се оказа узрял и готов, затова му беше нужна само малка искра, за да излезе на площада с енергия и плам, които до този момент, на фона на масовата социална апатия, звучаха като научна фантастика.

Само 2 дни преди това трима мъже с гумена лодка и българско знаме щурмуваха сараите на Ахмед Доган, за да упражнят правото си на достъп до държавната земя, заграбена от неформалния лидер на ДПС. Гениален ход на Христо Иванов, удивително съвпадащ с точния момент и точното място, за да се отприщи дълго трупаната колективна енергия. Едва ли някой е можел да предположи невероятния ефект от този пърформанс, включително и самият Христо Иванов. Но се случи. Само за няколко часа хиляди българи от цялата страна се организираха в социалната мрежа за масово посещение на охранявания плаж. Всички знаем последвалия ход на събитията, но тук ще спомена само най-значимия урок от тази акция – българи и турци, въпреки безпрецедентния опит на властта да окървави събитието с умишлено режисирана провокация, устояха на напрежението и проумяха, че са от едната страна на барикадата в тази битка. Пеейки заедно българския химн на брега на морето, българи и турци вече осъзнаваха, че войната им е обща, а каузата им е една – по-доброто бъдеще на общата ни родина.

Безспорно, ключова и много значима роля в настоящите събития се падна на президента Румен Радев, който до този момент е единствената легитимно избрана и обединяваща фигура на нацията. Изключително адекватната, смела и достойна за уважение реакция на българския държавен глава още в първия ден на протеста със слизането му сред насъбралото се множество, даде така нужната опора и мотивира гражданското общество да продължи напред до победа. Най-същественото, което Радев имаше смелостта да направи, е артикулирането и назоваването на нещата с истинските им имена – с имената, с които ги назоваваме всички ние. Мафията няма друго име. Сливането на организираната престъпност с изпълнителната и съдебната власт има само едно име и то е Мафия. Призивът на Румен Радев да изгоним мутрите от властта отекна като камшичен удар със своята прямота и изглеждаше почти нереално, че президентът се осмелява да изрече тези думи. В този момент жребият беше хвърлен, Рубикон беше преминат и оттам нататък нямаше връщане назад – нито за президента, нито за тази част от българския народ, която влезе в битката с мафията.

Снимка: ClubZ

Ще скочим успешно към Изхода или ще пропаднем отново в пропастта. Днес е мигът на българския Кайрос. Вече няма как да извърнем погледа си встрани от очите на Историята и въпреки дълбокия страх и ужас, който мнозина изпитват от нея, Историята днес е застанала фронтално пред нас. Срещата е неизбежна. Една здрава ядка, скрита дълбоко в националния ни дух, предизвика тази среща. По законите на цикличното движение следващият шанс, в който обществената енергия би възстановила силите си за нови активни действия, ще бъде след 8-10 години. Дотогава пораженията върху националната психика ще са огромни. Българите с бясна скорост ще продължат да се евакуират от тази прокълната земя. Шансовете ни за скок ще стават все по-малки с напредването на Хронос, защото се топим със скоростта на светлината като човешки потенциал и материален ресурс. А мафията се е вкопчила здраво във властта и ще бъде все по-силна и по-стабилна, ако успее да бетонира статуквото си.

Днес все още не е късно да избегнем това.

Скочете.

За да си върнем България.

Снимка: bTV

Призив на Съюза на съдиите в България към почтените прокурори и следователи, публикуван в официалния сайт на Съюза.

Уважаеми колеги прокурори и следователи,

В последните години с нарастваща тревога съпреживяваме с Вас разрушителните процеси, дискредитиращи общественото доверие в прокуратурата. За този непоносимо тежък за почтените представители на професията резултат обаче не са виновни непримиримите граждани, които настояват за прозрачно управление на съдебната власт, и в частност на прокуратурата, за независимостта на съда и професионалната самостоятелност на прокурорите от горестоящите им ръководители, от министър-председателя и сенчестите центрове на власт, които разширяват влиянието си поради криминална употреба на публични ресурси. Не бива да не си даваме сметка за очевидното.

Гражданите бяха дългогодишни свидетели:

– на самоубийствата на прокурори (върховните прокурори Николай Джамбов и Васил Миков) и неразследваните съмнения за съпричастието на главни прокурори към достигането на този отчаян личностен предел;

– на убийството на върховен прокурор (Николай Колев) и неразследваните обвинения на семейството му за съучастие на главния прокурор (предмет на обсъждане по делото „Колеви срещу България”);

– на неразследваните съмнения за съпричастие на главен прокурор към убийство на адвокатка (Надежда Георгиева), станали основание на британски съд да не гласува доверие на българския съд поради недостатъчни фактически и нормативни гаранции за неговата независимост от главния прокурор (по делото за предаването на българската гражданка Калайджиева за наказателно преследване в България);

– на безучастието на прокуратурата при оповестени достатъчно данни, че градски прокурор на София търси помощ от бивш и бъдещ министър-председател за повишаването си в ръководител на апелативна прокуратура, както и данните от същия публично оповестен разговор, че лидерът на управляващата партия е запознат с редица прокурори и тяхната кариерна съдба;

– на признанието, изразено чрез мълчаливо съгласие, на министър-председател за водещата му роля в избора на главен прокурор и наложилото се обществено внушение, че това влияние всъщност представлява реалният избор на главен прокурор, а последвалото гласуване във ВСС е единствено недотам изкусна форма за придаване на все по-изтъняваща привидност на законност;

– на липсата на реакция от компетентната да повдига обвинения институция, когато имаше съмнения за „ръчно управление” на Висшия съдебен съвет от министъра на вътрешните работи, включително при избора на семейната му приятелка (Владимира Янева) за председател на най-големия окръжен съд в страната, а впоследствие – на липсата на реакция по повод на оповестените указания на назначената вече за председател на Софийския градски съд приятелка на министъра на вътрешните работи за това как да бъдат формулирани исканията за използване на специални разузнавателни средства, така че да се заобиколи законът за тяхната ограничена употреба;

– на липсата на реакция относно поредицата публични поругавания на презумпцията за невиновност от висши представители на изпълнителната власт и прокурори по време на ненужни за правосъдието публични арести и унизяване на човешкото достойнство;

– на липсата на реакция за разследване на съмненията за корупция в осветената от медиите, а не от прокуратурата, схема за предоставяне за ползване на имоти на „малоимотни” възходящи и низходящи роднини на съдии от Върховния административен съд и връзката им с Общинския съвет – Приморско;

– на липсата на реакция след оповестена размяна на есемеси на член на Висшия съдебен съвет с министър-председателя, която убеди гражданите в неразклатеното влияние на премиера върху дейността на кадровия орган на съдиите, прокурорите и следователите;

Снимка: БГНЕС

– на липсата на ефективна реакция след оповестената публично постфактум, но не от прокуратурата, информация за срещата на главен прокурор в офиса на член на ръководен орган на партия и бизнесмен, участвал като посредник за организиране на срещата, и с издател на вестник и бизнесмен в момент, когато спрямо дейността на дружествата му се извършва прокурорска проверка, въпреки че издателят сигнализира за оказан върху него недопустим натиск, злоупотреба с власт и търговия с влияние (т.нар. в медиите случай “ЦУМ-гейт”);

– на липсата на реакция на изявлението на настоящия главен прокурор по обществената телевизия, че в последните пет години системата за разпределение на делата не е осигурявала случайния избор на съдия („Все едно не сме имали правосъдие 5 години.“);

– на неадекватна от гледна точка на базисните професионални стандарти за разследване на корупция реакция на прокуратурата да разследва сигнала на съдия, че дело с голям имуществен интерес, възложено му за разглеждане на принципа на случаен подбор, е било „иззето” от председател на съд;

– на липсата на реакция на признанията на бившите председатели на Софийския районен и Софийския апелативен съд за влиянието на Делян Пеевски в предварителния подбор на структуроопределящи съдилища;

– на липсата на професионална оценка на факта, че двама от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, които гласуваха за главния прокурор Иван Гешев, след това станаха негови заместници. Властовата корупция може да има различни лица и едно от тях е последващото „удостояване” с висока кадрова позиция.

Гражданите не можеха да не забележат факта, че редовите прокурори не реагираха, когато бяха разлепени приживе некролози на член на Висшия съдебен съвет, избран от самите прокурори (Камен Ситнилски).

Снимка: bTV

Не можеше да остане незабелязана и липсата на реакция на прокуратурата, когато с окончателен съдебен акт на Върховния касационен съд беше прието, че следовател, впоследствие – ръководител на следствена служба (Петьо Петров), е подбудил магистрат към престъпление. Не се съмняваме, че Вие, които сте истински професионалисти, знаете отлично, че подстрекателството към престъпление нарушава съществено правото на справедлив процес на провокирания гражданин по чл. 6 ЕКПЧ, т.е. основната функция на съдебната власт по осъществяване на справедливо правосъдие. Именно поради това, че сте истински професионалисти, много добре знаете, че „общественият интерес от борбата с престъпността не може да оправдае събирането на доказателства, получени чрез подстрекателство към извършване на престъпление”, а задачата на органа на разследването е „да предотврати и разследва престъплението, а не да го предизвиква” (решение на ЕСПЧ от 23.10.2014 г. по делото Фурхт срещу Германия).

Липсата на професионална реакция и каквато и да било етична оценка на поведението на г-н Петров не може да не бъде разглеждана от гражданите в контекста на бездействието на прокуратурата да провери публично оповестени твърдения за актуалното му влияние върху правоохранителните органи и конкретни прокурори за изнудване на бизнесмени и незаконно присвояване на търговски предприятия и имущество (т. нар. в медиите казус „Осемте джуджета”). Липсата на реакция, която да даде ясен знак на обществото за категорично разграничаване от властовото беззаконие,

неминуемо се връща като бумеранг и води до следващи падения.

Тази липса на реакция проправя път за кариерно израстване на прокурори, които обслужват частни интереси, не владеят професията, не разполагат със силата на знанието, поради което прибягват до инструментариума на насилието и страха, не притежават нравствени качества да направят безусловно ясното за здравия разум отграничение между фундаментално важното за правовата държава уважение към презумпцията за невиновност на всеки гражданин, обвинен по неприключило наказателно производство, и прозрачността на публичната власт.

За съжаление изброяването на срамните факти на бездействие, двоен стандарт и очевидно погазване на конституционно защитени права и принципи, водещи до обезличаването на прокурорската институция като орган за защита на законността, не е изчерпателно. Припомняме част от събитията през последните две десетилетия, за да стане ясно, че не е възможно те да са останали незабелязани от обществото. Напротив – именно такива събития формират обществената памет и трайната нагласа на гражданско недоверие и нетърпимост към процесите на противоконституционното овладяване на прокуратурата. Опасността, която изтъквахте, когато изразявахте несъгласието си с разделението на Висшия съдебен съвет на две самостоятелни професионални колегии – че ще се стигне до изваждането на прокуратурата от независимата съдебна власт и до поставянето й в пряко подчинение на изпълнителната власт, фактически е реализирана без промяна на Конституцията.

Тревожен факт е, че

прокуратурата вече разполага и със силов инструментариум

(правомощията на Бюрото за защита да използва оръжие по пряко разпореждане от главния прокурор), който поначало е присъщ на изпълнителната власт, защото тя може да бъде контролирана от Народното събрание. Така беше създадено своеобразно паравоенно образувание, което вече застрашава гражданския мир и правовата държава, защото не кореспондира с адекватен механизъм за възпиране. Силовите действия по принудително навлизане и извършване на претърсване в Президентството на Република България са абсолютно неприемливи в правовата държава. Знаем, че няма нужда да убеждаваме Вас, истинските професионалисти, че разследването на твърдeните престъпления е допустимо и обективно възможно без противоконституционно уязвяване на президентската институция.

Прокуратурата вече разполага със силов инструмент – Бюро за защита, чиито служители могат да използват оръжие по пряко разпореждане на главния прокурор / Снимка: БГНЕС

Уважаеми колеги, с разделението на Висшия съдебен съвет съдиите не Ви изоставиха на произвола на вашите назначени на принципа „Ти си го избра” административни ръководители, както някои от Вас ни упрекват. Това беше единственият начин да се постави жизнено необходимото за правовата държава и за укрепването на гражданското общество начало на еманципирането на съда от силовата власт и на дефиниране на механизмите за носене на отговорност за облика и дейността на прокуратурата от нейните политически инженери. Ние никога няма да се превърнем в безразлични наблюдатели на състоянието на институцията, в която мнозинството почтени прокурори и следователи полагат неимоверни усилия да изпълнят професионалния си дълг по възложените им дела. Това обаче съвсем не е достатъчно за защита на обществения интерес, професионалното достойнство и добро име, за възможността да се понесе отговорност за разрушеното доверие в институцията.

Съзнаваме колко е уязвимо служебното положение на редовите прокурори и следователи, поставени в трудната дилема – дали да са лоялни на вътрешнослужебната йерахия или да изпълнят закона. Но

винаги има начини за изразяване на съпротива и за промяна.

Помним как в мандата на главния прокурор Никола Филчев беше създадена алтернативна прокурорска организация. Помним и опитите на редовите прокурори да излъчат алтернативни кандидатури за членове на предходния Висш съдебен съвет. Убедени сме, че и сега съсловието има достатъчно сили, воля и компетентност да изиска и наложи промяна в управлението на прокуратурата. От собствения си опит на дългогодишно отстояване на съдийската независимост знаем, че в дискредитираната държава, която дава признаци на постъпателно мафиотизиране отвътре, гражданското общество е единственият автентичен източник на овластяване и подкрепа.

Не позволявайте да Ви противопоставят на гражданите!

Не се оставяйте да Ви обезкуражат и пропагандните тези, че борбата за съдебната власт е партиен въпрос. Не само защото е цинично тази позиция да се налага от представители на управляващите, които се държат така, сякаш цивилизацията няма значение. А поради това, че въпросът за структурата и съдържанието на съдебните институции е въпрос на политика, за която отговорност носи публичната власт. Ние с Вас не сме обекти, а субекти на реформата и сме призвани с професионалните си биографии да не позволим подмяната на нейните цели и задачи. Убедени сме, че формулираните граници на легитимност на съдийския активизъм в решението Lopez Lone и други срещу Хондурас на Интерамериканския съд по правата на човека в пълна степен е валидно и за прокурорите в битката им за правото и за защита на професионалната идентичност: „В моменти на конституционни кризи, обществени сътресения и радикални социални трансформации активната роля на съдиите е от съществено значение за утвърждаване демократичния ред. В моменти на тежки кризи на демокрацията нормите, които обикновено ограничават участието на съдиите в обществения живот, не са приложими към действията им в защита на правовия ред”. Валидни за Вас са и думите на лорд Томас – председател на Върховния съд на Великобритания, казани през 2015 година: „Необходими са силно лидерство в съдебната власт и ангажираност. Съдиите не могат да очакват другите да направят необходимото за защита на съдебната власт и правосъдната система. Изискват се активни действия от страна на съдиите.”

Уважаеми колеги, призоваваме Ви

да дадете публичен израз на възмущението си от дългогодишната злоупотреба с прокуратурата!

Да поемете лидерството в защита на професионалното си достойнство и да изразите недвусмислено ясна позиция по отношение на ценностите, методите и компетентността на сегашното административно ръководство на институцията! Убедени сме, че наред с нашата подкрепа ще срещнете подкрепата и на останалите юридически професии, на завършващите студенти в юридическите факултети, които търсят потвърждение в нашите дела, че правото е най-силното човешко постижение за постигане на мир и справедливост.

Управителен съвет
на Съюза на съдиите в България

Снимка – от мрежата

Протестите преминават в Гражданско неподчинение от понеделник, 20 юли, обявиха организаторите пред събралото се множество в София в началото на 10-тия протест срещу кабинета и главния прокурор. В 7 ч. сутринта започва обсада на Народното събрание, където трябва да започнат дебатите по вота на недоверие към правителството. Надсловът на блокадата на парламента ще бъде „Всички вън!“

Ще бъдат блокирани и всички съдебни палати в страната, както и други обществени сгради, жп гари, околовръстни шосета. Тече организация за желаещите от страната да пристигнат в София. На неделния митинг утре вечер, 19 юли, ще бъдат обявени организационните подробности за обсадата на парламента и блокадите в цялата страна.

Адв. Николай Хаджигенов обоснова правото на гражданско неподчинение с конституцията на Република България. „Нека всеки от вас, който може, да дойде в понеделник в 7 часа в София, за да им кажем – „Всички вън!“ Който не може, нека обсади която и да е публична сграда – общински, гари, автогари, да си носи храна, палатки. Всички ние имаме право на гражданско неподчинение, нека се възползваме от него!“

В началото на протеста по звуковата уредба пред президентството звучеше стиховорението на Христо Ботев „Моята молитва“, записано от млади актьори специално за протеста. С Националния химн беше отдадена почит на Апостола на свободата Васил Левски по случай 183-годишнината от рождението му.

Снимка: БГНЕС

Това е текст на десен и умерено консервативен човек, държа да се знае.

„Отровното трио“ подмени (волно или неволно) автентичния протест и естественото обединение на нацията срещу мутрите, като го превръща пред очите ни в соросоиден хепънинг, във фестивал на умните и красиви нарциси. Резултатът е виден – днес организаторите броят шокирани рехавите си редици пред парламента. С глобалисти и меки китки революция не се прави, скъпо Трио. Революция се прави с консервативни пичове и патриоти, голяма част от които вие успешно прогонихте от протеста, подменяйки обединяващия призив на президента „Мутри, вън!“ с „Всички вън!“. Триото и Христо Иванов започнаха много прибързано да се разграничават от президента Румен Радев, който на практика обедини нацията с безпрецедентната си, адекватна и смела реакция още в първия ден на протеста. Триото явно не успя да осъзнае простата истина, която осъзна цял един народ – че във всяка война има ситуационно партньорство. Пропускат факта, че телевизията на БСП единствена отразява протеста им в реално време и че столетницата стиска зъби и мълчи пред изцепките им – в името на голямата цел. А Бабикян дори се опита да изгони свещеници с църковни знамена от челната линия на протеста оня ден. Много грозна сцена, много.

„Видяхме триумф на безсилието и на зависимостта, на пълната неадекватност на Бойко Борисов. Проблемът, който поставят хората, и Борисов се опитва да замаже с тези смешни действия, е проблемът, че българската държава е изпаднала в дълбока зависимост от Делян Пеевски и сараите на Доган. Това е гръбнакът на корупционната необявена коалиция, която управлява страната от десетилетия“. Това коментира пред БНР Христо Иванов, съпредседател на „Демократична България“, по повод огласените по-рано промени в кабинета.

Според него „това разместване на пластилинени хора потвърждава тази зависимост“.

„Борисов знае, че ако не осигури парите от Европа да отидат в джобовете на Пеевски, той ще се превърне в следващия клиент на Гешев. Затова го е страх от натиска и бълнува безумия“.

В предаването „12+4“ Иванов допълни:

„На улицата има хора, които са много по-добри и като дипломи, и като адекватност на света, отколкото който и да е от неговите пластилинени хора. Борисов е изхабен тарикат, който трябва да освободи страната от себе си… Хората трябва да гласуват преди кризата, защото това е най-здравословното нещо, което може да се случи в една страна“.

По думите на Христо Иванов в кабинета „остават хора, които са в тежка неадекватност“.

Източник: БНР